Те са невероятен тандем. Скачени съдове. Трудно е да си представиш единият, без другия. Мъчно можеш да приемеш приглушения финес, който струи от пластиките на единия, наситени с толкова много душа, без финната строгост на топлите цветни колажи на другия. Или пропитата с на талази любов керамика на другия.
Младеят.

Респектиращо много. Заради любовта, която извира от всичко, около тях. И до което се докоснат. И душата, с която пропиват всичко, изваяно от ръцете им.

Като изповедалня са. Досущ като онази, респектираща, родена от ръцете на Геогри, до която малцина набират кураж да припарят. Не само заради безалтернативното условие за смелост да се погледнеш в душевното си огледало, а и заради необходимостта от очи, да побереш и осмислиш толкова много любов.

Творбите им са като памучна пелена, в която можеш да се сгушиш и да стоплиш очите си. И душата, от ръбестите кьошенца на Живота. И да му се възхитиш. Вид защита. От шествието на злото, от жълтурщината, от които ни пазят Весталки, Гадателки, Венера с рози, фини Орисници, богини... Позиция. Житейска, творческа, гражданска, човешка. Която само големи духом събират кураж да материализират... публично. Респектират със скромността си, с мащабите на таланта, с неподправената си човешка искреност. Странна симбиоза са: между напориста и амбициозна шопкиня и непоправим, отчайващ работохолик. Почти плевенчанин. Среща, целуната от Съдбата. Намират се в Академията. Разпознават се и се избират. За да крачат повече от 40 години заедно.

В общ свят и всеки поотделно в своя път. И не се дават. На живота и предизвикателствата. Имат си начин, като заскърца много и затежнее: Тя потъва при цветятя си, а той се сграбчва в работата. И не тровят дните си с човешката обида, че новата българска държава е оценила десетилетията им труд с дири във Времето у нас и по света на... 182 лева пенсия. А работят. Здраво. И от сърце. И заделят половината лев от творбите си, за нови. Защото що за човек и творец си, ако се откажеш да правиш пъртина във Времето.

Големи са. И им личи. Защото не натрапват величието на таланта си. Не вдигат креслив шум около имената си. Малцина ги разпознават в ... множеството хора. И никога не ги объркват в творчеството им. Марка са. Запазена. Големият скулптор на България Георги Данчев и художничката Невена Луканова - житейски и арт тандем. На гости в Шипковата къща, в Казанлък. Приютила прекрасно частица от големия свят на творците. За който трябват Очи. С душа.

/Не/ Видяно.