Главният редактор на списание "Кула" - поетът Румен Денев, и редакционният екип, организираха традиционната среща на автори от изданието и читатели, което се проведе на 16 юни в Музея на розата. Той и членовете на редколегията Диана Рамналиева и Гергана Атанасова вече обсъждат плановете за отбелязването на 100-годишнината на сп. „Кулата”, която е на 18 февруари 2023 година. Историята му е интересна, а съдбата на книжките, които неизменно имат на корицата си Старата кула заслужава вниманието на казанлъчани, и на тези, които обичат литературата и изкуството.

- Има ли вече подготовка за отбелязването на вековния юбилей, от издаването на първата книжка със заглавие „Кулата”?
- Разбира се, отсега редакционната колегия обмисля броя, в който ще бъде издаден по повод събитието. Всъщност, в голям период от време, през тези години изданието претърпява много перипетии и трудности. Дълго време има прекъсване, но в крайна сметка, неговата мисия е възстановена, благодарение на съдействието на Община Казанлък. Идеята е запазена и развита и това е най-важното. В манифеста на основателите, списанието се създава главно за популяризиране на местните творци, дори като известно противопоставяне на столицата и нейното влияние в културната сфера. Затова, в първата книжка на юбилейната година ще акцентираме върху най-добрите местни автори, представяйки ги с най-доброто и най-новото от тяхното творчество. Ще обърнем особено внимание и на историята, това е разбираемо.

- Още в началото ли замисълът е да се направи литературно списание?
- Първоначалната идея, според свидетелствата на първия главен редактор Никола Загоров, е да бъде издаден един хумористичен лист, който нарекли на древногръцкия бог на шегите и подигравките Момус. Пак според Загоров, по-състоятелните казанлъчани дали повече пари от обичайното и така се събрали много средства. Според него, мнозина в града се обезпокоили, да не станат герои на сатирични творби в бъдещия Момус – затова били щедри.
След добрите резултати от дарителската акция, интелектуалците, които са подели тази инициатива, предимно читалищни дейци като Петър Топузов, Христо Бояджиев, Димитър Йовчев, Стефан Енински и Петко Стайнов, решават да издават списание за литература и изкуство. По това време художникът Иван Милев живее в столицата, но те се свързват с него и той прави илюстрацията на корицата. А тя е Старата кула, която е съборена в началото на ХХ век.

- Колко броя на списанието са издадени преди 9 септември 1944-а?
- Само пет, от февруари до преврата през юни 1923 година. Основната причина е, че хората, които движат идеята се разделят, повечето напускат Казанлък. Споменатият Никола Загоров, който учителствал в Габарево отива в София. После следват други събития, но идеята не се забравя. И списанието възкръсва, макар и след голямо прекъсване. И главната заслуга за това е на Христо Славейков, който всъщност по фамилия е Николов, а Славейков е неговия литературен псевдоним.

- Защо опитът за възстановяването на списанието е бил спрян през 1981 година? Имало ли е политически мотиви за това действие на властта?
- Историята е добре позната на мнозина. Христо, печата на пишеща машина и под индиго поезия, събрана в импровизирана книжка, тип „Самиздат”. Той е бил политически затворник, но в опита му няма нещо, което да се изтълкува като противопоставяне срещу тогавашната власт.
Оригиналите са взети от Държавна сигурност, но после няма други репресии срещу него. Има запазено фототипно копие на неговото импровизирано издание, те се пазят в библиотеката. В съдържанието няма никаква политика. Включени са много поети, членове на Съюза на писателите по онова време, предимно старозагорци – Иван Мирчев, Жеко Христов и други. По-скоро оказаното му „внимание” е защото инициативата му не е съгласувана с Комитета по печата, където вероятно дори не са знаели нищо за неговите намерения.

- Той възстановява списанието след промените...
- Да, в края на 80-те години на миналия век, бай Христо отново възкреси списанието. Началото бе трудно, един брой бе направен на копирна машина в мазето на един бивш военен. След това печатът се мести на различни места, в печатницата на „Арсенал” също. Постепенно работата потръгва, през 90-те до първото десетилетие на новия век списанието излиза без прекъсвания. През 2017-а имаше среща на писатели и други интелектуалци, които подкрепиха каузата, Община Казанлък също помага. Така идеята на основателите на „Кулата” са запазени до днес. От шест години съм главен редактор на изданието, а в редакцията му работя още по времето на бай Христо. Най-важното за мен е, че въпреки всички перипетии, мисията на основателите на списанието е все така жива, полезна и подкрепяна.