Левски мечтаеше за демократска република, в която всички ще са равни пред Закона

Казва д-р Момчил Маринов, директор на ИМ „Искра”, по повод 146 години от обесването на Апостола на българската Свобода

- Г-н Маринов, в деня, когато България почита паметта на Левски, продължава дебатът по редица въпроси, отнасящи се за живота и делото му. Един от тях е този за предателството, довело до бесилото край София.

- Периодично се дискутира проблемът за евентуалното предателство, дали поп Кръстьо Никифоров е човекът, издал или по-скоро е следял Левски, или други от неговите доверени лица в Ловешко, коментират се не толкова известни личности като Мария Сиркова и Величка Хашнова. Жени, които във времето след това доказват своята честност и всеотдайност към българската революция, включително и в изключително трудното време на Априлското въстание. Дори се говори за възможност за несъзнателно предателство и от съпруга на Мария Сиркова, който скоропостижно си отива няколко месеца по-късно, в края на 1873 година. Продължава да излиза дебатът дали Левски не е бил разпознат на прословутия Пази мост на път за Къкрина. Дори има и такива версии, че е бил обесен двойник на Левски, а той, подобно на Христо Ботев, се е завърнал дълго време след Освобождението. Трудно е сред всичко това да се отсее същественото от несъщественото.

Професионалната гилдия като цяло е обединена около становището, че мащабните разкрития, които стават след залавянето на Димитър Общи след обира на Арабаконашката хазна в края на септември 1872 година и последвалия разгром на много важни и деятелни комитети като тези в Тетевен, Орхание - днешен Ботевгад, Етрополе, Извор, нанасят сериозен удар на организацията. И нека да не подценяваме нивото на османската полиция, една държава с вековни традиции, включително и с добър полицейски апарат. Тази злополучна инициатива на Димитър Общи поставя Левски в почти безизходна ситуация. Апостола е човек с безспорни организационни умения и удивителна практичност. Разглеждайки последните 3 месеца от живота му, се убеждавам в неговото величие и в неговите способности. Реакциите му са абсолютно адекватни и дори граничат с повече от възможното, което може да се направи. Дори кореспонденцията, запазена от този период, говори за един човек, който се самоорганизира и въпреки изключително трудния момент, успява да реагира в тази тежка обстановка.

- Каква е ролята на Иванчо Хаджипенчович, който е член на комисията, осъдила Левски?

- По ирония на съдбата, по сведение на Иванчо Хаджипенчович, за един кратък период от време Левски създава комитети в 202 населени места в Българско и са засвидетелствани 1014 комитетски членове. Като се има предвид трудното време, за мен това е необяснимо като постижение и повод за неподправено възхищение. Самият Иванчо Хаджипенчович е сложна личност и той всъщност подписва смъртната присъда на Левски, като член на комисията. Друг е въпросът доколко е можело да се лавира от страна на българското представителство, понеже по някои от членовете на действащото османско законодателство, особено и след убийството на момчето, както е останало в нашето съзнание, на слугата на Денчо Халача (Б. а. - слугата е бил 25-годишен и случката е станала при самоотбрана), Левски е бил много уязвим. Оставяме настрана и политическия момент, за който е обвиняван. Има и съвпадение на обстоятелства. На практика един от хората, с които Левски прави това злополучно влизане в къщата на Денчо Халача през август 1872 година – Вутьо Ветов, на очната ставка прави така, че за Апостола няма избор. Наистина има детайли, свързани с Левски, и е хубаво, при всякакъв повод да ги осветляваме. Защото наред с хипотезите и споровете, има и документални свидетелства, които са автентични и безспорни. Всичко това, колкото и да е недостатъчно, ни позволява да допълваме образа на този изумителен българин.

- В своето слово по повод годишнината от гибелта на Апостола отделихте специално внимание на родителите му.

- Колкото и банално да звучи, детските години на Апостола са изключително важни за това, в което той се превръща като личност, като човек със собствена философия приживе. Несъзнателно се акцентира върху неговия беден произход, че не е можел да се образова достатъчно, което го е тормозело. Баща му Иван Кунчев, който произхожда от днешното село Отец Паисиево, е един от най-добрите представители на еснафската традиция в Розовата долина. Един от най-добрите гайтанджии, бояджии – силен поминък, широко разпространен в района на Карлово, Калофер. Честен, благороден – такъв остава в съзнанието на съвременниците си. На сравнително млада възраст се разболява и губи зрението си, което можете да си представите какво означава за човек с такъв занаят. Умира през 1851 година, в една година с малката сестричка на Левски – Мария. Васил остава най-големият във фамилията, само сестра му Яна е малко по-голяма. Брат му Христо почива в началото на 70-те години, а другият му брат Петър, който става опълченец, си отива от този свят през 1881 година. По ирония на съдбата, в същата година умира и поп Кръстьо Никифоров.

Гина Караиванова, майката на Апостола, била сербез, работлива и много сериозна жена. Слабо известно е, че нейният род е с много сериозни традиции. Баща й, дядо Васил, на който е кръстен Апостола, е бил един от най-добрите златари в района. За мен беше любопитна връзката ,че те са представители на търговско-занаятчийското съсловие, същото онова съсловие, което се оказа гръбнакът на вътрешната организация, създадена от Дякона, и което изнесе Априлското въстание. Нека си припомним думите на Захарий Стоянов: „Ние вървяхме по стъпките на Апостола”. И комитетите, които останаха незасегнати след Арабаконашкия обир – в Пангюрище, Копривщица, Карлово, Сливен, Стара Загора, Търново, новоселската част над Калофер, бяха в основата на Априлското въстание през 1876 година. Те са и районите на Подбалкана и Предбалкана, които дадоха най-много представители в Българското опълчение.

- Посланията на Апостола, според Вас, които остават непреходни и до днес?

- Левски е единственият от четиримата големи на нашето Възраждане заедно с Георги Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев, който успява да привлече чорбаджиите в тази вътрешна революционна организация. Трябва да се гледа много балансирано на тази констатация, но е факт. Вижте по-късно Тодор Каблешков през Априлското въстание. Без да абсолютизираме понятието чорбаджии, още отначало те са обект на внимание в идеологията на Левски и той държи да участват във вътрешната революционна организация. Наслоеното съзнание, че чорбаджиите са реакционна прослойка по време на Възраждането, се нуждае от по-балансирано схващане. Защото, ако се огледаме, ще видим примери за дарителства в цялото българско землище. Това е една от заслугите на Апостола.

Разбира се, неговото желание за демократска република, и неговото възклицание Народе????, са едни от най-дълго проучваните моменти от неговото наследство. Едно от непреходните негови послания е вярата му във всеобщата революция, която ще доведе до демократска република, където всички ще бъдат равни пред Закона. В буквалния смисъл, без привилегии, което е в основата на модерните държавни устройства. В равенството пред Закона, акцентът е върху Закона.

Не можем да смятаме, че Левски е бил човек, който не се интересува от конюнктурата. Напротив, това е едно от другите му достойнства. Това, че той залага на собствените задружни сили, има ясна визия, че трябва да разчитаме най-вече на себе си, съвсем не означава, че не е наясно с тези противоположни интереси на Великите сили, които са твърде динамични. Той отчита адекватно международната обстановка. Апостола е личност, далеч надхвърлила своето време и именно затова и посланията му са актуални и днес.