„Живот, здраве и късмет. С вдигнати глави напред! Единни в борбата за по-справедлив живот!

С тези думи приветства лидерът на СК на КНСБ Атанас Бозов зрителите на първомайския концерт, организиран от КНСБ на „Арсенал“, Клуба на ветераните арсеналци и казанлъшката структура на БАС.


Препълнената зала на Дома на културата „Арсенал“ в Казанлък не побра публиката на концерта, организиран в чест на Международния ден на труда и работническата солидарност-1-ви май.

За трудещите се от Долината на розите танцуваха ансамбъл „Арсенал“, юношеският съства на ансамбъла, танцова формация „Теменуга“, танцьори от Спортен клуб „Киара –Н“ и младата гласовита надежда на Казанлък Елена Николова.

В словото си пред зрителите синдикалистът Атанас Бозово в резюме припомни историята на Международния ден на труда, както и днешните му измерения.



На 1 май 1886 г. в САЩ профсъюзите провеждат мащабна национална стачка. Манифестират над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След три дни на протести в Чикаго полицията и частни охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. Следва протест срещу полицейското насилие, на който към униформените полита бомба. Един полицай загива, други шест са ранени. Намерени са виновните и набързо са осъдени и екзекутирани – седмина анархисти. В края на 19 век анархистите хич не са малко.

Случилото има широк международен отзвук и през 1889 г. на учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, се призовава за солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година в Амстердам Международната конференция на социалистите призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.
България не изостава от тези световни явления. Първи честват 1 май като ден за солидарност между работниците печатарите от Типографското дружество. Годината е 1890 г.
Тогава, в началото, 1 май е бил боен празник на труда, защото демонстрациите на работниците нерядко са били разгонвани със сила.