Науката е ценност.
В това е убеден един от най-успелите възпитаници на казанлъшката Математическа гимназия и един от малкото в света професори по имунология - казанлъчанинът Ивайло Иванов.
Той е от онези пораснали успели БГ-момчета, които не се набиват на очи. Че се връща в родината си рядко, го издава твърдото произнасяне вече на някои съгласни.
Няма и белег от това, че в делника си оперира с милиони, че работата му е свързана с онези велики „магии“, които един ден ще променят човека, човечеството, света. На български за него няма почти нищо. За сметка на пълните страници на английски.
Светът знае за него. В родния му град – почти никой нищо. С изключение на малцината останали от детството тук приятели и близки, съученици. Един от тях е Владимир Спасов, прокурист на „М+С Хидравлик“, с когото учили заедно в Математическата гимназия.
Повечето от поколението му, също като него, поели по големия друг път. Където изградили живота си.
В Казанлък го връщат родният дом, майка му, раздумката с приятелите и ... носталгията по Куленската махала.
От две десетилетия и той гради и реди своя в Америка, в Ню Йорк.
Щастливо женен е за американка, с която имат две малки деца - Ана и Александър.
Професорът по имунология от Колумбийския универститет в Ню Йорк Ивайло Иванов.
Едно от имената на Казанлък, с които градът следва да се гордее.
Математическата гимназия - също.


Визитка:
Проф. Ивайло Иванов е на 46 години. Възпитаник на ОУ „Кулата“ и на ПМГ „Никола Обрешков“, където завършва в паралелката по биология и химия. Редовен участник в националните олимпиади по тези два предмета. Точка не му стига, за да го приемат без приемни изпити по онова време в Биологическия факултет на СУ. Почти на финала - среща с интересен холандски преподавател и няколко учебника преобръщат живота му.
Силно впечатлен от лекциите на холандския професор по имунология, дипломираният биолог-химик избира непознатия и дълъг път в това медицинско направление. И поема.
За Америка, мястото, където науката е ценност и за нея държавата отделя много средства.
В България се връща рядко. Това лято за първи път след петгодишно отсъствие.
Заминава за Америка, за да продължи обучението си в университета в Алабама, където учи клетъчна и молекулярна биология. Там прави докторантура.
После продължава в Ню Йорк, в Колумбийския университет, в лабораторията по имунология, където специализира. Там прави т. нар. “постдок“ в продължение на 6 години - специализация с постижения. На тази база му се присъжда през 2011 година и научната титла пожизнен професор по имунология в Колумбийския университет. Има поредица открития в тази сфера, за които светът говори.
Получава високото признание ненавършил 39 години.
Казанлъчанинът Ивайло Иванов открива нов вид клетка на имунната система, тъй наречените Т-клетки, които са отделна част от имунната система и които провокират определени автоимунни заболявания като псориазис, колит, артрит. Тези Т- клетки в организма се контролират от бактерии в червата, а бактериите в червата контролират имунната система, казва ученият.
Преди това откритие на професора по имунология се е считало, че друг вид клетки провокират тези заболявания.
Сред научните му отговорности е и поверената грижа за 3 хиляди лабораторни мишки, които годишно струват на учения 130 хиляди долара в собствената му лаборатория по имунология в Ню Йорк.
Съдбата по странен начин му намигнала през случайната неслучайна среща в Ню Йорк с познат европеец. С времева разлика от 10 години. Когато за пръв път попада в Ню Йорк на път за Алабама, нощува в студентско общежитие. Десет години по-късно, когато се връща в Ню Йорк, за да продължи обучението си, попада в същата стая на студентското общежитие, когато за пръв път стъпил на американска земя, за да пооме по необятните пътища на имунологията. И за да стане едно от световните имена в тази сфера.
Обещава да е тук и след година: за половинвековния юбилей на ПМГ. За открити уроци и срещи с бъдещи таланти в науката.


Колумбийският университет
Алма Матер- сивол на колумбийския университет

Той е най-старото висше училище в щата Ню Йорк и петото най-старо висше учебно заведение в САЩ изобщо. Основан е през 1754 г. под името „Колеж на краля“ с харта на британския крал Джордж II. Намира се в Манхатън, Ню Йорк.
Има 3 222-ма преподаватели и близо 30 хиляди студенти.
От този университет е първата в света диплома за хуманитарен лекар, още през 18 век. От създаването си до момента университетът има 83 Нобелови лауреати. Висшето училище е в топ 10 на университетите в САЩ.



С какво се занимавате в момента проф. Иванов?

Продължавам да работя върху откритието си за Т-клетките. В момента работя върху поредица изследвания, свързани с тях. Открих, че в различните мишки, ако имат различни бактерии, имат съвсем различна имунна система. Това зависи именно от бактериите в червата. Тоест, бактериите контролират имунната система. Върху това работя сега.
Второто ми откритие, с което съм най-известен, е, че описах първия случай, в който изолирахме една бактерия в червата, която контролира този тип имунна клетка и имунна система. И доказахме, че, ако ги има тези клетки, то има и определени заболявания. Тоест, мишките имат повече артрит, ако имат тази бактерия в червата, но пък са по-защитени от инфекция. Защото тази бактерия стимулира имунната система и така предпазва цялото тяло. В същото време тя, тази клетка, отключва автоимунни заболявания. Тогава мишките са по-болни. В момента работя върху това да разберем как този механизъм влияе точно на имунната система. Сега е много популярно, в Америка също, много терапии да се правят с хапчета, с определени бактерии вътре, за да се контролират различни заболявания. Ние с нашите изследвания открихме също, че бактериите влияят и върху метаболизма в организма, върху затлъстяването.


сн: проф. Ивайло Иванов с Красимир Дамянов- директор на ПМГ В Казанлък

Има създадено лекарство срещу псориазис благодарение на Ваше откритие. Дайте повече яснота.


След като открихме тези Т-клетки в имунната система, открихме и една молекула, която ги блокира и искахме на тази основа да направим патент, но нямахме лекарство на тази основа. Затова и се опитахме да патентоваме самия процес, но не се получи, тъй като нямахме лекарство. Сега много компании се опитват да правят лекарства на този принцип - да блокират молекулата, която ние открихме. Сега фармацевтичните компании произвеждат антитетела, които да блокират двете разновидности на молекулата: или IL-17 или IL-23А. На тази основа сега в САЩ има нови лекарства, които лекуват на принципа на внасяне в организма на антитела, които блокират съответно една от двете разновидности на молекулата, в зависимост от заболяванията, най- успешно при псориазиса. Напълно изчиства организма. Специално за псориазис едни от новите лекарства са Risitukizumab /Интерлевкин/ и Eculizumab /Екулизумаб/, одобрени през 2017 година в САЩ. Ние открихме молекулата, която детронира тези клетки. Лечението с антитела е по-добро в този случай, отколкото с кортикостероиди, понеже антителата, които се вкарват в организма, потискат само тази клетка, която отключва заболяването. Това е т. нар. биологична терапия, защото не са химически вещества, които да блокират заболяването, а са антитела от биологични молекули. Така лекарството не е химия, а антитела. Почти нямат странични ефекти. Изчистват добре.


Това ли е принципът на съвременната медицина и имунологията: да търсят това, което противодейства на нещото, което отключва дадено заболяване?


Да, по принцип и досега идеята на повечето фармацевтични компании е да имат голям брой молекули, които са синтезирани, примерно 2 милиона, и искат да открият какво блокира даден процес. Правят голям скрининг върху всичките тези 2-3 милиона синтетични молекули, докато открият една молекула, която работи. Това е принципът на официалната фармация. А при биологичната терапия сега научихме, че тези антитела са много специфични. Оказва се, че може да се направи антитяло срещу всяка една молекула в организма. Затова и сега научаваме, че, ако искаме да блокираме някоя молекула или процес, правим антитяло. То се прави в клетки, биологичен процес е, не химически. Това е новата медицина. Лечението с антитела е по-ефикасно, по-специфично. Идеята е, че това е молекула, която е част от тялото.


Това означава ли, че по този начин ще може да се лекуват съвременните бичове – рак, спин?


Миналата година Нобеловата награда за медицина получиха двама учени именно за откритие, свързано с лечението на рака. При рака е обратното на автоимунното заболяване. Тези Т-клетки активират имунната система. Ако имаш автоимунно заболяване, това е лошо. Това, което те прави болен, е фактът, че имунната ти система е много активна. Затова и всички тези терапии са предназначени да блокират имунната система. Докато при рака е обратното. Самият рак блокира имунната система, за да не го отхвърли. Потиска я. Затова при него стратегията е обратна: да активираш имунната система, защото ракът я потиска. И трябва да се правят антитела, които да активират имунната система. Сега вече има антитела, които блокират блокирането от страна на раковите молекули на имунната система. Сега тези антитела трябва да блокират раковите молекули, за да се изчисти ракът. И това донесе Нобеловата награда миналата година. И вече има резултати. Преди години при меланом, рак на кожата, лекарите даваха 5 месеца живот на болния. Сега с тези антитела лечението е далеч по-успешно. Имам близък, който вече година се лекува на този принцип и лечението му е успешно. Има живи вече 10 години пациенти, които са имали такава диагноза и са били лекувани с такива антитела срещу този тип рак. За меланома този принцип работи. Сега повече фармацевтични компании се опитват да разработват такива антитела, за имунотерапия. Според мен това е едно от най-големите постижения на съвременната медицина. Това е най-голямото откритие, пробив, в последните години - имунотерапията. Аз конкретно не работя в областта на рака, а се опитваме да разберем как тези чревни бактерии влияят на имунната система.


Има ли други българи на нивото, на което сте Вие в световен мащаб?


Има още един българин, той е по-млад от мен - Илиян Илиев от Хасково. Той работи в областта на гъбичките в червата. С него се запознахме в Япония. Работил е там в областта на киселото мляко. Срещнахме се на конференция в Япония, тогава той беше още студент. Сега е при нас, в Ню Йорк. Професор е в Корнуел университет в Ню Йорк. Има и българка в тази област и в Харвард, микробиолог. В Калифорния също има българка, която работи по подобни проекти. Не сме много, принципно. Няма как това обаче да се случи в България. Подобни изследвания изискват много средства. Тук, в България, просто няма условия за това. В имунологията всички изследвания се правят с живи организми. За големите открития трябва и база. Пари. Неограничени възможности. Това е хубавото на Америка, че, ако имаш идея, можеш да я реализираш. Има условия за това. Аз и по тази причина отказах да работя за компании. Там трябва да работиш каквото ти казват, имаш други критерии. Докато в университета, аз, като силен грантовист, каквото искам, това мога да работя в моята сфера. И с когото си искам.

Как се финансирате?

От държавата, участвам с различни проекти, с грантове за научни изследвания и част от университета, но е малка тази част. Повечето е като база. И малка част от заплатата - около 30%. Сега, като пожизнен професор, ми е гарантирана заплатата, но само при условие, че не мога аз самият да си я плащам от грантовете. Основното финансиране е от грантове. Пишеш проекти, имаш идея - предлагаш, ако е добра, получаваш пари и работиш по нея. Но се финансират от държавата. Зависи от успешните ти проекти. Сега, за да получиш пари, трябва да си в топ 10, в първите 10. Държавата обявява конкурси, кандидатстваш и, за да получиш, трябва да си в първите 10 с твоя проект или научна идея. Иначе няма шанс. Не стигат парите. Има и фондации, други алтернативи. Понякога държавата пуска и различни тематични конкурси. Там принципът е същият: подаваш, оценяват, ако си добър - получаваш. Реализираш. Такъв е принципът. В момента може би получавам около 1 милион долара на година за всички научни изследвания, които правя. В Европа грантовете са по-малки, защото заплатите на научните работници се поемат от самите университети. В Америка не е така: грантовете са повече, защото аз плащам заплатите на научните работници. Не университетите. Освен, ако не е грант, който е поделен между мен и университета. Тогава е по-сложно. Но при мен обикновено 80% са за заплатите и лабораторните мишки и издръжката им. Ако загубя грант, трябва да уволня някого, примерно. Друга е просто системата. Макар че това, което остава за изследвания, сумата е почти същата като тази, която се заделя в Европа.


Как изглежда България от нюйоркския Ви поглед и след 5 години време?

Тук ми е приятно. Тук си почивам. Нещата не са се променили много. Хубаво е да се върнеш и да намериш любимите си места, хора, неща същите. Мило носталгично чувство. Не се занимавам с политика, не я следя, като се върна, само чета. Не виждам нещата да са нещо много различни. За мен животът в Ню Йорк е малко по-напрегнат, той е по-различен град от цялата Америка, но принципно в Америка се живее по-лежерно, по-спокойно, отколкото тук, в Европа. Като цяло в Европа стресът е по-голям. Животът на хората е по-напрегнат, по-интензивен. Има повече нови неща тук. Хората ми се струват по-нервни, „опънати“. И тук е така. Но аз идвам тук по-скоро за почивка и може би нямам онзи друг поглед. Но като цяло не са по-зле нещата отпреди 5 години. Не ги усещам поне аз такива. Разбира се, има и проблеми. И те не са се променили. И все така навсякъде всичко с връзки трябва да правиш.


Тук ли ще прекарате старините си?

Не знам, ще видим. Мислили сме да си дойдем. Много искам децата ми да дойдат в България. Те са още малки и не са идвали никога тук. Дъщеря ми, която е на 4 години и е по-голямата, ходи на българско училище веднъж седмично. Но това не е достатъчно. А синът ми няма още две години. В Ню Йорк има много българи, така че са изложени на българското. Ще проговорят на български.


А кои са българските дири в нюйоркския Ви дом?

Розовата вода, жена ми много я харесва. Ползваме я за куп неща. Децата ми дори знаят, че тя лекува много работи. Готвим си някои български неща. Жена ми се научи да прави пълнени чушки, има вече българско сирене, луканка, сръбска.



Ще Ви чакаме догодина в Казанлък...


С удоволствие…


* Повече за проф. Ивайло Иванов на: ivanovlab.com