Опонент на Дядото кметува в Казанлък

Дълги години учредяването на Българската социалдемократическа партия на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа е изпълнено с митове. На пръв поглед всичко е изучено и изписано. Но освен името на Димитър Благоев, сред учредителите личат имената на Константин Бозвелиев, Евтим Дабев, Андрей Конов, Никола Габровски. Те не поемат пътя на Дядото, а свързват имената си с т.нар. “широки социалисти”, които комунистическата пропаганда определя като опортюнисти и в последствие дори като предатели на социалистическите идеи.

Роденият през 1862 година Константин Тенев Бозвелиев е сред видните общественици и умове на 19 и първата половина на 20 век в България. Той е създател и съучредител на Ученолюбива дружина „Искра” и основател на първия социалистически кръжок в Казанлък. Приживе има славата на един от сериозните и първи опоненти на Димитър Благоев. Преводач, с над 900 собствени статии и дописки в близо 30 различни вестници и списания по наболели теми на общественото развитие. Константин Бозвелиев и съпругата му Йордана са първите, които даряват своя сграда за създаването на първия Детски дом в Казанлък, още в началото на 30-те години на миналия век.

В продължение на 37 години е общински съветник, избиран за народен представител в пет Народни събрания.

През 1908 г. изборите са спечелени от коалиция от четири партии - Народна, Прогресивно-либерална, Социалдемократическа и Радикална. Кмет на Казанлък става Константин Бозвелиев за периода от 16.10.1908 г. до 24.09.1911 г. Той започва усилена дейност по паркоустройството на общината. Залесява се хълм „Тюлбето”, местността пред минералните бани в с. Овощник, обсъжда се идея за нов градски парк. Започват да се строят нови училищни сгради. През този мандат се учредява Казанлъшката популярна банка. Самият кмет - известен общественик, политик, представител на БРСДП /широки социалисти/, взема активно участие в редактирането на вестниците „Казанлъшки градски общински вестник” и „Светлина”.


Константин Бозвелиев дочаква 9 септември 1944 г. В края на своя живот остава съвсем сам – преживял е смъртта и на втората си съпруга Йорданка Бозвелиева, и на двамата си синове. Освен това Бозвелиев е почти сляп, а управляващите напълно забравят за него.

Бащата на известния юрист, дългогодишен заместник-председател на Окръжен съд-Стара Загора, последователен летописец на историята на стари казанлъшки родове Стефан Саранеделчев се е грижил за Константин Бозвелиев в последните му години. Това сподели Стефан Саранеделчев специално за zakazanlak.bg преди година.

„След 9 септември 1944 г. всички – социалдемократи, земеделци-николапетковисти и други, които не споделяха идеологията на комунизма, не бяха обикновени политически противници, а им се слагаше етикет фашисти – разказва казанлъчанинът Стефан Саранеделчев. – Дори хора като Константин Бозвелиев са попадали в тази категория. В този период моят баща Дечко Саранеделчев с група младежи – негови приятели, си поставят задачата да обгрижват Бозвелиев, когото наричали дядо Коста. Посещавали са го в дома му и тъй като той не виждал, всеки ден са давали дежурство да му четат вестници, книги и да се грижат за него. Баща ми пазеше много топли чувства към него и ми разказваше за този забележителен човек.“

На 11 януари 1951 г., на 89-годишна възраст Константин Бозвелиев почива и е погребан в старите гробища на Казанлък – там, където днес са цеховете на „Руно“. През 60-те години на XX век гробищата са преместени на ново място.



„Гробът на Константин Бозвелиев също е преместен заедно с оригиналния паметник, с неговата снимка и снимката на неговата съпруга“, продължава Стефан Саранеделчев. И противно на ширещото се мнение сред казанлъшката общественост, че гробът на този виден казанлъчанин е останал неизвестен, Саранеделчев ни посочва къде се намира и днес. В Гробищния парк, близо до главната алея, вляво, красив, патиниран от времето паметник с разтворена книга показва къде са положени тленните останки на Константин Бозвелиев, една емблематична личност в историята на Казанлък и на България.