Визитка:

Красимир Дамянов е филолог по образование, член на групата „Експерти за Казанлък“. Директор на световно известната математическа гимназия „Никола Обрешков“ в Казанлък. Училището, с 44 годишна история преди 20-тина дни влезе в историята с още един факт: при започнали ремонтни работи за изграждане на ново крило, което да се превърне в Национален център по природоматематически науки, се срути част от единия училищен корпус. Пострадали при инцидента нямаше, но предизвикателствата пред гимназията и бъдещия център за природоматематически науки, пред местната власт станаха сериозни. За капак, седмица по-късно, недоволни родители протестираха срещу написани слаби оценки от златния учител Тедосий Теодосиев на техните деца, обвинявайки го в неспазване на нормативните разпоредби при оценяването и недобросъвестно отношеине към част от учениците .
Последваха протести, медиен шум, но проблемите останаха. Междувременно чаканата с нетърпение техническа експертиза за състояниеот на рухналата част от сградата и нужните мерки, назначена със заповед на РДНСК, не излезе със становище и срокът за такава експертиза се удължава с още седмица- до 14-ти юли. Назначава се и нова техническа експертна комисия, която да направи безпристрастна оценка на ситуацията. Предвид необходимостта от висок професионализъм, специфични познания по възстановителни дейности при бедствия и аварии, вземане на решения в кратки срокове, за участие в нея са поканени експерти - лица с пълна проектантска правоспособност по части "конструктивна", „архитектура" и „геология", от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, Университета по архитектура, строителство и геодезия и Научноизследователския строителен институт.
За горещото лято и напрегната есен, която очаква колектива на гимназията и общинската управа, разговоряме с директора на ПМГ „Никола Обрешков“.




-Трудно лято за математическата гимназия, г-н Дамянов. Паднала сграда, очакщване за нов протокол от техническата експертиза. Не очаквате чудеса през новата учебна година, нали? И какво да очакват на свой ред учениците ви?

Такива чудеса няма да се случат. Най- вероятно няма да се случат. В протокола на строителния надзор би трябвало да се посочват причините и евентуално виновните за това, ако има такива, разбира се, относно създалата се ситуация: първо паднал един зид, а след това и част от корпус. В протокола на техническата експертиза ще се съдържат всички действия като предписания, които трябва да се направят. Но специалистите са тези, които ще кажат дали и в каква степен ще се укрепи сградата, кога ще започне нейното ново изграждане.




-Явно ще се окажете директорът, който ще трябва да възражда училището, и то почти от основи. В пряк и в преносен смисъл. Ясно ли е на 15-ти септемви къде ще учат учениците от ПМГ „Никола Обрешков“, които никак не са малко?

Да, приемът ни е направен, напливът на ученици към училището е изключително голям. Може би и защото колегите работят на високи обороти целогодишно. Започваме новата учебна година с 695 ученика, което не е никак малко. Имаме ученици от 5-ти до 12 клас. Имаме по 2 паралелки в 5, 6, 7 клас и по 4 паралелки от 8 до 12 –ти клас. Предизвикателството за нас е изключително голямо, тъй като трябва да се осигури нормална учебна година ,нормален учебен процес., както за учениците, така и за учителите. Към момента имахме среща с кмета на община Казанлък Галина Стоянова, която е изключително ангажирана с осигуряването на нормална учебна година, с министъра на образованието и науката проф. Танев, с началника на РИ на образованието Татяна Димитрова, с комисията, назначена по заповед на министъра за търсенето на оптимални варианти за настаняване на педогогическия персонал и на учениците, в сграда, в която може да се води нормален учебен процес. В най- кратки срокове крайното решение за това ще бъде взето и това ще е със заповед на министъра, на най- високо ниво.

- А ще бъде ли възможно ползването през новата учебна година на една част от сградата, тази по-старата?

За съжаление към момента никой нищо не може да каже. Надявам се независимата комисията да прецени това, моите лични надежди са поне едната част на сградата да може да се ползва. Но пак казвам, специалистите са онези, които ще кажа дали това е възможно или не. Докато експертите не кажат категорично дали тази сграда е безопасна и може да се ползва, никой не може да я използва.

-Чуха се много песимистични гласове по отношение на гимназията след срутването. Много метафори бяха направени. Вие лично притеснявате ли се, че това срутване ще се отрази на имиджа на гимназията ?

Доколкото усещам настроенията на колегите, едно училище не се състои от неговата сграда и материална база. Важна е разбира се баазата, особено в съвременните условия. Но не това е определящо. За училището е важен духът. А истинският дух на едно училище е духът на неговите ученици и учители. Ние не сме загубили дух. Вярно, тежко е това изпитание, което ни се случи. Въпреки всичко, ние се съдредоточихме върху нашата пряка работа и дори завършихме годината нормално за всички ученици. С документацията също приключихме нормално, за което изключително много благодаря на колегите от Хуманитараната гимназия и ОУ „Мати Болгария“, че реагираха светкавично и буквално за минути ни приеха цялото училище. Така че не сме загубили дух. Колкото и да е голямо предизвикателството и изпитанието. Работим качествено от гледна точка на обучителния процес и от гледна точка на администрацията. Заплатите се изплатиха в срок, преписките от и за училището вървят нормално. Просто се стараем да работим нормално. Истинското училище е духът, който се гради в него и възпитанието и стойностите, на които се обучават учениците от техните учители.

- Да сложим точка на една спекулация: имаше ли ученици в срутеното крило, по време на първото падане?

В момента, в който падна зидът на едно хранилище и един склад, в сградата действително имаше ученици. Те бяха евакуирани по най- бързия начин, лично от мен и от помощник-директора госпожа Гергана Камбурова. Това стана около 12,40-12,45. Тези, ученици, които бяха много по-отдалечени, даже не разбраха въобще какво се е случило, въпреки това и те бяха евакуирани. Никой не беше допуснат по-нататък в сградата, въпреки че към него момент се търсеха крепежни елементи за укрепването й. Около 15,20 часа същият ден обаче се разбра, че не могат да се предприемат укрепителни действия, защото сградата се пропуква и с оглед на това да не бъде застрашен животът на нито един строител, всички бяха изведени извън строителната площадка и извън сградата на училището, в т. ч. и непедагогическия персонал на гимназията. Към момента на голямото струтване нямаше нито един човек в сградата. Повтарям го пак: животът и здравето на нито едно дете не са били застрашени, така както, за съжаление се появиха и спекулации. През годината и това е документирано, правим много учебни евакуации. Без никаква паника, буквално между половин и една минута всички бяха евакуирани: ученици, учители, всички. Това е истината.

Вие имате ли отговор на въпроса кой е виновен всъщност за случилото се?


Чисто човешки, не съм специалист, не мога да кажа, но според мен натрупването на малки грешки от страна на проектант, от страна на строител, но не искам да обвинявам никого. Това е мое мнение на неспециалист, който категорично нищо не разбира от такива странични дейности. Експертите ще изяснят всичко. Но може би натрупването на такива малки грешки доведоха до голямата беля.


- И другата голяма тема около ПМГ тези дни: недоволните родители от написаните оценки от страна на физика, златният учител, Мъжът на годината Тедосий Теодосиев на някои ученици в училището. Как ще решите този казус?

В момента, в който разбрах какво изискват родителите от г-н Теодосиев, какви сигнали са подготвени срещу него до други институции, не до училището, инициирах среща между двете страни: господин Теодосиев, родители и ученици. Проведохме над 2 часа среща, конфликът е роден в училище и ще бъде разрешен в училището. Мисля, че постигнахме относително съгласие да не бъдат засегнати по никакъв начин интересите на учениците и в същото време да не бъде нарушен авторитета и достойноството на г-н Теодосиев. Мисля, че в рамките на организацията на следващата учебна година предпоставки за такъв конфликт няма да има.






- Това означава ли, че г-н Теодсиев няма да преподава повече в гимназията?

Не. В никакъв случай не означава това. Никой не е предприел никакви действия срещу господин Теодосиев, срещу неговия авторитет, срещу неговото име, срещу неговата дейност като учител. Просто конфликтът ще бъде разрешен. На тези класове, от които са тези ученици, ще преподава друг учител и той ще ги оценява, спрямо заложените стандарти в българското образование за оценяване. Какви ще са оценикте, не мога да кажа, защото това зависи преди всичко от труда на учениците, и на учителя.


- Същото ли е ПМГ „Никола Обрешков“ след тези две случки, които се случиха?

Не.

...... не е същото?

Не, не е същото. Мога да кажа, че ПМГ стана много по-сплотено като общност. Не че досега не е било, но сега на показ излиза тази сплотеност. Много бивши възпитаници на училището, бивши учители, работили при нас, веднага се отзоваха и заедно с Настоятелството на училището, предложиха помощ кой с каквото може. Учениците ни също се организираха веднага започнаха да търсят най- различни форми на финансиране и помощ за възстановяване на сградата, тъй като те действително много обичат своето училище и много им тежи, че в момента това училище няма собствена сграда.

- Само за техника и оборудване колко пари ще ви трябват?

Не мога да кажа точната сума, но мога да кажа, че всеки един кабинет беше обзаведен с мултимедия, компютър, камера за видеонаблюдение. В кабинетите ни в срутеното крило имаше отоплителни тела, маси, столове, принтери, учебни пособия, особено по биология и английски език. Все едно това ще стане ясно един ден, като влезем в училището за инвентаризация и сравним с инвентаризационната ни книга. Апелът ми е към всички с възможности и желание да помогнат: да посетят сайта на нашето училище, на адрес: www.pmgkk.com. Там има обръщение от името на цялото училище, на Училищното настоятелство и банкова сметка. Който има желание, може да подпомогне училището за бързото възстновяване на оборудването, тъй като, ако се намерят виновни за срутването, ще се използват суми по застраховки за покриване на материалните щети. Но средства за оборудването няма как да се намерят. Училището трябва да има своята ангажираност по проблема, не да чакаме наготово и да хленчим. Трябва да се изправим и да посрещнем това предизвикателство и да покажем, че работим в тази посока. Не е страшно, че сме паднали. Важното е да намерим сили да станем. И мисля, че имаме тези сили. Кураж ни дава и голямата отзивчивост на колеги от училища в общината, на различни институции, спомоществователи, училищно настоятелство. Много са.

- Питам пак : личен, морален, принципен,образователен, негов, родителски амбиции, какъв е проблемът с учителя Теодосий Теодосиев? Какво да кажем на хората? С една дума.

С една дума, трудно. Но проблемът е комплексен. Ще се повторя: не искам да виня нито родители, нито ученици. Напротив : всеки си търси правата и всеки е свободен да си отстоява правата. За което лично аз ги подкрепям, че казват на глас онова, което мислят, а не го крият по някакъв начин, под формата на анонимни сигнали, доноси или клевети. Напротив: за мен това са едни изключително достойни хора, които в прав текст казват онова, което мислят и отстояват своята позиция и интересите на своите деца. Мисля, че това е нормалната позиция за всеки един родител. От друга страна господин
Теодосиев е човек с достатъчно богат професионален опит,
за да може да изложи своиет аргументи и да защити своята позиция.
Надявам се всичко това да става честно и открито. Така, както беше честно и открито на срещата между двете страни. Да не става задкулисно, да не става с доноси, да не става с клевети, а всеки да изложи позицията си и в това да се намери нормалното разрешаване на конфликта. Защото този конфликт е роден в училище и единствено в училище може да се намери неговото разрешение. Колкото и да уважавам медиите, институциите- образователни и необразователни, и авторитетите. Този конфликт който бе създаден, трябва да бъде разрешен със съгласие. И то убедено съгласие, и то от двете страни.


- Вие сте и работодател на всички учители и помощен персонал във вашето училище. В момента на национано ниво върви дебат за промени в Кодекса на труда и пенсионната реформа, в това число и в средното образование. Трябва ли да има предел за учителската професия и има ли някаква т.н санитарна възраст, в която това трябва да се случи- учителят да бъде пенсиониран? Има дори и вицове по този въпрос.

В момента в Кодекса на труда има едно таково положеине, че за професори, доценти и хабилитирани лица, ако са навършили 65 години работодателят може да прекрати, по своя преценка, тяхното трудово правоотношение. Тези хора работят със студенти, с хора над 18 години, при всички положеиня. Но в училище се обучават деца от 7 до 18 години. За мен и като учител, и като родител, и като човек, не е нормално да има 70, 80 годишни учители в професията,
колкото и ценни да са те и колкото и богат опит, високи знания и професионализъм да имат. Просто има една дистанция между младите, енергични, често пъти буйни деца и онова, което един по-възрастен или улегнал човек може да понесе. Предпоставка за сериозен конфликт е, ако един 70-80 годишен учител влезе в първи, втори или 12-ти клас, който вече, би могъл, не казвам, че е задължително, да има нормални, старчески, поведенчески особености. Мисля, че не е много целесоъбразно в образователната сфера да има много възрастни хора. Колкото и богат опит да имат. Каквито и професионалисти да бъдат те. Те просто не могат да издържат на динамиката на младия човек.


-Това е предизвикателство към законотворците. Синдикатите няма да решат този проблем.

Те са тези, които могат да решат този проблем. Ние просто изпълняваме това, което е предписано по закон и наредби. За съжаление българинът като чели винаги реве, че редът и законът не се спазват, в момента обаче, който и да е човек, който има успех, не спазва закона, бива толериран. Това е моето наблюдение. Ценността е успеха, но ценноста не е труда, благодарение на който човек е постигнал този успех. Защото успехът е една голяма суета.
Той си има своите 3, 5 минути, една година слава. Но трудът, който полага, който и да е, не говорим само за образованието, е много по- ценен, отколкото онова видимо нещо в мига на изявата.