Преди Деня на християнското семейство – пътят на една американка в подкрепа на изоставените деца

Завършила е психология, после учи и работи като медицинска сестра, но нещо все й се изплъзва истинското професионално удовлетворение. Чувства, че я влече работата с деца, които нямат семейства и са особено уязвими в съвременното общество. Започва да ходи на курсове по социални грижи за деца, после 6 месеца прилага на практика наученото в сиропиталище в Камбоджа и още 5 месеца остава да се грижи за деца в нужда в азиатската страна.

Докато един ден широко усмихнатата Сесили Уилърд от Колорадо, САЩ, не получава покана за семинар в Европа, в Швейцария. „Вместо да харча толкова много пари за едноседмичен семинар, реших да не се връщам в Америка, а да стана доброволка в някоя европейска страна и тук да се посветя на изоставените деца”, споделя Сесили. Така през 2008 година се озовава в България. 18 месеца работи в Дом за деца без родителски грижи.

Сега Сесили Уилърд си е поставила амбициозната задача да обедини усилията на много хора и институции в каузата изоставените деца да бъдат чути, обществото да забележи, че те са сред нас и да им обърне внимание. „Искам ние, които работим с децата в нужда, да станем техния глас. Защото възрастните им лепваме етикета сираци и изобщо не се сещаме за тях. А вниманието, отношението, топлата дума вършат чудеса в детските души”, обяснява мисията си американката, за която Казанлък се е превърнал в нейния дом.

Насочила е енергията си да създаде организация „България без изоставени деца” по примера на организацията „Свят без сираци”. Търси сдружения, фондации, граждани, които са съпричастни с тази кауза и иска да обедини усилията на всички в посока децата да растат в семейства и с обич.

Според нея тази цел може да се постигне единствено с обединените действия на всички българи – добра грижа в институциите за деца, развиване на практиката за приемните семейства, която е широко разпространена в Америка, подпомагане на семейства в риск и подкрепа на тиийнейджърите. „Важното в случая е да покажем отношение към децата без дом и родители, защото те не са сираци по собствена воля. И тук всеки може да помогне с личните си дарби – например в Русе фотографи са започнали да обучават деца как да снимат и това се оказало изключително полезно занимание за малчуганите. Така че, идеите са много, важното е да не се разпиляват и да намерят точното място за приложение”, казва Сесили.

Сама разбира колко трудно е да обгърнеш с внимание и обич всички деца без домашно огнище, защото кризата с изоставените деца не се е случила за една нощ, този проблем се е трупал от години. Въпреки това се усмихва ентусиазирано – в България и в Казанлък съм, за да помогна със своите усилия и знания, свързвам се с много хора и единственият начин да се реши този въпрос, е всички да гледаме в една посока и да работим заедно. Мисията ни се нарича „Деца”, а те заслужават най-доброто.