Надежда, която „събира” света
Казва се Надежда. Аз не познавам друг човек с име, което толкова много да му подхожда. Защото надеждата на Надежда Бозаджиева е неизчерпаема, тя лъха от всяка нейна дума и от заниманията, които с енергия и упоритост прави всеки Божи ден. Години наред. И неслучайно пази две картички на арабски език, донесени специално за нея. В превод означават "Надежда" и "Кураж".

Завършила е Великотърновския университет, с първа специалност „История” и втора – „Български език и литература”. Владее руски, немски и скоши нихонго (т.е. малко) японски език. Като ученичка е пяла в пионерския хор към НЧ „Искра” при емблемата на хоровото изкуство в Казанлък – диригента Петя Павлович. После 3 години е пяла в Смесен хор „Петко Стайнов” при друг забележителен диригент – Ваня Монева. Работила е като учител по история в казанлъшкото училище „Чудомир”, след това става част от екипа специалисти на Исторически музей „Искра”, като непрекъснато е сътрудничела на местните вестници. Публикациите й и до днес са източник на ценна информация за Казанлък. За жалост, усмихнатата и ведра светлоока Надя заболява и се пенсионира по болест. Години наред е принудена да „пази” къщата, но това не пречи на обичащата живота жена да намери своя начин да бъде навсякъде по света. Или по-точно, да го „събира” в своя дом с неговите уникални забележителности и информационни новости от четирите му краища.

Над 1000 картички с природни феномени, пейзажи, архитектурни паметници, емблематични сгради, панорамни изгледи, екзотични места от страни по цялото земно кълбо е събрала през последните 5 години Надежда Бозаджиева. И те й разказват по неповторим начин за живота извън стените на нейния дом. Има картички от всички европейски страни, без Полша, Литва, Латвия и Естония. Цветни фотоси я пренасят в далечен Киргизстан, в Обединените арабски емирства, в Монголия, Китай, Камбоджа, Иран, Латинска Америка. В колекцията й липсват само картички от Бразилия, Куба, Мали и няколко азиатски държави... Уникални триизмерни картички от САЩ й изпращат приятели, живеещи в Страната на неограничените възможности. До красивите пейзажи на Хавай пътува през лятото, а зимно време Надя е на ски в Австрийските Алпи. Разбира се, носена от богатото си въображението, стъпило върху прекрасните изгледи, подредени по папки в уютния й дом. „Тъй като не мога да излизам навън, аз пътувам по целия свят с тези картички”, споделя Надежда.


И още нещо. Тя не спира да чете вестници от много страни. Събира ги в отделна колекция и ги разучава. Прави пълен разбор на това къде какво пишат и върху какво акцентират журналистите в различните държави. Има 32 издания от Австрия, Албания, Великобритания, Турция, Кипър, Франция, Германия, Шотландия, Сърбия, Румъния, Италия, САЩ, Канада, Иран и още много. Наблюденията й сочат, че общите рубрики навсякъде са политика, международни отношения, икономика, култура, история, археология.

В интересния за европейския читател ирански вестник „Техеранско време” например липсват характерните за повечето издания кръстословици и судоку. Изданието излиза и на английски език и в него са публикувани снимки на жени в светско облекло, докато в изданието на арабски език са поместени само фотоси на жени, облечени задължително според изискванията мюсюлманската религия. Вестник „Техеранско време” предлага много пътешествия из страната, свързани с исторически забележителности. Абсолютно забранено е тютюнопушенето, но пиенето на кафе намира широко място за популяризиране, без обаче да се акцентира на определена марка. Сериозно място е отделено на спорта. Вестник „Техеран“ предлага пътешествия - най-вече културен туризъм до Египет и пирамидите, но Европа не фигурира като туристическа дестинация. Единствено във вестник „Техеран“ има кримихроника за случай с кражба на бижута. Прогнозата за времето касае само Иран.

Албанският вестник „Албания” е църковен и в него се представят на различни страници неделни християнски училища.

В кипърския вестник от септември 2017 година има голяма статия за Чехов и възпоминание за Че Гевара.

Противно на очакванията, че сръбските издания ще изобилстват от хумор и вицове, в двата вестника, които Надя притежава и които е разучила до детайли - „Вечерни новости” и „Утренски новости”, няма такива. Но за сметка на това има много политика и икономика.

Вестникът, издаван в Шотландия и наречен „Шотландци”, отделя огромно място за спорта, особено за физическо развитие на хората с увреждания и какво прави правителството в тази посока. Тук пък има много кръстословици и карикатури.

Турският вестник „Утро” е изцяло цветен и е в голям формат, който не се ползва за изданията в България. Много светски новини, кръстословици, карикатури, големи цветни снимки, изобщо вестник за очите и душата. Плюс това – изобилие от информация за неотложни случаи - аптеки, лекари с адреси и телефони. И струва само 60 куруша, т.е. много под 1 лев.

В румънския вестник има възпоменания, но няма некролози. В английския вестник „Стандарт“, който е 60 страници, има статии за бизнес, култура, отделя се внимание на направените дарения. Обширни са статиите в рубриката политика, които описват подробно обстановката в света.

Във вестник „Венеция“ прогнозата е задължителна, има малко спортни материали, предимно за футбол, а най-впечатляващото е рекламата на нови коли и техните цени.

Фреският вестник „Фарандоле“ запознава читателите с възможностите да отглеждат биопродукти и билки в собствената си градина.

В австрийското издание, което Надежда чете, най-обширна е страницата за култура, на която е публикувана пълна програма на концерти, филми, реклама на последната книга за Лейди Даяна. Всичко това прави изданието с най-богатата информация за култура.

Вестник „Америка днес“ помества поредица от политически статии, включително и за президента Тръмп. В прогнозата на времето от всички държави и столици липсва информация единствено за Букурещ и София.

„Във вестниците от света, които имам, няма реклама на лекарства, полезни съвети за домакините, здравни съвети, трудово-правни консултации – обобщава впечатленията си Надежда Бозаджиева. – Следващото, което липсва, са вицовете. На страниците на регионалните и националните вестници хората четат основно статии по въпроси на световната и националната политика, интересуват се от изкуство, кино, история, археология, спорт с акцент върху футбол, ръгби, баскетбол, тенис, хокей, но за художествена гимнастика няма нито ред. Прогноза за времето има в почти всички вестници. Туризмът е застъпен най-вече в кипърските и френските вестници, които предлагат круизи. Рекламират се и гурме ресторанти – закономерно това става във френските издания. Вероятно има специализирани вестници само за кулинария, спорт и други, които не са ми попадали. Хороскопите изоблистват в почти всички издания, с изключение на албанския, който е църковен, както и на шотландския и иранския.”

За превода от езиците, които Надя не владее, на помощ й идват приятели. За статиите във вестниците „Теhran Times“ и „The Scotsman“ й помага дванадесетокласникът от ПГ по лека промишленост и туризъм в Казанлък Петър Аданев. Преводите на другите вестници от английски и френски език прави Иван Коев, неин връстник, колега и незаменим приятел.

И още нещо допълва Надежда Бозаджиева в пословичния си интерес към света. От 10 години колекционира списание „Нешънъл джиографик”, като няма нито един пропуснат брой. От различни географски ширини, градове и световни обекти са и 138-те магнитчета, подредени върху вратата на хладилника.

Вероятно със своята любознателност Надя е заразила още от малък и сина си Стефан, кръстен на дядо си Стефан Бозаджиев - дългогодишен уредник във фирмения музей на "Арсенал". От години Стефан Бозаджиев-младши е един от най-успешните млади българи, работещ в сферата на туризма.

А тя вече мечтае за следващата дестинация. Този пък към Индия. На добър час, Наде!