Архиерейският наместник отец Димитър: С мир в душите да посрещнем Възкресение Христово

„Вярата е личен акт, свещениците само помагаме да се намери Пътя към православието“, казва Негово Високоблагоговейнство ставрофорен свещеноиконом Димитър Димов. Той е родом от Казанлък. Завършва Пловдивската духовна семинария и Духовната академия, а след ръкополагането си повече от 20 години е свещеник в казанлъшкия православен храм „Св. Йоан Предтеча“. От ноември миналата година е назначен за архиерейски наместник на Казанлъшка духовна околия. Разговаряме с него в навечерието на светлите Великденски празници.
- След дълги години отричане на религията и много изпитания за вярващите и клира промениха ли се нагласите в обществото и в каква посока?
- Категорично отношението към вярата се промени и то в положителна посока. В последните години има засилен интерес към православието и това е видно при провеждането на службите, на които идват и молитвено участват все повече хора. Естествено, имаше известно отстъпление по време на пандемията, но сега това е вече преодоляно. Няма ги ограниченията за публични събирания, хората се успокоиха.
- Имате предвид, че хората идват в храмовете не само по големите църковни празници?
- Да, така е. На службите и проповедите, които водят всички свещеници в околията, идват хора, които активно участват в молитвеното общение, в черковния живот, задават въпроси след проповедите и службите. Храмовете са за това – да укрепват и множат вярата. Но най-важна, и според каноничните текстове, е свободната воля – желанието и усърдието да приемем православието в сърцата и душите си. Само тогава можем да намерим мир със себе си, да живеем пълноценно, да бъдем добри хора и, разбира се, да намерим Спасението и Вечния Живот, за което живя и страда Сина Божи. Вярата е личен акт, за който ние можем само да помагаме, но всеки сам трябва да направи тази крачка, за да намери правилния път и посока.
Българската православна църква продължава, да бъде етичен и морален стожер на обществото, укрепвайки семейството, добрите нрави и благочестието.
- Кои територии обхваща Казанлъшката духовна околия и какво е състоянието на храмовете в нея?
- Границите на Казанлъшката духовна околия не се препокриват с тези на Казанлъшка община. Районът ѝ е от Осетеново до Гурково. Що се отнася до състоянието на храмовете, то е добро, но, разбира се, винаги има нужда от текущи ремонти. Много от сградите на черквите са построени още през 19 век. Например, най-старата църква в Казанлък – „Св. Троица“, е построена през 1836 година. В поддръжката на храмовете имаме подкрепата на много хора. В последно време се построиха и много параклиси, включително и частни. Най-новият от тях е този, във военното формирование – параклисът „Св. Димитър“.
- Как работите с младите хора и как привличате нови вярващи?
- Според мен, основната ни работа е в храмовете. Там всеки, който има желание, е добре дошъл. Свещениците в района са недостатъчни. Те са 19 йереи, 7 монаси и 3-ма дякони (дяконите също са ръкоположени, но нямат право самостоятелно да водят служби – б. а.). В момента от района нямаме семинаристи или студенти в Богословските факултети. Нашата задача, като духовни пастири, е да стигнем до по-широк кръг миряни чрез активната си служба – посланията ни да бъдат на ясен и разбираем език, да са актуални и полезни. Службите се водят на български и църковнославянски език – в тази част, в която се изисква от канона. Беседите и проповедите се провеждат на съвременен книжовен език. От доста време популяризираме нашата дейност и чрез социалната група „Православен Казанлък“.
- В очакване сме на големия християнски празник Възкресение Христово. Какво ще пожелаете на миряните?
- Да се подготвят достойно, с мир в душите и сърцата и с искрена радост да посрещнат славното Христово Възкресение! А когато живеят според неговото учение, с любов към ближния и с вяра в Бога, те ще бъдат с истината и в мир със себе си и със света.