За творческите търсения и иновативните решения в кукленото изкуство разказва Дарин Петков, директор на Държавния куклен театър в Стара Загора
Дарин Петков е завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство“. Магистър е по „Арт мениджмънт“ от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив. След завършването си 10 години работи като актьор във Варна. От 1 април 1998 г. до днес е директор на Държавен куклен театър – Стара Загора. Основател на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Под негово ръководство старозагорският куклен театър заема водещо място сред културните институти в цялата страна. На казанлъшката публика Старозагорският куклен театър отдавна познат, но той особено впечатли зрителите с участието си в оперните спектакли „Турандот“ и „Фауст“, първият от които бе представен на откритата сцена на яз. „Копринка“.
- Г-н Петков, на 27 и 28 януари бе премиерата, а на 22 февруари бе третото представления на спектакъла за възрастни „Завод“. Предизвикателство ли е стиховете на Никола Вапцаров да бъдат поставени на сцената на куклен театър?
- „Завод“ поставя във фокуса си стремежа за свобода, щастие и безгранични мечти, които една невидима сила желае да подчини или унищожи. В същото време това е творба за смелостта и надеждата. Стиховете на Вапцаров по удивителен начин са визуализирани в театрален спектакъл. Първите сценични редставления на „Завод“ преминаха много успешно. Спектакълът е по идея на драматурга Полина Христова и бе нейният дебют на старозагорска сцена. Сценографията е на Марина Янева, автор на музиката е Младен Апостолов. Консултанти на продукцията са Веселка Кунчева и Ина Божидарова.
Представленията за възрастни имат дългогодишна история в Старозагорския куклен театър. Първата такава творба е показана още в далечната 1971 година. Това е пиесата „Михаил Мишкоед“ от Сава Доброплодни, режисирана от Васил Апостолов. В подготовката на тазгодишните проекти, каквато е практиката в последните години, участват и творци извън екипа на старозагорци.
Втората премиера в този жанр е планирана за юни, когато ще бъде представена пиесата „Финансови кризи, последствия и спасение“ от френския автор Жан-Пиер Мартинез. Режисьор на пиесата ще бъде Теди Москов, сценарист Свила Величкова, а музиката ще е на Антоний Дончев. „Бог да благослови ръката“ на американеца Робърт Аскинс е третото премиерно заглавие за възрастни. Негов режисьор ще бъде Цвети Пеняшки, сценографията ще е дело на Ясмин Мандели, а музиката на Милен Апостолов.
-Кои са другите нови заглавия в афиша на театъра за тази година?
-До края на годината са включени общо шест нови заглавия – три за възрастни и три за детската аудитория. 2023-та е фестивална година, тъй като през есента, от 24 до 29 септември, ще се проведе 13-ото издание на Куклено-театралния фестивал „Пиеро“. Той се прави през две години, винаги в нечетна. За да не се засича с олимпиадите и хората да могат да гледат спокойно и спортните предавания, и фестивала. (Б.а. – и на шега, и на сериозно казва Дарин Петков). Тези дни започна подготовката на първия от новите спектакли за най-непредубедената и емоционална публика – децата. Това е „Тайната на Ленхен“ от германския автор Михаил Енде. Пиесата, чиято премиера е на 10 март, подготвят режисьорът Емилия Петкова, сценаристът Ивайло Николов, музиката е на Пламен Петков. Всъщност, ателието, в което „оживяват“ куклите, започна своята работа още в края на 2022 година. „Кукленото представление изисква много по-дълга подготовка в сравнение с „нормалната“ драматургия. Режисьорът и художник-сценографът първо трябва да обсъдят визията си за представлението. После се рисуват „участниците“ и декорите. На техническа конференция се уточняват визията, материалите, необходими на художниците, раздвижването на куклите, колко ще струва всичко това и ред още детайли“. Останалите детски заглавия са „Парченце от луната“ с автор и режисьор Ана-Валерия Гостанян и „Рибарят и златната рибка“ – по едноименната приказка, а не по стиховете на Пушкин. Режисьор е Цвети Пеняшки. Сценарист и на двете пиеси ще е Наталия Гочева.
-Фестивалът „Пиеро“ – най-атрактивният и разпознаваем културен продукт на театъра…
-През годините Стара Загора се утвърди като един от международно признатите центрове на куклено-театралното изкуство в страната и в чужбина. Единствено ние и „Варненско лято“ имаме лейбъл-сертификат от Асоциацията на европейските фестивали. Артисти от страната и от други държави познават и участват активно в нашите прояви. След създаването на СНЦ „Пиеро“ едноименният фестивал и театралните лаборатории са привлекателни и желани за много талантливи хора на изкуството от цял свят. В момента започна селекцията за чуждестранните участници в 13-ото издание на „Пиеро“. Сред кандидатите са трупи от Аржентина, Бразилия, Япония, Южна Корея, Полша, Чехия, Словения, Испания, Италия, Турция, Гърция, Грузия… Фестивалът има вече 25-годишна история.
Покрай „Пиеро“ ние спечелихме още нови приятелства и партньорства. Един от тях е Димитър Иванов-Капитанът, който е сред носителите на голямата награда на фестивала – през 2011 година. В момента Кукленият театър е продуцирал и „възкресил“ спектакъла му „Разкази от бъчвата“, който успешно се играе и в момента.
Селекцията започва първо с чуждестранните участници, защото това са предимно частни театри, които трябва да съобразят своя график с фестивалните дни. Домакините също участват, но, както е редно, извън конкурсната програма.
-Ще има ли отново театрална лаборатория, която е много интересна и за зрителите?
-Първата театрална лаборатория е проведена през 2003-а година, досега има 12 издания. Благодарение на колаборацията на артисти от различни театри на старозагорска сцена, а и в други градове, са създадени и представени няколко спектакъла, идеята за които се е породила именно в „театралните работилници“. Сред тях са „Граждани“, „Страх“, „Срещу себе си“, „Последният човек“, „Прегаряне“. Последната театрална лаборатория се проведе миналата година, а темата бе „Поетите на Стара Загора“. Дали и по нея ще има сценична проява, още не може да се каже. За тази година няма да има такова събитие.
-Ще продължат ли съвместните проекти на Кукления театър с Операта?
-През последните години Кукленият театър и Старозагорската опера създадоха съвместно две опери с кукли – „Турандот“ и „Фауст“. В първата продукция двете културни институции са съпродуценти. Във втората куклените артисти са само партньори.
Безспорно, „Турандот“ бе сериозно предизвикателство за нас, защото подобно нещо правихме за пръв път, а мащабите бяха големи. Куклите се изработваха не само в нашето ателие, а и на още няколко места. Сценографията и драматургията на двете творби е много различна, това също бе предизвикателство за нас. Тази година не е предвиден подобен проект, но „Фауст“ отново ще се играе на сцената на Операта. Спектакълът ще бъде представен и на откритата сцена на язовир „Копринка“, което също е ново за нашия екип, тъй като условията там си имат своя специфика.
- Имате ли планове, свързани с гостувания пред казанлъшка публика?
-Казанлъшката публика е добре дошла, тя познава отблизо работата на екипа на Кукления театър в Стара Загора. Казанлъчани често посещават представленията, артистите пък са гостували нееднократно в града на розите. С колегите от Казанлък се познаваме много добре, играли сме на различни сцени, през годините сме имали ползотворно сътрудничество. Сега ми се иска да представим някой от по-мащабните детски спектакли на обновената сцена на театър „Любомир Кабакчиев“. Такова представяне изисква вътрешна сцена, която дава повече предимства при визуализацията на пиесата. Всичко е въпрос на организация.
А след двете ковидни години публиката се завръща в театрите, което е хубаво. Все още не сме стигнали посещаемостта отпреди 2019-а, но аз съм оптимист. Публиката ни, особено детската, е от най-различни населени места. Всеки е добре дошъл, а и нека припомним, че ние сме единствената културна институция в региона, която работи и през уикендите.