Цвятко Цветков и Веселин Шивачев – двама дейци на културата в Казанлък, работили всеотдайно за нейното развитие и издигане на професионално ниво, поднасят поредната изненада на своите съграждани. Те са автори на книгата „Музикалният театър на Казанлък“, в която на близо 150 страници разказват за богатата музикална история на града на розите, за стотиците спектакли, поставени на сцената на НЧ „Искра“, за самодейците, които дълго репетират след работния ден, за да дадат най-доброто от себе си.


„Ние, казанлъчани, с гордост можем да отговорим защо първата българска опера – „Сиромахкиня“, е създадена и поставена точно тук, в Казанлък – защото имахме Емануил Манолов, който е и учител в казанлъшкото педагогическо училище. Защото имахме хоровите и оркестрови кадри, защото имахме базата на читалище „Искра“ и гражданството имаше нужда от това...Така е даден стартът на оперетния и оперен жанр в нашия град“, се казва в предговора на книгата, която предстои да излезе от печат.
С изключително упорит труд и изследователски усет Веселин Шивачев и Цвятко Цветков събират архиви – статии във вестници, афиши, архивни снимки от самодейци, за да сглобят историята на Музикалния театър в Казанлък. Причината за този ентусиазъм се дължи както на факта, че и двамата са дълбоко свързани с развитието на културата в Казанлък, но и на достолепните годишнини, които се навършват. На 29 декември 2015 г. се навършиха 115 години от първото поставяне на казанлъшка сцена операта „Сиромахкиня“, а на 18 май 2016 г. се навършиха 85 години от рождението на диригента Христо Иванов, посветил 40 години на Музикалния театър.


На 8 юни 1947 година в Казанлък пристига композиторът Петко Стайнов, който прослушва оркестъра и хора. Не след дълго съветът към читалището решава да се основе Общински музикален театър с диригенти Христо Маников и Георги Ангелов. Истински ренесанс Музикалният театър изживява с идването на Христо Иванов като диригент, отново по препоръка на Петко Стайнов.

„От малък съм закърмен с операта, още помня някои арии на моя баща Нено Шивачев, а майка ми Мария пееше в хора“, споделя Веселин Шивачев. Той се надява книгата за историята на оперетното изкуство в Казанлък да предизвика интерес не само сред по-възрастните казанлъчани, но и сред младото поколение. Защото историята, изпълнена с имената на изявени солисти, диригенти, постановчици, на именити гост-изпълнители, на хората зад завесата, с приноса на десетките самоотвержени самодейци, не само ще събуди една стара казанлъшка слава, но и ще даде стимул за развитие на музикалното изкуство в града. Авторите на "Музикалният театър на Казанлък" благодарят за съдействието на самодейци, предоставили личните си архиви за съставяне на изданието, както и на общинските съветници от групата "Експерти за Казанлък", които са подкрепили финансово излизането му от печат.

Публикуваните архивни снимки са предоставени от Веселин Шивачев.