Вчера (20 април) археологът проф. Николай Овчаров представи книгата си „Господарите на Крън и техните съкровища. Средновековната история на Казанлък.“ В Културно-информационния център на ул. „Искра“ 4. Те се издава с финансовата подкрепа на Община Казанлък. Книгата бе представена от проф. Пламен Павлов, преподавател от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
„Смятам, че с богатата история за древните траки по тези земи, историческата памет за Бузлуджа, решаващата битка при Шипка – Шейново, допълнението за средновековието в подбалканската област Крън може да се даде силен тласък на туризма тук и Казанлъшката долина да бъде известна не само като Долината на розите, но и като Долината на историята!“, заяви проф. Овчаров. Книгата си той посвети на покойната Красимира Стефанова, която има голям принос в областта на археологическите проучвания в района.
Девет са били областите във Второто българско царство, а една от тях е Крънската, която обхваща обширни земи под Стара планина. Има десетина версии, къде точно се е намирал град Крън. Според проф. Овчаров централната крепост, замъка на владетеля на областта е бил в Куленската махала. Доказателство за това е стара снимка от 1916 година, на която има и двама души пред стените на кулата, което дава възможност да се определят нейните размери. Тя е разрушена в началото на ХХ век, но тя е останала в паметта на казанлъчани. Старата кула е рисувана и от художника Иван Милев.
„Кулата се е намирала в непосредствена близост до сегашната църква „Св. Илия“. Сградата е укрепително многоетажно съоръжение (подобно на Хрельовата кула в Рилския манастир), използвано както за жилищни нужди, така и за разполагане на гарнизона. Това е последната отбранителна линия на населеното място, което се нарича в науката с френската дума донжон. Сигурен съм, че при нови проучвания в града или археологически сондажи, ще излязат допълнителни доказателства в подкрепата на тезата на проф. Овчаров“, заяви проф. Пламен Павлов.
Средновековната Крънска област има важно значение за средновековната ни история. В нея се преплитат противоборствата на три династии – тази на Смилец, на Тертерите и на Шишмановци. Според Николай Овчаров, неговият принос е, че обобщава делото на много изследователи, като така се премахва една бяла страница в историята на Града на розите.
В книгата има също интересни факти на открити в района средновековни съкровища – владетелска диадема на крънска принцеса, накити, въоръжение и култови предмети. Изданието е с много добра полиграфия и богати илюстрации, предоставени от казанлъшките музейни специалисти. Проф. Николай Овчаров смята, че с това свое изследване категорично се отхвърлят останалите версии за локацията на средновековния Крън (включително тезите, че селището е било край сегашния град Крън или Бузовград). В изданието има и интересни данни за гробницата на Лала Шахин паша, която се намирала до бившата тракийска гробница, и която дава името на местността Тюлбето (от турската дума за малък мавзолей - Тюрбе).
„С тази книга проф. Николай Овчаров даде на Казанлък няколко ключа, които търсихме много време. Единият е за името на града - нямахме толкова логично обяснение откъде произлиза името, каквото дава той. Вторият е къде се е простирала и къде е столицата на Крънската област. Третият ключ несъмнено е Тюрбето (днешният парк „Тюлбе“), за което нямахме археологическите факти, за да разказваме тази история“, каза кметът на Казанлък Галина Стоянова. Това е мотивирало Общината да подкрепи финансово нейното издаване.
„За продажба на книгата не сме мислили, но сме готови да подарим книгата на нашите училища, на учителите по история, защото трябва да се намира повече време за история на местния, за родния край.“, допълни г-жа Стоянова. Тя благодари на публиката за присъствието: “Благодаря Ви, че сте тук, за да чуете не версия, а доказаната история на средновековен Казанлък в книгата на проф. Овчаров!“.