За мнозина амонякът потенциално е новото гориво на бъдещето, което може не само да допринесе за разрешаване на енергийните проблеми на човечеството, но и за опазването на климата. Амонякът като гориво има много предимства, но и някои недостатъци, които засега възпрепятстват широко му използване, предава БТА, цитирана от Vesti.bg.

С енергийна плътност от 12,7 мегаджаула на литър (MJ/L) той може да произведе много повече енергия от чистия водород, чиято енергийна плътност е 8,5 мегаджаула на литър. Съхранението му в течна форма е много по-лесно - за тази цел е необходимо да се поддържат "едва" минус 33 градуса по Целзий, докато за втечнения водород необходимата криогенна температура е минус 253 градуса по Целзий. Удобен е за транспортиране, може да се произвежда от екологично чисти източници (макар че засега наличните технологии все още водят до отделяне на значителни количества въглероден диоксид), а при горенето му се отделят само азот и вода, без каквото и да било емисии на въглеродни или други газове, свързани с изменението на климата.

Производството на амоняк е сравнително евтино и във всички промишлено развити страни. За него има изградена широка инфраструктура - от близо век това съединение се използва в земеделието, за почистващи препарати, в хладилната техника и много други сфери, като в света годишно се произвеждат близо 180 млн. метрични тона, а 120 пристанища за съоръжени с терминали за товарене и разтоварване.

Може да се каже, че амонякът вече веднъж е спасил света. Преди век рязкото увеличаване на населението принуждава фермерите да отглеждат насажденията си по-бързо, отколкото почвите могат да ги изхранват. В Южна Америка депата от гуано и естествени нитрати, използвани като торове, се изчерпват. В случай, който все още може би е най-големият глобален проблем, разрешен от химията, Фриц Хабер и Карл Бош разработват процес, който използва водород и азот от въздуха за получаване на амоняк, който фермерите започват да употребяват вместо естествените торове. Процесът Хабер-Бош все още се използва за получаване на почти всичкия амоняк в света, както и за негови производни като уреа и амониев нитрат.

Съединението обаче е токсично и е със силно корозивни свойства, а характерната остра неприятна миризма издава отдалеч присъствието му.

Той е значително по-трудно запалим, което е както негово предимство, така и недостатък при опитите да бъде използван за задвижване на двигатели с вътрешно горене.

В множество страни се разработват проекти в опит да се използва амонякът като безвъглеродно гориво
- за генериране на енергия, при автономни съоръжения, несвързани с електрическите мрежи, при двигатели с вътрешно горене и други технологии. Освен това се очаква и до амоняка да се прибягва все по-често със засиленото използване на водородни технологии, тъй като с трите си водородни атома той е добър "носител" на водород и улеснява съхранението и транспортирането на този "зелен" газ.
За използването на амоняк при двигатели с вътрешно горене пречки са по-високата температура, необходима за възпламеняването му, бавната скорост на горене и ниската кинетика на химичната реакция. За преодоляване на тези препятствия в момента се търсят решения, които да сведат до минимум влиянието им и да подобрят представянето на съединението като гориво за традиционния тип двигатели, като според експерти необходимите за това модификации за сравнително малки.

В началото на август НАСА обяви подкрепата си за петгодишен проект, при който Университетът на Централна Флорида ще анализира, тества и работи по използването на амоняк като устойчиво гориво за самолети.

Япония е сред първите, който се обръщат към амоняка като перспективно гориво на бъдещето, започвайки с използването му като корабно гориво. Очаква се емисиите на парникови газове да бъдат значително намалени чрез използване на амоняк като гориво за кораби, заяви мореходната и логистична компания Ен Уай Кей (NYK).
През юли министрите на енергетиката страните от т. нар. Четворка (Япония, САЩ, Австралия и Индия) се споразумяха да насърчат използването на амоняк и други чисти горива.

През май министри от Групата на седемте индустриални икономики (Г-7) определиха в съвместно изявление, публикувано след срещата им в Германия, амоняка като гориво, което ще отговори на необходимостта от декарбонизация и енергийна сигурност.

Източник: VESTI