Нефизе, която плете мартеници
Случвало ли ви се да срещнете човек, който веднага ви огрява с топлото си излъчване?! Случи ми се, по Коледа. Първото нещо, което видях, бяха ясните й сини очи и широката усмивка, с която изпраща към човека отсреща цялата си позитивна енергия. Нефизе Коюмджиева.

Родена е в Горно Ново село, Чирпанско. Родителите й рано се преселват в Бузовград. Всяка лято обаче се връща в родното си село, където баба й я учи да шие и плете. „Баба шиеше шалвари на един „Сингер” - споделя Нефизе, - а аз шиех градски дрехи”. И признава, че тънкостите в този типично женски майсторлък е научила от своята баба, макар че до 30-та си година много-много не се интересувала от народните занаяти. Съжалява, че по-рано не се е зпалила по тях, защото усеща, че изработването на сувенири, носещи българската идентичност, е в кръвта й.

В началото изработвала сувенири от естествени материали и ги подарявала. Нямала самочувствие, че нещата й са красиви и стойностни. Докато в едни неслучаен ден, преди 10 години, срещнала баба Пенка. Тя правела мартеници и ги продавала. Видяла интереса на Нефизе към мартеницата, нейната сръчност и въображение, както и че познава материите, знае как да ги използва и комбинира. Възрастната жена насърчила синеоката и русокоса Нефизе и тя започнала предпазливо да подрежда масичката си с ръчно изработени мартеници, малко встрани, до фотоателие „Вифор”.


Пак неслучайно, защото всичко в живота е знак свише, среща Ваня Запрянова, художничка и приложничка, която ръководи школа „Арт линия”, във времето, когато Нефизе работела във фалиралия днес ТЕЦ-Казанлък. Заплатите се бавели, дори изобщо не се изплащали, а отдалечеността на предприятието от града направила живота извън неговия портал непознат за Нефизе. И срещата се случва точно когато тя е на кръстопът и има нужда от промяна. Веднага се включва в специалното ателие за изработване на мартеници, което художничката организира. Младата майсторка знае значението на вълната, как става изпридането й, каква е структурата на вълнената нишка и свойствата й, знае за силата на естествената вълна да лекува.



„Вълната е живот – казва Нефизе – а усукването на белия и червения конец е енергия, която се предава на хората. Затова ръчно изработените мартеници не само носят символиката на Баба Марта, а предават положителната енергия и искрените послания за доброта, за разбирателство, за обич и уважение.” На това учи и децата, които, докато усукват бели и червени конци, научават за един от най-българските символи – мартеницата, и защо тя е ценна, когато е изработена от естествени материали и лично от ръцете на хората.

Всяка мартеничка, която Нефизе изработва, е уникална, нищо не се повтаря в нея. Освен това, русокосата и усмихната майстрока, в течение на времето си е изготвила списък с любими хора, за които усуква червено-белите вълнени конци и ги нарича – за всеки по нещо специално, за да бъде здрав и щастлив .

Освен мартеници, Нефизе Коюмджиева плете чанти, шапки, шалове, прави плъсти. Изработва рози от коприна и от хартия, измайсторява подаръчни сапунчета от филц, картички. Има и рисунки върху стъкло. За чантите си, които майстори на една кука, намира прекрасни камъни, които вгражда в плетивото по измислена от нея технология. Събира ги специално от остров Гьокчеада, където семейството ходи на сърф. Преди години Нефизе е била запалена сърфистка, сега се въздържа от това високо адреналиново приключение, но пък не се разделя с водата - отдала се е на риболов. Мечтата й да хване риба меч.

Когато преди години отсядали на къмпинг „Корал”, се запознала с Александра Жекова – тогава 6-годишно дете, което баба и дядо й водели на море. Години по-късно тя среща българската сноубордистка и двете си спомнят веселите времена на дивото къмпингуване.


Изненадите при Нефизе не свършват дотук - тя активно кара сноуборд и не пропуска нито една възможност да се качи на хижа „Бузлуджа”. „Момчетата много добре поддържат пистата”, хвали собствениците Нефизе и споделя, че спортът и природата я зареждат с положителна енергия. Любовта й към зимните спортове я прави почитателка на първата българка, изкачила Еверест – Петя Колчева. И сбъдва друга своя мечта – да получи личен автограф от алпинистката, покорила най-високият връх на Земята, авторка на книгата „В сянката на Еверест”.

Щом се зададе лято, подкарва велосипеда – с колело се е спускала от хижа „Узана”, или пък тръгва по някой интересен пешеходен маршрут.



И така, Нефизе, която усуква бели и червени вълнени конци, използва българската народна шевица в своите ръкоделия, която обича спорта и е заклет почитател на Ван Гог, е една от онези казанлъчани, които ако срещнете днес, денят ви ще е пълен с ведро настроение и положителни емоции. Защото има хора, които излъчват и предават доброто. И те са сред нас, важното е да ги срещнем.