Ретро спомени връхлитат казанлъчани на финала на годината

Дългите почивни дни в края на годината, освен заредени с много очакване за празниците и добро настроение, носят в себе си и много тъга, носталгия по отминало време, ретро спомени и дори .. депресия.

Психолози и семейни терапевти предлагат различни рецепти за справяне с тези състояния, но безспорно една от тях не налага посещение в кабинет.

И това е невероятният "Булевард" Фейсбук, в който човек освен да се депресира, може и да го налегне невероятно празнично настроение или тъга ..

И .. спомени. Нещо, към което прибягват хората в общества, преживяващи кризи на идентичност, ценностни кризи или откровено недоволство от живота.

Именно спомени и дълга Фейсбук дискусия породи публикавана вчера във фейсбук групата "Старъ Казанлъкъ" стара снимка на някогашния хотел "Империалъ", днешна бизнес сграда на поредица офиси, намираща се на ъгъла на улица "Сан Стефано" и булевард "23 пехотен Шипченски полк".

Снимката е публикувана от Петя Големанова,с уточнения каква е била сградата иза какво се еползвала преди днешното й предназначение.

Към нейните утомнения се включват и граждани, всеки, споделящ свои лични спомени,, които допълват историята на сградата.

И тъй като в последните години по различни причини загърбваме грижата по старите къщи на Казанлък, или просто ги бутаме или позволяваме да бутат техни нови стопани, вместо да положим грижи да ги опазим или дружно се противим на алчните апетитив името на превръщането им просто в добри терени за строежи, е все по- наложително паметта за тези красиви и колоритни сгради на Казанлък да остава някъде. Отвъд личните спомени на отделни хора.

А и максимата, че казоното отлита, а написанато остава, задължава да се съхрани тази местна памет за една от поредните красиви сгради на Казанлък, събрала в себе си част от историята на минало вече време.

Красиво.

Ето какво пишат в групата "Старъ Казанлъкъ" за някогашния хотел "Империалъ", който в един определене период от време- през 40-и 50-те години на миналия век е и родителн дом на Казанлък, в който дом проплакват стотици казанлъчани.

Стефан Саранеделчев:
Уточнение за тази сграда: "Тя не е била родилен дом до 1945 г. Родилният дом през 1945 и 1946 г. е в сграда, която се намираше на ул."Искра". Сега това се пада източно от +Японката+ на Доко Доков. За по-старите казанлъчани да припомня, че в тази сграда преди да я съборят около 1976 г. дълги години бе държавното фотостудио №1. Та на нейния втори етаж са стаите на първия родилен дом. След това го преместват в сградата на Бончеви на централния площад. Там през един летен ден на 1947 г. съм се родил аз. В началото на 50 -те години родилният дом го настаняват в посочената снимката сграда, която преди ( мисля, че до национализацията на едрата градска собственост) е била хотел "Империал.". В сградата на Бончеви настаниха военното комендантство и живееха семейства на военни. В новия родилен дом ( този от снимката) през 1955 г. се роди сестра ми и съм ходил с баща ми да я видим показана от майка на прозореца. Когато през 1961 г. откриха новата болница( сегашната) там настаниха и родилния дом, а посочената сграда стана отново хотел с наименование "Тунджа".Около края на 60-те години там настаниха канцеларии на различни предприятия,, а в мазето откриха прочутата по него време и единствена в града механа."