Тео: Мотивиран да успееш

Това е подранилият му коледен подарък.

За едно момче, за което мотивацията и желанието са ключов фактор да успееш.И което има желание да се развива.

Тази кратка формула за успеха не е на преуспял предприемач или човек, направил нещо голямо, а на 20-годишния Тихомир Пенчев Робов, ученик в 12 Г клас на Професионалната гимназия „Иван Хаджиенов“ в Казанлък, специалност Мехатроника.

Едно момче,което прекарва времето си в инвалидна количка.

Преди много години изтеглил къса клечка от играта със Съдбата.

Приел жребият и смело продължил.

Тихомир или Тео за приятелите, е един от 5-имата ученици от дуалната форма на обучение, които усвояват професионални умения и прилагат на практика наученото в училище в един от най-модерните и изискващи голяма компетенция за работа цехове на „Арсенал“ - 400 на Завод 1.
Безалтернативната мотивация на младежа звучи още по-категорично на фона на това, че той е единственият ученик от дуалната форма, който е с двигателни проблеми и въпреки това изпълнява сложни професионални задачи.

Тихомир е с диагноза детска церебрална парализа от малък. Заради нея и поредицата операции се налага дори да повтори една година в училище.
На момчешката му мечта още от основното училище в Шейново - да учи в Механото, учителите там му обяснявали, че това няма как да стане, предвид диагнозата му.
И заради клишето първо го записали в друго училище - с асансьор, но Тео бързо решил, че трябва да преследва мечтата си, независимо от решението на останалите. „Защото, ако много искаш нещо, трябва да направиш всичко възможно да го направиш“, казва Тихомир Робов.
Затова се преместил в ПГ „Иван Хаджиенов“, където искал от малък да бъде.
Благодарение на усилията на директорката там Марияна Демирева и училищния екип, сградата предлага възможност в нея да влизат и граждани с двигателни проблеми, в колички.
В гимназията Тихомир среща разбиране, отношение, помощ, внимание. От съученици и учители.
Избрал съзнателно новата паралелка по мехатроника. През май ще е абитуриент.

Когато дошло време да ги разпределят по фирми за професионалното им обучение, двигателните затруднения на Тихомир станали... лека пречка да му се осигури работно място.
„Арсенал“ обаче протегнал ръка на младежа.
Приели го в цех 400 на Завод 1, където условията са такива, че няма проблем за придвижването му. Цехът е модерен, а и предлага условия за професионално обучение на учениците от специалност мехатроника.

На практика Тихомир идва с помощта на родителите си. От портала до цеха го придружават четирима негови съученици, с които се обучават заедно в цех 400. Прибирането от практически занятия е с... такси, помагат му обикновено дежурните охранители от централния портал. Сгъват инвалидната количка, помагат на младежа да се качи в автомобила.

Досега.

След Нова година това няма да е така. Благодарение на решение на ръководството на „Арсенал“, по идея на финансовия директор Янко Костадинов, с подкрепата и съдействието на групата „Експерти за Казанлък“, за Тихомир ще има осигурен от „Арсенал“ транспорт, който ще го взема след учебната практика и ще го откарва до дома му.

За Тео този жест е истински коледен подарък. И това го мотивира още повече. Да учи и да се усъвършенства. Иска и, след като завърши догодина гимназията, да започне работа в „Арсенал“. Счита, че респектиращата голяма фирма предлага възможности и сигурност.
В цеха сега, по време на практиката, негов наставник е Стефка Енева. Тя е цеховият технолог-отчетник. Работи на сложна програма, със системата „Техноклас“ - система за организацията на целия производствен процес. Тихомир се обучава на нея, за да може догодина да работи напълно автономно сам.
Слуша, старателен и мотивиран е, хвали го Енчева.
С добри впечатления за младежа е и прекият началник на цеха Тихомир Петров. Самият той, преди да поеме организацията на работата в цеха, бил един от работещите на сложните машини.

Според началника Петров, системата на дуалното обучение е добра. Учениците получават база знания, но основната работа и надграждането стават в производството, убеден е той. Има полза от идването им в цеха, на място, казва младият началник. И той, и още по-големият шеф на цеха - възпитаничката на Тулската политехника инж. Ирина Добрева, считат, че времето за професионална практика, макар и в дуална форма, от 4 или 6 дни в месеца, не е достатъчна.
Инженер Добрева дори стига по-далеч. Според нея изключително важно е професионалните училища да имат собствени бази за професионално обучение на свой терен, за да може, като се преподава, веднага да се покаже даден процес, изделие. Практиката в производството следва да е след това, да надгражда над вече познатото, както беше преди 30 години, а не да създава базисни умения, категорична е инж. Добрева.
Казва това от позицията на няколкото десетилетия опит и работа с млади хора, израсли пред очите й като добри професионалисти.

Намира за добро решение и нова мотивация факта, че от миналата година фирмата е предоставила възможност на учениците от дуалната форма на обучение да работят през лятото на трудови договори в „Арсенал“. Като пълноправни работници. Това ги мотивира допълнително, прави ги отговорни към процесите тук, счита Добрева.

Освен Тихомир Робов, в цех 400 са още четирима негови съученици. Всички работят на обработващи ЦПУ фрезови центри.
Марио Митев, Христо Христов, Николай Стефанов, Тодор Малешков. И от четирите момчета ще излезе „добър материал“, казват колегите им в цеха.
Доволни от работата и старанието им са и началниците и преките им настойници.
Бъдещите мехатроници споделят, че в цеха се чувстват добре.
Научават много. Не без значение била за тях и възможността, след като завършат училище, да започнат работа в цеха или на подобна позиция. Поне трима от петимата Хаджиеновци имат и други мечти: да продължат да се усъвършенстват.

Ще учат. И ще работят.

Политиката на ръководството на „Арсенал“ по отношение на създаването и обучаването на нови, млади кадри ги мотивира още повече. Намират формулата „Живея там, където работя - уча там, където живея“, като изключително удачна, за да останат в родния си град.
Още повече, ако в града има и подходящата работа за техните възможности и професии.
"Така не трошим пари на нашите", обобщава искрено едно от момчетата.

Тихомир Робов е част от това убеждение и споделеност.
Отсега си е „заплюл“ да кандидатства в местния Колеж. Иска да се развива. Малко му било сложно с математиката, но пък имал добра учителка по предмета и ще разчита на нейната помощ, за да се справи с математическия тест - Добринка Терзиева.
„Искам да си докажа, че мога. Основно на себе си. И после на тези, които вярват в мен“, споделя младежът, за когото инвалидната количка е просто трамплин да гони упорито целите си.
Ученикът Тихомир Робов. От 12 Г на Механото.
Един мотивиран бъдещ арсеналец.

С много проекции пред себе си за новата година.