Петър Георгиев е родом от тополовградското село Радовец, но от младостта си живее в Казанлък и си е казанлъчанин по душа и сърце. Познатите му го знаят с прозвището Пешо Пилота. Във въздуха има около 10 000 летателни часа и до днес казва, че летенето остава голямата му любов. Сега Петър е част от екипа на транспортната фирма, която превозва работниците на „Арсенал“ АД от Павел баня до Казанлък и от Завода в Мъглиж до Стара Загора. С „Арсенал“ Петър има и друга връзка – дълги години в лабораторията на Завод 3 е работила неговата съпруга Танка. В автотранспорта той също е отдавна. Любителска книжка има още от 70-те години на миналия век, а по-късно кара курсове и за професионални категории. И това – по времето, когато сбъдва мечтата си за летене. Много хора го съветвали – не се хаби, нали ще си летец, а той отговарял – не се знае какво ще ми потрябва след време. В началото на века Петър е един от създателите на първото частно автотранспортно сдружение в Казанлък – „Бус Експрес“. Те поемат първите частни линии между града на розите и Стара Загора.
Дори и сега обаче намира време да „разпери криле“ и отново да бъде в небето, тъй като има такава възможност.

Всичко започва от армията

В казармата Петър попада в поделение на ВВС край с. Чешнигирово, Пловдивско, където служи като електротехник по поддръжката на пистата и района на летището. Около него всеки ден има самолети и това поражда желанието и той да опита порива на вятъра в крилете. Там съдбата го среща с майор Петраков, казанлъчанин, с когото се сприятелява и споделя своите мераци. Офицерът обещава да помогне и изпраща писмо до казанлъшкия аероклуб. С майора остават приятели и след казармата, когато Петър срамежливо тръгва към аеробазата в Овощник. Тъй като бил стеснителен и не познавал никого там, няколко пъти се връщал, а когато най-накрая се престрашил, се оказало, че там отдавна го чакат.
В клуба провеждат курсове само за управление на безмоторни самолети и той се записва в курсовете за безмоторниците, които и до днес са му голямата страст.

„За мен нямаше значение на какво ще летя, важното е да съм в небето“,

спомня си Петър. От медицинската комисия в столицата обаче отказват да го приемат, тъй като е преминал през армията, а тогава взимали само донаборници. Спасява го инструкторът му, който заявява, че го взимат само в спортно-тренировъчната група. Той работи всеотдайно, като същевременно се труди и за да изхранва семейството си – тогава се ражда първата му дъщеря Валя. Намира време и да лети. Съпругата му работи само нощна смяна, а той само първа – за да гледат дъщеря си и за да може той да лети. Тази подкрепа се оказва решаваща. Петър е категоричен, че е станал пилот благодарение на жена си.
Авиоклубът по онова време носи името на Жельо Манолов, летец антифашист, чийто бюст паметник посрещал любителите на небесните спортове на летището. Там разполагат с няколко моторни самолета и доста планери, имало и подготовка на парашутисти. В тези занятия преминават много младежи от района. Клубът е част от структурата на ОСО (Организация за съдействие на отбраната).
По това време Петър прави и първите си постижения като летец любител. За един ден прави 130 часа нальот с безмоторен самолет, което тогава си е републикански рекорд. През 1974 година става щатен авиоинструктор в Казанлък. Представя се добре на състезания, включват го и в националния отбор по безмоторно летене. На едно състезание в Радум, Полша, Петър излита с българската си колежка Таня Обретенова, целта им е да летят 500 километра и да се върнат на летището. Намерението им е изпълнено, но на връщане не могат да намерят пътя и се чудят защо… „Карахме едни малки самолетчета „Пират“, без радиостанции. Не можехме да си комуникираме, трябваше вече да кацаме, а летището не се виждаше. Намерихме едни картофени ниви и се приземихме там. Казвам на колежката, дай да проверим компасите, а те грешни с 40 градуса. Наложи се да ни закарат до летището без самолетите“, спомня си Петър. В онези години той завършва и курсове за управление на моторни самолети в Сливен. Тогава „отгоре“ решават, че пилот, който постигне над 250 летателни часа на безмоторник, може да се запише и за управление на моторен самолет.

От хоби летенето става професия

През 1978-ма Петър Георгиев постъпва в Селскостопанската авиация, където работи до 2000 година. Започва като втори пилот на Ан-2, а след това става командир. По-късно минава на Z-37, М-18 и TurboTrush. В кариерата си е карал 15 типа безмоторници и моторни самолети. „През 20 век Селскостопанската авиация беше, както и всички други тогавашни организации, държавна. В нея се използват леки летателни машини, с прикрепени допълнителни приспособления за растителна защита, по този начин се третираха огромни площи. В началото на новия век и в този бранш навлязоха и частни фирми“, разказва Петър Георгиев.
За тази професия се иска определен майсторлък и добро познаване на терена, тогава няма джипиеси и пилотите се ориентират по карта. Изисква се и много внимание и акуратност. При невнимание има риск да се засегне инфраструктура или растителност, което да доведе до инцидент.
По това време услугите на Селскостопанската авиация се търсят много, не само в страната. Така професията го завежда в жарката и гореща Африка, където работи повече от 20 сезона – първо в Египет, а после в Судан. Всъщност, качествата на българските пилоти високо се ценят и днес, те са отлични кадри и са търсени в много страни.

В небето над Африка

Българските пилоти винаги са били предпочитани специалисти навред по света. В основата на тази интернационална известност е прозорливостта на ръководството на родната авиация в онези години. То решава да бъдат закупени американски самолети TurboTrush, тъй като в Египет не разрешават използването на Ан-2, а Z-37 са вече остарял модел. Първоначално в България вземат два щатски самолета, всеки от тях струва 250 000 долара. За 10 месеца, с договорите с чужбина, инвестицията е възвърната и са купени още машини. В началото Петър Георгиев работи в Египет, а след изтичането на договора, в Судан. Три дни отнема отлитането на българските авиони до Африка. От Горна Оряховица, с междинни кацания в Кипър и Египет, Петър прелита 5000 километра. В Страната на фараоните той попада в пустинна буря. „Буквално не се виждаше нищо, дори когато се вдигнахме на 4000 метра височина. Слава богу, избегнахме „окото на бурята“ и пристигнахме успешно, но повече от два часа напрежението беше огромно. В Египет има много препятствия, неотбелязани на картите – палми, електропроводи… Трябваше все да сме нащрек. В Судан, като бивша английска колония, земеделските площи са подредени идеално. Те са разделени на „намбъри“ (местна единица за площ – 250 са равни на 1350 метра). За обработката на един „намбър“ са необходими 10 прелитания“, разказва Петър. За един сезон казанлъчанинът е третирал по 350 000 декара, като личният му рекорд е 3000 дка за час. В Африка един самолет изкарва за сезон 170 000 долара, а заплатата тогава за българските асове е 700 долара на месец, от които трябва да покрият и тамошните си разходи.
„В Африка видях голяма бедност, хора пиеха вода от напоителен канал, а за ширещата се малария да не говорим“, спомня си за преживяванията на черния континент Петър. Той е единственият пилот, който не се разболял и често казвал на колегите си: „Пийвайте ракийка и болестта няма да я има“.
През последните години от демократичния преход казанлъчанинът работи към частна българска фирма, а след това става за кратко авиоинструктор в Казанлък, където и днес работят негови ученици. Сега на летището край Овощник работи неговият възпитаник Светльо Сиромахов и, когато има време, Петър може да поддържа формата си на ас-летец.
Най-голямата радост на Петър Георгиев са неговите внуци. От по-голямата си дъщеря, Валя, има двама – Петър и Георги. Тя и семейството ѝ живеят в САЩ. От по-малката щерка, Женя, която живее в Казанлък, има един внук – Димитър. Засега никой от тях не иска да става летец, въпреки че големите ги е водил многократно на летището. „Независимо дали си на пътя или в небето, важното е да тръгваш добре подготвен, с технически изправна машина и да спазваш правилата, за да не рискуваш нито своя живот, нито този на другите“, категоричен е Петър Георгиев.