Шипка е едно от имената на Свободна България, на Чест и Слава

Убеден е д-р Чавдар Ангелов, директор на НПМ „Шипка - Бузлуджа”, в Деня на Националния празник на България Трети март

- Д-р Ангелов, днес празнуваме 140 години от Освобождението на България. Хиляди българи ще изкачат връх Шипка, защото за нас той е един от най-ярките символи на Освобождението. Защо удържането на Шипченския проход се счита за ключов момент за изхода на войната?

- Отбраната на Шипченския проход през лятото на 1877 година е може би един най-критичните и важни моменти в хода на Руско-турската Освободителна война. Излишно е да твърдим дали победата при Плевен, при Шипка или Шейново решава хода на войната, защото това са поредица от събития в рамките на едно голямо събитие като самата война. Но факт е, че именно на Шипченския проход се удържа една победа, която вече създава реални предпоставки войната да завърши с победа на руското оръжие. Преодолява се може би най-критичният момент във военните действия. В това епично сражение, което толкова образно и картинно описва народният поет Иван Вазов, участват и българските опълченци, давайки своя значителен принос в това войната да има успешен край и да бъде извоювана Свободата на България.

Парадоксалното е, че на 3 март 1878 година в района на Шипченския проход не се е случило нищо за отбелязване и ротите, които са охранявали прохода, вероятно са чули, че някъде далеч на югоизток в Сан Стефано е подписан мирен договор. Но на тази дата десетки хиляди българи се изкачват на върха. Защото през годините Шипка се превърна в символ на себеотрицание, на желанието на българина за свободен живот, в готовността му да се жертва за тази Свобода и в способността му да се сражава храбро с противниците си и да ги надвива. Ако проследим историята, виждаме, че впоследствие се появяват още няколко „Шипки”. Това са Родопската Шипка през 1912 година – днешният връх Средногорец в Родопите по време на Балканската война, Македонската Шипка – връх Червената стена, северно от град Битоля през 1917 година...

Шипка е повече от едно име, то е символ на българския героизъм и жертвоготовност. Честта и достойнството на българската нация са „качени” на този връх. Това обяснява огромния интерес към това място, обяснява почитта и любовта, с които толкова много хора се изкачват на върха, преклонението, което засвидетелстват към Паметника на Свободата и към останалите паметници, напомнящи за величавите събития през август 1877 година. Шипка може би е едно от другите имена на Свободна и Независима България, на Чест и Слава. Нашият музей има отговорността да се грижи за опазването на това свято за българи за руси място и да го предаде на следващите поколения.


- „Никога не се виждало такова жестоко и кърваво сражение”, са думите на Сюлейман паша пред Главната квартира, а генерал Столетов докладва на Полевия щаб, че българите не ще се уплашат до последния човек... Каква е тази сила, която е накарала обикновените хора да извършат необикновен подвиг?

- Войната е много странно и многолико събитие, особено Руско-турската Освободителна война. В нея не числеността и техниката са били решаващи, а мотивацията и стремежът за свобода и очевидно те са били много по-големи в руската армия и българското опълчение.

Отрядът, който отбранява Шипченския проход под командването на генерал Столетов, в най-голямата си численост достига до 7500 бойци, сред които са и пет от шестте опълченски дружини. Съотношението между силите е било 1:4 в полза на противника. Но тук решаваща е била личната мотивация на бранителите на Шипка. На географската карта върхът е естественият център на България и опълченците, които са бранили прохода и са участвали в епичните сражения, са защитавали своя дом. Зад гърба на тези, които са били от Северна България, са били техните семейства, а родените в Казанлък, Шейново, Шипка и околните села са виждали опожарените си къщи и са си давали сметка какво ще се случи, ако отстъпят. Мотивацията е била много силен фактор и в крайна сметка руските офицери и войници и българските опълченци са преодолели своите страхове, тежките атмосферни условия, липсата на боеприпаси и са устояли на яростните пристъпи на противника, който е бил не по-малко мотивиран от нас. На този връх са се сблъскали воля срещу воля, злоба срещу злоба и, Слава Богу, кръстът е победил полумесеца. Проходът е удържан и с това са създадени предпоставки за спечелване на войната.

В района има още едно важно сражение, белязано също с много героизъм и себеотрицание. Това е битката при селата Шипка-Шейново по време на една изключително студена и люта зима на 1877 срещу 1878 година. Отрядът, който атакува противника на тази позиция, в който влизат руски воини и български опълченци, като численост е бил по-голям от турската армия. Но турците са имали предимството да отбраняват един много добре укрепен и изграден във фортификационно отношение лагер, с необходимата артилерия, боеприпаси и всички други съоръжения. Но и тук желанието да бъде изтръгната победата на всяка цена стои над всичко, затова руси и българи отново печелят битката.

- Защо никога не трябва да забравяме дата 3 март?

- Най-важният отговор на този въпрос е, че с подписването на Сан-Стефанския мирен договор на 3 март 1878 година са създадени предпоставките за възстановяване на българската държавност. Това официално е легализирано с решенията на Берлинския конгрес няколко месеца по-късно същата година и подписването на Берлинския договор. На практика със Сан-Стефанския мирен договор е поставено началото на Третата българска държава. В този смисъл датата е важна за България, тя отключва множество процеси и създава перспективи, които, Слава Богу, тогавашното поколение е усетило много добре и е направило така, че няколко десетилетия по-късно се създава една пълнокръвна и нормално функционираща държава, която е гарантирала живота и просперитета на своите граждани.

Наистина има какво да празнуваме. В чисто емоционален план част от българския народ се избавя от едно тежко робство и тежко битие, които продължават близо 500 години. С този акт се създават всички възможности креативността на българина, способността му да се развива, да променя историята и собствения си живот и този на своята страна, да се случат. Така че, 3 март трябва да се помни, да се уважава и да го почитаме като празник, но да сме наясно, че една голяма част от българския народ остава да живее под чужда власт. Т.е. от една страна тази дата ни дава много, дава ни Свободата, но оставя извън пределите на България десетки хиляди българи, за които впоследствие възстановената българска държава води пет войни, проливат се реки от кръв и имаме това, което е днес – една България, която по територия е доста по-малка от това, което е било възможно да бъде в края на 19 и началото на 20 век... Но нека на днешния ден се поклоним пред героизма на всички онези български опълченци, руски, румънски, украински, фински воини, които се биха така, че извоюваха нашата Свобода.