Поетесата от Казанлък Соня Фурнаджиева, днес закръгля последната година от петата десетка в личното си летоброене. Соня - различната. Жената с душа на поет, наследена от баща и - Стефан Фурнаджиев, който, ако беше жив, днес щеше да празнува имен ден...Соня, която рисува, Соня, която превежда от френски... Автор е на три книги - "Пароли", "Жива луна" и "Рисувам Фадо".
Соня, която се шегува със себе си, че животът не я иска, както и любовта. Жената, която продължава да пише, въпреки тежките си житейски загуби...
Честит рожден, Соня! Бъди здрава и продължавай да ни радваш със слово и щрихи по белия лист!
Слово, като това....:
"Аз съм грозно и отвратително същество, от време на време варосвам терасите, за да се белне душата ми..."
„...Сърцето ми е заключено- стомна за катък."
„Аз съм бойно поле изорано от бомби..."
...........................
Аз съм марсово поле, в което скитат обезводнено нищо ,
Смърт и самота.
С черни криле кръжи мъката.
...........................
Аз не съм като другите хора
Заченали са ме извънземни
при изгрева на луната
всички грехове са посадили в мен.
Ям, пуша, пия
Любя от все сърце...
................
„ Откакто майка умря,
Осиновиха ме жените на града-
Комшийки, колежки, приятелки
Обличат ме, къпят ме,
Обличат ме
С топла женска любов
Откакто татко умря,
Осиновиха ме мъжете на града-
Съветват ме, черпят ме,
Не ме изоставят сама...
НЕ Е СЪЩОТО."
......................
„Да прекараш Бъдни вечер
В компанията на мъртви
Коледа с вампири
Оглозгани елхи
Озъбена зима-без сняг
Замръзнала душата
Замръзнала устата ми
Счупени са кучешките зъби
Не кърви
Коледа- сама вампирска
Бъдни вечер
Да се сбъдне
Да замръзне
Кучешки, вампирски зъб
Забит в гърлото на самотата."
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!