Те, жените синдикалистки на "Арсенал"

4983 са жените, които работят в „Арсенал”. 4983 майки, съпруги, приятелки, които на 8 март ще получат най-хубавите пожелания. И които очакват тези пожелания да не секват след този ден, да не спира уважението към тази прекрасна, нежна, но и също толкова силна половина от човечеството.

13 от всички тези жени са получили доверието на своите колеги да ги представляват на ниво председател, заместник-председател или секретар на синдикалните организации на КНСБ и КТ „Подкрепа” на заводите в „Арсенал” АД. 13 жени, които се трудят на работните си места, ежедневно се доказват в професиите си и не отстъпват на мъжете, грижат се за дом и семейство. Жени, които са приели нелеката задача да защитават правата на своите колеги, да им помагат в трудни моменти, да бъдат съпричастни с техните проблеми и да намират решения не само в синдикален, но и в чисто човешки план. Жени, за които доверието на хората означава отговорност и мисия за добро.

Те. Синдикалистките:


Светлана Станчева, заместник-председател на Фирмена синдикална организация на КТ „Подкрепа” в „Арсенал” АД. От 1990 година е член на КТ „Подкрепа”, в „Арсенал” е от 1992 година. Започва като технически секретар при председателя Боян Белчев. Вече два мандата е заместник-председател на най-голямата организация на „Подкрепа” в региона. Делегат на конгреси на Конфедерацията, включително и на последния, посветен на 30 години от създаването на синдиката.

„Подкрепа” ми е дала много, колегите ми са останали като приятели и второ семейство. Но и много време ми е отнел синдикализмът за сметка на времето, което трябваше да посветя на семейството си. Но то ме подкрепяше винаги. Участвах в голямата стачка на Тулово в зората на демокрацията. Не бях се прибирала цяла седмица вкъщи и цяла седмица семейството ми не беше чувало за мен - тогава нямаше мобилни телефони. После осъзнах колко са се притеснявали за мен... Сега е коренно различно, периодът на борба премина. Днес трябва да се справяме по друг начин – интелигентно, със знания, с информация. Сега стачката е последният вариант за постигане на синдикалните цели. Като синдикалист е нормално да зарадвам хората с проблеми, но много повече преживявам, когато не мога да помогна. Болно ми е и когато не ме разбират. Не обичам да ме лъжат и не давам обещания, които не мога да изпълня. Не обичам да губя, но и не премълчавам истината. Жените ставаме по-отворени към синдикализма, самото майчинство ни прави по-грижовни, пък и ние сме по-силната част от човечеството.”


Ваня Йорданова, председател на Ревизионната комисия на КНСБ в „Арсенал” АД. От 1985 година е в „Арсенал” и оттогава е член на КНСБ. Близо 15 години тя е председател на Ревизионната комисия на синдикалната организация в дружеството. Работи като главен счетоводител на Завод 6.

„Синдикализмът е заложен в характера на човека. Срещам уважение от страна на колегите. В нашия завод намирам съпричастност и подкрепа във връзка с изпълнението на задълженията ми като синдикалист. Работата в Ревизионната комисия не е свързана толкова с решаване на конкретни синдикални проблеми, а с одобряване на разходваните средства, включително за помощи и подкрепа на хора, с проверка на документи, на всички приходи и разходи по издръжката на синдиката. Заедно с двете колежки – членове на Комисията, които също са счетоводителки по заводи, заседаваме по тези въпроси веднъж месечно. Работата в синдикалната организация приемам присърце. Иначе, като жена, обичам цветята. Отглеждам много и различни видове в градината си в Голямо Дряново. Орхидеите са голямата ми страст.”


Тандемът Любка Попминчева – Величка Пеева, оглавява структурата на КТ „Подкрепа” в Завод 3 на „Арсенал”. Един изцяло дамски състав, който уверено държи в ръцете си синдикализма.


Любка Попминчева, председател на синдикат „Подкрепа” на Завод 3. Близо 10 години е синдикалист. В началото е избрана за заместник-председател, но повече стаж е натрупала като председател. В завода работи като ОТК в цех 140.

„Още от самото начало ме избраха в ръководството на синдикалната организация в Завод 3. Много се радвам, че помагам на хората. Хвърлям се с главата напред, когато трябва да се реши проблем или да се подкрепи наш колега. Има и по-трудни моменти в нашата работа, но и с тях се опитвам да се справя по най-добрия начин. Разпределям ангажиментите си между цеха, грижите за децата – 6-годишните близнаци момиче и момче, и синдикалните отговорности. Обичам да съм сред природата, там намирам спокойствие и се зареждам с енергия.”


Величка Пеева, заместник-председател. Тя е от ветераните в арсеналската „Подкрепа”. В синдикализма е от 1991 година, а от 10 години е неизменно в ръководството на синдикалната структура в Завод 3. Била е регионален секретар в СРС на КТ „Подкрепа” – Казанлък. Делегат на конгреси на Конфедерацията, както и на 10-ия, който се състоя на 8, 9 и 10 февруари 2019 година. Началник-смяна е в Завод3, цех 150.

„28 години съм синдикалист – пораснах в „Подкрепа” и на възраст, и на разбирания. Жените в нашите производства имат нужда от подкрепа – вкъщи сме домакини, на работните места сме пълноценни работници. Ролята на жената никак не е лека. В „Подкрепа” всичко е на доброволни начала и аз съм отделяла и продължавам да отделям от свободното си време, за да помогна и да бъда на мястото си като синдикалист. Ние, първите членове на „Подкрепа”, преживяхме стачки, глад, радости и болки. И помъдряхме. Занапред се надявам да има повече доброта, любов и уважение между хората. И бих призовала мъжете – не обичайте, не уважавайте жените само на 8 март. Майките, съпругите, сестрите са за цял живот.”


Станка Костова, председател на КНСБ в Завод3. От 1996 година се занимава със синдикализъм. Ръководител е на Химичната лаборатория на Завод 3.

„Най-трудното, което ни се е случвало, е, когато е нямало заплати или се правят масови съкращения. Във времето е имало разправии от различен характер, най-вече – за условия на работа, битовки, работно облекло. Но през последните години няма такива проблеми.
Тежко и неприятно е, че много хора днес се разболяват от болестите на нашето съвремие и ние, синдикатите, сме съпричастни към техните проблеми, към съдбите им. Жените синдикалистки вършим повече работа от мъжете, защото сме по-състрадателни. Понякога хората имат нужда само са ги изслушаш, да им обърнеш внимание, да кажеш добра дума. Това, което правя с удоволствие извън пряката ми работа и синдикалните ангажименти, е да обикалям България и да се наслаждавам на красотата, с която е изпълнена нашата страна.”


Мария Мазнева, председател на КНСБ в Завод 4. От 20 години е синдикалист, председател е и на Комисията по отпускане на помощи. Работи като отчетник по труда в Завод 4.

„Имам чувството, че винаги съм се занимавала със синдикализъм. Приятно ми е да работя за хората. Дори и на един човек да помогна, пак е удовлетворение. Не се притеснявам от никакви въпроси, от проблемите, винаги поемам отговорност. Удоволствие е да работя, но школата на КНСБ и на Атанас Бозов има голямо значение, защото е необходим сериозен подход към хората и проблемите им. В Завод 4 имаме хубав стол, във всички цехове има битовки и добри условия на труд. През последните години е благодат да се работи в синдиката. Проблемите на жените са много, още повече, че в нашия завод те са около75-80% от целия състав. Жените са много важни в този живот. Жената трябва преди всичко да бъде майка, да има здраво християнско семейство, да възпитава децата си в християнските ценности. После идва ред на работата и кариерата. И всяка жена трябва да се бори за щастието си, но за мен най-върховното благо е да бъде майка. И ако има спокойствие в семейството, тя ще бъда добра и в работа си.
Винаги съм почитала празника 8 март и винаги съм казвала, че жените трябва да са независими в този мъжки свят и да намерят своето достойно място. Благодаря на семейството си, на съпруга и дъщеря си за подкрепата и съм безкрайно доволна от възможността да работя като синдикалист. Поздравявам всички жени в Завод 4 и всички жени в „Арсенал” с Международния ден на жената 8 март. Да бъдат здрави и да оценяват по достойнство призванието да са жени.


Диана Колева, председател на КТ „Подкрепа” на Завод 4. Синдикалист е от 2004 година, а от 2009 година е председател на синдикалната структура на завода в Мъглиж. Работи като началник-смяна на цех 140 в Завод 4.

„Много е трудно да се носят две дини под една мишница – и да си вършиш пряката работа по най-добрия начин, и да си добър синдикалист. Това са сериозни отговорности. Успявам да ги съчетая, щом е за доброто на хората. Изпитвам удоволствие, когато помагам. Сработваме се и с ръководството на завода, и с колегите от КНСБ, още повече, че синдикатите имаме една кауза – да бъдем полезни на хората, да ги подкрепяме и да решаваме важните за тях въпроси. Но ангажиментите наистина са много и почти не ми остава свободно време извън всички тези задължения.


Екипът Пенка Дакова - Димитрина Димова, от 2000 година неизменно получава доверието на своите колеги да ръководи организацията на КТ „Подкрепа” в Завод 1. Пенка Дакова е два мандата заместник-председател на заводската структура, а Димитрина Димова – председател на структурата, после ролите се разменят, но двете остават като екип вече 19 години.

Пенка Дакова, председател на синдикалната структура на „Подкрепа на Завод 1. Тя е от ветераните синдикалисти – член е на организацията от 1990 година. Дълги години е председател на цех 110 в Завод 1. Избирана е за делегат на конгреси на КТ „Подкрепа”, включително и на 10-ия конгрес. От 38 години е в „Арсенал”. Работи като отчетник-счетоводство.

„В началото беше много трудно. КНСБ бе утвърден синдикат и за „Подкрепа” не беше лесно, но ние се доказахме и също се утвърдихме като синдикална организация. Сега работим заедно. Стремим се към постигане на по-добри резултати и подобряване условията на труд. Синдикалната работа е свързана с много отговорности. Поддържам непрекъсната връзка с председателите на организацията по цехове, включена съм и в Комисията по разпределение на помощи. Винаги съм готова да откликна и да помогна на всеки. Младите хора обаче не са толкова настроени към синдикална дейност. Ние се борехме, сега нещата обаче са различни, като че младите хора очакват всичко наготово. В малкото време, което ми остава между работата и синдикализма, се занимавам със спорт, обичам да чета книги, да се разхождам в планината.”


Димитрина Димова, заместник-председател на КТ „Подкрепа на Завод 1. Също е от първите членове на КТ „Подкрепа” – от 1991 година, още преди първата голяма стачка в зората на демокрацията. Била е регионален секретар в СРС на КТ „Подкрепа” – Казанлък, сега е член на Изпълнителия съвет на ФСО на КТ „Подкрепа” в „Арсенал” АД. Дълги години е избирана за председател на „Подкрепа” в Завод 1. Делегат на конгреси на Конфедерацията, както и на последния през февруари 2019 година. Работи като производствена контрола в Завод 1.

„Първите години бяха много бурни, но имаше голям ентесиазъм. Не ни тежеше нищо, което правехме, макар, че се изискваха много усилия, воля, упоритост и отдаденост в името на каузата. По стачките децата ми бяха малки и съм ги водила с мен. Сега нещата са по-леки и спокойни. В нашия завод председателите на КНСБ са мъже, но никога не е имало разлика между нас по отношение на синдикалната работа. Извън служебните задължения и отговорностите ми като синдикалист, обичам цветята и с удоволствие се посвещавам на цветарството. Обичам да се занимавам и с внуците си – имам петима, най-големият от тях е на 13 години.”


Еми Алендарова, секретар на КНСБ на Завод 1. От 1992 година работи в „Арсенал”. През 1994 е избрана за председател на КНСБ в Завод 14 в Шейново, който е в структурата на „Арсенал”. На този пост остава до 1999 година. Сега е секретар на организацията в Завод 1, където работи като експерт „Нормиране на труда”.

„За синдикализма сме запали председателят на организацията на КНСБ в цеха, където започнах работа. И до днес си оставам същият запален синдикалист. Изкарали сме много тежки години, сега фирмата е добре и нашата работа е по-лека. Синдикализмът е да помогнеш от сърце на всеки, който има нужда от подкрепа. Обичам благотворителните каузи, те ми дават импулс, зареждат ме. Извън ангажиментите в пряката ми работа и синдикалните отговорности, това, което най-много обичам да правя, е да чета книги. Чета всичко, стига да е хубаво.”


Татяна Черкезова, заместник-председател на КТ „Подкрепа” на Завод 2. От 1991 година е член на фирмената синдикална организация, а от близо 8 години е заместник-председател на структурата на „Подкрепа” в Завод 2. Магазинер е в цех 160 и целият й трудов стаж е в „Арсенал”.

„Вярвам в „Подкрепа”, защото синдикатът е създаден в името на хората. Върша си работата на синдикалист с удоволствие. В началото беше трудно, но важното е човек да вярва, че ще става по-добре. Аз съм оптимист. Когато направя добро на някого, изпитвам удовлетворение. Хубаво ми е, когато знам, че съм помогнала. Иначе съм любознателен човек, интересувам се от различни неща и това ме зарежда със сили за отговорностите, които съм поела.”


И още един дамски екип на КТ „Подкрепа” държи здраво в ръцете си синдикализма. Това са Иванка Бинева и Цветана Карагьозова. Иванка Бинева е председател на структурата на „Подкрепа” в Завод 0, а Цветана Карьозова е секретар на организацията. И двете са всеотдайни и отговорни както в пряката си работа, така и в синдикалната дейност.


Иванка Бинева, председател на КТ „Подкрепа” на Завод 0. Член е на синдиката от 1994 година, а е председател на синдикалната организация на завода повече от 10 години. Избирана е за делегат на конгреси на КТ „Подкрепа”, участва и в работата 10-ия конгрес на Конфедерацията. Работи в отдел „Орган за контрол” на Завод 0.

„Трудно е, защото трябва да се съвместява синдикализмът с трудовите задължения. На работното място приоритет са служебните ангажименти, за синдикална дейност отделям от свободното си време. Винаги помагам на колегите с каквото мога. С информация, със съдействие при отпускане на помощи за лечение, с всичко, от което се нуждаят. Отзовавам се и съм удовлетворена, когато мога да помогна. За празника 8 март искам да поздравя всички жени. На този ден се подаряват много цветя и се изпращат красиви пожелания. Нека се почувстваме щастливи, ценени и обичани. Нека този ден за всички жени е по-специален, изпълнен с много приятни емоции. Желая на на всички здраве, много успехи и само напред. И нека ние, жените, да носим в себе си красотата, добротата и любовта.”


Цветана Карагьозова, секретар на КТ „Подкрепа” на Завод 0. В „Арсенал” е от 1982 година, като започва работа в Завод 14 в Шейново, а след това в завода в Казанлък. От 1994година е член на КТ „Подкрепа”. От 10 години е в ръководството на заводската синдикална организация на „Подкрепа”. Работи в „Бюро по входящ контрол на материалите” в Завод 0.

„Старая се приемам с цялата отговорност синдикалната работа. Ние сме един вид проводници на проблемите на хората и в същото време трябва да им помогнем, където можем. Винаги се отзоваваме, когато се отнася за подобряване условията на труд или да се отпуснат конкретни помощи на тези, които се нуждаят. Опитвам се по най-хармоничния начин да съчетавам работата си със синдикализма и с домашните ангажименти. Намирам начин да комуникирам с хората, за да решаваме въпросите.Успяваме да бъдем полезни, хората ни познават и ни търсят. Не деля колегите на членове на КТ „Подкрепа” и на КНСБ, защото всички сме в „Арсенал”. Тук сме равни, тук ни минава животът. Това, което обичам да правя в свободното време, е да ходим със семейството ми в град Шипка, където имаме къщичка с малко дворче и много цветя.Обичам цветята, обичам и Шипка и това ми доставя радост.С удоволствие посрещам децата си на сефалък под асмата.”

И вместо край на този разказ от първо лице за жените синдикалистки, за жените – майки, съпруги, сестри, приятелки, жените с пораснали по стачките деца и с внуци, жените, прегърнали с радост и отговорност грижата за колегите си като синдикални лидери, ще завърша със стих на Лиана Даскалова. За всички тях и за всички жени в „Арсенал” специално го поднесе Иванка Бинева от прекрасното стихотворение „Песен за младостта”. Като поздрав за празника и пожелание:

Жени, недейте нивга остарява!
Да бъдем като липовия цвят -
макар, че още в юли прецъфтява,
години пази своя аромат.