Хората с морал и достойнство са изтласкани от властта

Визитка:

Тя е от онези събеседници, които се помнят. Думите им кънтят дълго, след като са ги споделили с теб. Защото са лишени от словоблудство. И зареждат с обществена енергия.
Тя е от онези жени на България и поредния ни преход, които в много отношения засрамиха мъжете по мъжкарлък и достойнство. С дела и принципи.

И не ги сменяха след всяко задаващо се поредно властово знаме, нито ги вееха като индулгенция срещу досегаемост. От властта.

Екатерина Бончева. Дългогодишен журналист, повече от 10 години член на Комисията по досиетата.
Софиянка, с казанлъшки корени. Преди 110 години дядо й, строи в павелбанското село Търничане розоварна, която днес дава хляб на семейството й.
Завършила е психология и философия във СУ “Св. Кл. Охридски“.
Като член на Комисията по досиетата е съставител на сборника „Военното разузнаване през комунизма”, издание на комисията. Работила е в психолаборатория, във вестник АБВ и в. "Демокрация".
Водила е и коментарно политическо предаване в радио „Своолдна Европа“ в първите години на прехода. За кратко през 1997 година ръководи пресслужбата на служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски.
Ръководила е пресотделите на няколко политически централи до 2005 година. Съавтор е на сборник от документални разкази за концлагерите в България "Българският ГУЛаг. Свидетели" (1991). Тя е сред журналистите и представителите на медийните среди, подкрепили акцията "Чисти гласове" -гражданска акция на Българската медийна коалиция за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност.

Някак странно се вписа разговара ни за досиетата и тайните в тях с нея, по повод премиера на филм в Казанлък за най- младия местен лагерист в Белене.
Във време, в което усещането за дежа вю / нещо вече живяно/, на фона на поредно политическо убийство, купища протести и политически разнолики планове и внесени искания за оставки, някак все по-нужен и нетърпящ отлагане става заровения и забравен разговор за това Кой Кой е.?





Кое е по-добре по темата „Досиета“, госпожо Бончева: да заровим томахавките и да забравим, или да извадим всичко на масата ?


За да се заровят томахавките и да се забрави, преди това всичко трябва да се извади на масата.

А защо не се изважда?

Защото няма политическа воля нещата да се докарат до края и няма натиск, за това което казват гражданите. Ето, в Казанлък има едно общество, не много голямо, но много активно. Но това е тук, има и на други места в България, но като цяло разказът за комунизма още не е завършен, младите не знаят за какво става дума точно, задават въпрос, който отдавна би следвало да има ясен отговор. Да е ясен на обществото ни, защото хората се вълнуват. Въпросът е : Защо, защо се мълчи? Защо хората са мълчали толкова дълго време? Мълчали са от страх, защото хората не са искали да преживят отново, след толкова време, травмата. През всичките тези години на развития ни социализъм, че и сега ние сме забравили всички тези хора, минали през лагери. Младите не знаят за това и това подхранва носталгията по един режим, който е бил белязан от лагери, от смърт, и всичко това в мирно време.

Това задача повече на обществото, на следващото поколение или на политиците ни е?

Това е задача на всеки един. И най- малкото усилие може да направи нещо. Разбира се и в голяма степен и на политиците. Но нито една политическа партия до този момент у нас не е взела антикомунизма като своя кауза. Много се кичат с нея по време на избори, тогава, когато трябва да се събират гласове по различни поводи, но дори и СДС не направи това докрай, макар че бяха първите, които заговориха за това.Някак въпросът за миналото, за антикомунизма се разглежда много конюктурно.: тогава, когато е удобно да не бъде поставен този проблем. А всъщност е нужно много малко, това което се прави във вашия град от шепа хора, е много важно: да се разказва. Поне това трябва да се направи като противоотрова на забравата: да се разказва.

От "скелетите в гардероба" ли се притесняват всички политически партии или защото, ако се заровим надълбоко ще открием, че всички са започнали от едно и също място?

Не всички са започнали от едно и също място, но за съжаление голяма част от тези, които са по върховете на различните власти, са започнали от едно и също място. Защото на позиции в изпълнителната и в законодателната, и в съдебната власт, на високи позиции са били хора, които са работили за предишния режим и са били възпитавани от своите родители в обслужване на този режим. Причината за това е, че идеята България да бъде изчистена от комунизма, не е кауза на никой, който е във властта.

А може ли да правим паралел с време днешно? Сега няма лагери за заточение, но има други префинени методи, с които непокорните да ги наречем, могат да бъдат наказвани под някаква форма? Непокорните в бизнеса, в обществото, в политиката .. .Какво замества лагерите сега?

Слава богу лагерите нищо не ги замества, защото все пак светът сега е по-различен, макар световните катастрофи някой път не дават предварителни белези: както в Германия интелектуалците и образованите хора не са си представяли, че Хитлер може да дойде на власт. Казвали са: не може да повярваме, че в родината на Гьоте и Шилер ще дойде един човек, който по този начин ще управлява света. Така че историята поднася своите изненади. Днес ситуацията е различна, но за съжалание либералната доктрина по някакъв начин беше срината от този мигрантски поток. Европа е различна, България няма как да стигне до стандарта на западните държави, до манталитета на западните държави, защото е отровена от 45 години комунистически режим и манталитет. Всичко това, което се случва днес, говори за това, че хората с морал и достойнство, хората некорумпирани, са изтласкани извън властта. Те не са допускани във властта. А когато не си във власт, нямаш и тези механизми за въздействие. И това е причината да се случва всичко това, което се случва днес. Тоест, голямата енергия и големите надежди на хората през 1989 година не се случиха във вида, в който очаквахме. Разбира се България е много променена, но България все още не е това, което трябва да бъде. Несбъдната остана. Неслучващата се България.

Каква бомба ще „цъка“ в обществото ни, тъй като тези хора си заминават, дори по чисто физически и биологични причини, ако тази истина остане заровена?

Задава се едно поколение на незнанието. Поколение, което може да бъде подхранвано от някакви фалшиви носталгии по един предишен режим. Поколение, което няма памет, коеето не познава историята си, трудно може да бъде мотивирано да работи за някаква национална кауза.


Навръх последния Десети ноември излезе тайна стенограма за послединя комунистически пленум на 10-ти ноември 1989 година. Какъв е вашият прочит на тази стенограма?

Моят прочит и без тази стенограма е, че стана ясно, че това е било един вътрешнопартиен преврат, чиято цел е било да укрепи социализма, обаче все пак духът е бил пуснат от бутилката. И се е случило това, което не са очаквали партийните ръководители. Въпросът е защо и днес на тези високи позиции са наследниците на тези хора, които бяха довели България три пъти до национални катастрофи, до три икономически катастрофи по време на техния режим. Да не говорим за случващото се зад кулисите: лагерите, незарасналите рани на отделни фамилии, където на много малко места все още се говори. Една незараснала рана, една травма, на хората минали по този път. А това е и една незараснала рана на обществото.

Има теза, че България била обречена на комунизъм. Споделяте ли я?

Аз не обичам такива теории, няма нищо обречено. Всеки по някаква начин сам гради историята си. По-скоро тъжното е за едно поколение, което расте в незнание. Но в крайна сметка светът се променя, новите технологии навлизат, и ние не знаем какво ще се случи след един кратък исторически период, но така или иначе денацификацията / изчистването от влиянието на нацистката идеология/ е започнала през 1960 година. Кога ще започне декомунизацията в България, може би трябва да минат още 40 години...





Бел. авт. / денацификация- лустрация, комплекс от мероприятия, извършени за изчистване на следвоенното немско и австрийско общество, култура, преса, икономика, образование, юриспруденция и политика от влиянието на нацистката идеология/.