От Алеята на славата: Елена Замбакова

Има хора, на които от пръв поглед им личи, че разпределят всяка минута от дните си вещо и с разум. Организирани хора. Които не си губят времето. Точно такъв човек откривам веднага у Елена Замбакова, добре позната в казанлъшката оръжейница покрай многото отхвърлена работа не на един, а на два фирмени фронта. И двата са на полето на организацията. Замбакова е Организатор производство в Завод 1. Хилядите работници и служители на „Арсенал“ обаче я знаят като председател на Комисията по младежта и спорта към КНСБ, тоест, организатор на спортната синдикална дейност. Дейност, не само мащабна, но и на добро ниво. Разговаряме с Елена след завръщането ѝ от почивката в Несебър в хотел „Арсенал“ – най-хубавият подарък, според нея, който ръководството прави на хората във фирмата. Там е уютно, спокойно, чисто, приветлив персонал, перфектна организация!
„Спортът и животът при мен се преплитат“, казва Елена Замбакова, една от дамите във фирмената Алея на славата.

Елена Замбакова преплита работата със спорта вече над 40 години в „Арсенал“. В тая сплитка се завързват и семейните дела. Цялото семейство са арсеналци по наследство. На работата си тук гледат като на работа за своето – отговорно и със сърце. Организаторът производство в Завод 1 не брои часовете в работния ден, просто дава всичко, каквото може. Така тръгнало още навремето, когато идва тук и се захваща със спортните дейности на терена на същия завод.

Цялото ѝ професионално развитие е с този завод

За нея той е моторът на „Арсенал“, който никога не спира и на който може да разчита цялото предприятие. Замбакова говори за завода и „Арсенал“ със същия ентусиазъм, с който навремето заразява с любов към спорта колегите си от Завод 14 в Шейново. За няколко години част от Завод 1 се премества на площадка там. По това време – средата на 80-те, младите хора тук са много. Дългите тогава обедни почивки „изстрелват“ работещите към спортните площадки всеки божи ден: волейбол, баскетбол, народна топка. Спортува се за здраве, но има и сериозни надпревари. Комбинатските състезания се печелят често от шейновци: “Идвахме, побеждавахме и си тръгвахме обратно!“. Желанието за спортуване и ентусиазмът за състезания преливали в мащабни заводски мероприятия. Едно такова събитие завинаги променя професионалния профил на Елена: след страхотната организация на голям спортен празник, качествата ѝ са забелязани от покойния Нейко Михалев, който я кани в своя екип. Празникът е за Деня на шегата. Покрай женския футбол на малки вратички и скоростното опустошаване на бурканчета с кисело мляко, настава истинска веселба. „Излезе целият завод, беше чудесно!“, спомня си Замбакова. Силен е и споменът за Нейко Михалев. Тя признава, че той е човекът, от когото е научила почти всичко в работата си. На него дължи израстването в професията. Благодарна е за това. Благодарна е и за работата си в Завод 14 с директор инж. Георги Марков, от когото спортните дейности имали пълен картбланш. Желанието за спорт върви заедно с желанието за работа. Игрището на завода в Шейново е винаги пълно, както и хубавата зала, играе се дори на местния стадион. „Бяхме първи в новата Програма за производствена гимнастика, отворихме вратата за аеробиката!“. И не на последно място: “Запазих много приятелства от там!“.

Завод 14

Когато при поредната структурна реформа в оръжейницата се налага закриването на спортен клуб „Торпедо“, Елена се оказва в Завод 14. Точно тогава идва и поканата от Михалев. Преди да поеме ангажимента на представител на Завод 14 на територията на „Арсенал“, тя за кратко работи на цевната кутия. Място, добре познато сред колегите с тежкото си работно ежедневие. Времето на изцяло спортните задачи е минало. Опознава производството и експедициите. За нея това е време на максимално себераздаване. По линията Шейново - „Арсенал“ и обратно текат в километри и тонове хиляди товари. Детайли за дообработка, експедиции, товарене, редене… Всичко, каквото трябва. Годините на историческия пик на производството Елена мери в часове напрегнат организационен труд. Дълги години тя отговаря за монтажните цехове на Завод 1. Пази добър спомен от работата си с Владимир Чучумишев, Георги Стоянов и Николай Куцаров.

Много обичам работата си!

С колегите

Елена пояснява: „Защото всеки ден е различен, с нови предизвикателства и проблеми, които искат спешно решаване“. За нея целият Производствен отдел е безценен – знаещи колеги, много млади хора, обиращи „всички луфтове“ по веригата от „дефицитката“ до приключване на експедицията. „Нашият отдел е свързващо звено, от което зависи точният ритъм на работа между производството и отдел „Планово-икономически“ и Техническа дирекция, обяснява Елена. Тя, като колегите си, се шегува, че когато работата върви, техният труд не се набива на око, но когато възникне някакъв проблем, точно те поемат вината: “Нашият отдел е много сплотен – хора с опит, всеки си знае работата. Успяваме да сме гъвкави, много добър екип сме, - радва се Замбакова. - Изпреварваме работата така, че да не ни затрупват изненадващи задачи“. Това се случва с усилията на директора на завод 1 Динко Кюмюрев, производствения директор Тихомир Аврамов и началника Таня Петрова. „Казано без куртоазия, имаме много добър ръководител“, споделя Елена. Казва го като служител, който е свидетел на израстването на Петрова в работата през годините. Както и на трудния момент, когато се налага ръководството на отдела бързо да премине в нейните ръце. Нейно е и предложението Замбакова да бъде отличена в алеята. „Успяха да ме изненадат!“, усмихва се Елена. Научава за това чак, когато я викат за официална снимка: “Имам толкова колеги, които заслужават!“. С тази работа, с тези колеги и във вихъра на спортната синдикална дейност животът на Елена изглежда точно подреден.

Подредено е и у дома

С внуците

Семейството на Замбакови е арсеналско: „По линия на родителите спазваме традицията!“ Съпругът Стефан Замбаков е началник смяна в 5/106. Обичат да пътуват: “Хубаво ни е заедно“. Синът Емануил е млад свободен мъж, дипломиран електроинженер, който работи в автосервиз. Щерката Радиана Манева взема от спортната „закваска“ на майка си. Казанлъшките фенове я познават като отлична катерачка от някогашния отбор на Радостина Иванова. Тръгва в спорта като майка си – от стадиона, тренира я славната Цветанка Христова. Но е позната най-вече с два пъти Балканската си титла в дисциплина „Скорост“ в катеренето. Подарила е на Елена две внучета. Малката Елена няма две годинки, Самуил е на девет. Още е рано да се каже кой от тях ще поеме по спортните дири на фамилията. Но из арсеналските писти продължават да личат спортните дири на Елена Стоянова-Замбакова, тренирана някога от славния Петър Рахманлиев, състезавала се с местни имена като Пепа Ангелова и национални величини от рода на Николина Щерева, Светла Златева и Тотка Петрова.

Предстоят обичаните арсеналски турнири

Вече е готова и дадена по заводите специалната Наредба за състезанията. Ние сме една от малкото фирми, които правят такива турнири, печелим и призови места от републиканските работнически първенства, разказва председателят на спортния ресор на КНСБ в „Арсенал“. Тук има спортна стрелба, играят се волейбол, тенис на маса, народна топка, дърпане на въже, футбол мъже и много добър женски футбол. Безценна за Елена е подкрепата на Димитър Нов от Завод 3, Георги Карагьозов от Завод 5, Татяна Джурова от Завод 2. Тези заводи са винаги активни в спорта. Много помагат и арсеналските съдийски бригади. Отзивчиви са Димка Странджева от Завод 5, която отговаря за комисията по волейбол, Станислав Пехливанов – за футбола, Живко Желязков – за спортната стрелба. Самата Елена е поела народната топка и дърпането на въже. В 0-та вече е проведено състезанието по тенис на маса под ръководството на Красимир Папазов.

„Всичко се прави с хора!“,

убедена е Замбакова. Тя се радва: “Преди пандемията през 2019 г. спортът във фирмата има връх – 60 отбора участват в предпразничните турнири“. Сегашната 2021-ва ще е по-трудна, отчита тя. Но организацията върви и преди есенния фирмен празник нещата, както винаги, ще са точни: „Всичко зависи от хората!“ Тя им вярва, защото ги познава. А и в ръцете на такъв организиран човек като Елена, просто няма друг начин.
Диана Рамналиева