В Сезона на сурвачките


В Сезона на сурвачките сме. Най- краткият и най- непредсказуем откъм печалби сезон.

Така поне твърдят дългогодишни майстори на сурвакници, обръгнали вече на китайската ширпотреба и кичозна агресия.
От 2 до 6-7 лева могат да се намерят вече сурвакници на казанлъшкия Кооперативен пазар. Предлагат ги всевъзможни търговци: от обикновени хора, решили да спечелят някой лев от китайската станиолова шарения, през ентусиазирани арт самодейци с лични виждания за традициите, до откровени майсторици и хора с отношение към този вид традиция, вплели в изработените от тях сурвакници вековни корени, традиции, любов, въображение и много доброта. На тези, последните майсторки, им личи. Познават се по пъстрината, която носят техните сурвачки. Те буквално те „викат“ и не те оставят равнодушен. В тях има от всичко: и цветове, и надежда, и дарено сърце.
И въобще не обръщаш внимание на това, че примерно са на двойни цени от китайската стока, и че са от по 5-6 лева, вместо онези лъскави, навити с разноцветен станиол и тел в Китай или набързо, в някой наш склад.
Защото тези, на свитите в студа до кашоните от велпапе дребни жени, сурвачките са други:



В тях просто виждаш онова, което много ни липсва напоследък: топлина и напомка за теб самия, за носталгия по детство, по задушевни празници, по безвъзвратно загубени хора.
Такива са сурвакниците и на някогашната тъкачка Евдокия Андонова, която от вчера предлага дрянова красота на входа на кооперативния пазар в Казанлък.


Признава, че от 1-ви ноември е започнала да изработва сурвакниците си и вече има за продан цели 100. Букетът от красота, който предлага, освен от дрян, е надиплен с много вкус и мярка с всичко онова, което редим по коледно-новогодишните си трапези: плод за берекет, червено, бяло, синьо- срещу уроки и за здраве, за хаир и късмет, паричка за имане, пуканки, гевречета, люта чушка и неизменния зимен атрибут- орех или шишарка.
Споделя, че откак е пенсионирана, не е спряла да работи, а чевръстите й ръце не мирясват и когато не дипли дрянова красота, се труди на собствената си земя и .....произвежда. Роденото изпод ръцете й предлага пак на Кооперативния пазар.
Като нея са и съседните дребни женици, които посрещат с дрянова пръчка, чимшир и наричания за берекет и здраве тръгналите на пазар.
За поредната нова година. За поредното голямо угощаване. Забравили, че всъщност празниците са равносметка и време за нас, и за ближните ни.
И колкото по-голям е празникът, толкова по-семпла иде да е софрата.
За сметка на надеждата, доброто и вярата. Без които няма как да преминем щастливи и удовлетворени, оставили диря във всяка следваща наша година.