Легендите на Празника на розата: Тото Кутуньо в Казанлък
Помниш ли Тото Кутуньо Стадиона? – тая най-жива легенда от Празника на розата в новата история на Казанлък, не спира да се носи по сергии, кафенета и площади и тази година, покрай феста за Деня на града. Италианската поп - звезда дошла в Града на розите по идея на местна дама – именит културтрегер, която имала намеса и в прохождащия рекламен бизнес от времето, когато наивистично припявахме „Вятъра на промяната“. Началото на 90-те. Казанлък се управлява от седесаря Бончо Сарафов. Единственият и до сега, син кмет в историята на Долината, приел щуравото предложение, заради вековния юбилей на Празника на розата, датирал първото си издание през 1903-та. Нямало как, програмата трябвало да бъде грандиозна. Но годините, както често става напоследък –били пак кризисни. Беровото време, както го знае народът. Бизнесът в Казанлък, обаче прохождал смело. Намирали се хора с пари, за късмет – и пристрастни към културата и празника на града си. Това давало надежда и затова екипът на Сарафов се нагърбва с организацията на голям концерт на Тото Кутуньо на градския стадиона. За Сарафов и екипа му, пък и за много казанлъчани, това си остава, най-хубавият спомен от празниците на розата в техния живот.

„Този празник беше най-грандиозният, който е бил организиран някога. Кулминацията с ритуалите по коронясването беше в НДК-то на Арсенал. Над топлата връзка между залата и ресторанта. Имаше шествие от тракийски воини, идващи от гробницата на Тюлбето. Колесници. Имаше една огромна роза, която се разтвори и от нея излезе Царицата. Имаше страхотни лазерни ефекти в небето и по стените на сградите“, разказва Бончо Сарафов. Неговият заместник по културата, образованието и здравеопазването, Костадин Димов, също няма как да забрави екшъна, покрай тоя празник, спретнат от фирмата – организатор на концерта. Идването на звездата се оказва скъпо начинание, дотолкова, че в един момент шокира общинарите, приели тоя почти безумен проект в името на радостта на казанлъчани.

Радостта е вгорчена от изненадващо високите за онова време, цени на билетите, за чиято точна стойност, днес никой не иска да си спомня. Но левовете са десетки. „Малко бях разколебан в началото, но се оказа, че в Казанлък обичат Тото Кутуньо, а после видяхме, че се получи и хубав концерт, продължил повече от два часа“, разсъждава си днес Костадин Димов.
В спомените на местната медийна гилдия от онова време, продължава да кънти възторжения глас на видна журналистка от казанлъшкия вестник „Искра“, която се наема да обикаля в кола с мегафон на уста, за да агитира гражданите за покупка на билети. Офанзивата е пълна, но времето накъсява и Кутуньо идва в Казанлък без да е напълнен стадиона...Което значи – недостатъчни приходи, направо заплаха от финансов провал. В последния момент, Общината е стресната от внезапното вдигане на цената на концерта от фирмата – организатор. Кметският екип рискува и спешно запълва финансовата дупка, заради опасността от провал на цялата шумно и ентусиазирано подготвяна работа.

„В последния момент ни поискаха още пари...Възникна огромен проблем, но се справихме“

Това помни Костадин Димов. Общинарите обикалят наново всички предприятия за още спонсорства и за радост, фирми като „М плюс С Хидравлик“, „Супер Абразив“, печатницата на покойния Христо Станчев, се отзовават. Помага и Росен Георгиев от „Българска роза“, а „Арсенал“ подкрепи празника с предоставяне на базата на Дома на културата за голямото лазерно шоу на нашумелия тогава Симо Лазаров – другия „гвоздей“ в програмата на стотния Празник на розата в Казанлък. Тогавашният директор на дома – Димитър Минков, от години живеещ в Канада, също дава мило и драго за идеята. На помощ иде и опитът във финансите на Петър Косев, който слага нещата в бюджета на феста в ред.
Сега е лесно, сега вече има крупен бизнес в Казанлък, но тогава, бизнесът едва прохождаше, а кризата ограничаваше финансово общинския бюджет“, коментира Коцето Димов. Но по мащабите и величието на звездата - изпълнител, концертът на Тото Кутуньо, в Казанлък, все още държи палмата на първенството“, казва бившият зам.кмет по културата.
Малко преди концерта, стадионът има още празни места, а навън чакат хора, стресирани от високата цена на билета. Някои помнят, че билетът стигнал невъзможните 50 лева. Затова много казанлъчани прескачат оградата, за да видят белия костюм на италианеца, а други просто слушат зад стените на стадиона. „Единствената грешка тогава бе, че първоначално входът за концерта на Котуньо беше платен и хората се стъписаха. Стояха извън стадиона и се канеха от там да слушат. В последния момент решихме да пуснем хората на стадиона, защото е безсмислено да стоят вън“, не забравя Бончо Сарафов, който след сдаването на мандата „се пекъл“ на огъня на сериозни проверки относно разходите по това екстремно начинание. Но е категоричен, че бюджетни пари за концерта, екипът му не е харчил, въпреки, че в един момент се наложило да ползват от временно средства от общинската хазна: „За празниците тогава не сме харчили нито лев от бюджета на общината. Само от дарения, къде волно, къде неволно.“ На главите на организаторите се струпват и други ядове. „Имахме проблем и със спортистите, опасяваха се, че ще им повреди публиката тревата. Тогава Димо Димов отговаряше за спорта, Бог да го прости. Доста се сдърпахме заради тази трева. Но тогавашният концерт беше първият след промените на световноизвестен певец в България изобщо. И заради това – толкова трудности, но остана в историята“, разказва още седесарският кмет, който признава, не без ирония, че отнесъл заради Тото Кутуньо, доста критики на местна политическа почва, предимно от конкуренцията: БСП.
Стадионът в Казанлък не е най-доброто място за концерти, но делото е дело на ентусиасти. Пригаждат една от съблекалните на стадиона за гримьорна на италианската звезда, кметът Сарафов дори си поговорил с Тото десетина минути по най-общи теми. Някъде в този промеждутък преди излизането на сцената, в „гримьорната“ се промъква малката тогава Мария, днешната българска фолк прима, отскоро – по съпруг, Гущерова.
Както тя споделя винаги, когато я питат за първите и стъпки към шоу бизнеса, тая кратка среща с италианската звезда, се оказала ключ за нейната емоционална мотивация по трасето нагоре към успеха. В нейните спомени, тя внезапно се оказва на сцената, поведена за ръка от самата звезда на Сан Ремо и Евровизия.
За цялата одисея, натрупала първи опит в подобни грандиозни за Казанлък мероприятия, Костадин Димов има едно обяснение:
Ентусиазъм!
Подобни концерти сега биха станали далеч по-лесно, но ентусиазмът липсва, коментира екс-зам-кметът. На Димов не му се критикарства. Съгласява се да говорим за тоя грандиозен юбилеен празник, само, защото е на мнение, че вместо да критикуваме, е по-добре да си спомняме хубавото, което е направено, дори то да е било не съвсем наскоро. Било времето, когато цариците се избирали на два тура: седмица върви междуучилищното състезание няколко вечери в Младежкия дом, където се селектират участничките, за да се отсеят за гала-конкурса в Дома на културата, само най-добрите абитуриентки. Било времето, което местните културтрегери вече митологизират в израза: “Времето на Николай Кисьов...“, тогавашният началник на общинският отдел „Култура“, който не спирал да повтаря:“Аз съм естет!“. Било времето, когато се раждат събития от празника, които и днес не слизат от програмата на празника – като изложението на стоки-базар във фоайето на Дома на културата „Арсенал“, чисто фирмена идея и събора на радиолюбителите, разказва още Костадин Димов. Било времето, преди да се роди прословутата Фондация „Българска роза“, която организираше празника близо 15 години - от кметуването на Иван Гороломов, до началото на първия мандат на сегашния градоначалник, Галина Стоянова. Всъщност, концертът на Тото Кутуньо, безкрайните приказки покрай него и липсата на общински пари, компенсирани с фирмени спонсорства, подсказват идеята за акумулирането на дарителски фонд за случването на най-любимия за Казанлък празник. В последните години обаче, дейността на фондацията замря. Общината сама пое целия празник като администриране и организация. За хората в Долината това е без значение, за тях е важно, някой да им създава легенди. И да ги прави участници в тях. Така че, след време, но пак в края на май и началото на юни, когато отново ги хване за гърлото ароматът на розата - дамасцена, да си кажат: “Помня, разбира се, как да не помня!“ Нищо, че половината от спомените, вече ще са притулени в розовите облаци от доизмислени сантименти. Нали точно така се раждат легендите. Като тази за Тото Котуньо в Казанлък.
Диана Рамналиева