Там е като музей.

Музей на таланта, на българо-японската дружба, на красотата, на приятелството. История, събрана в стотици сувенири, плакати, плюшени играчки и атрактивни джаджи, които един арсеналец къта в кабинета си, в кашони и сандъци, вече десетилетия. Христо Стоянов. Малцина са щастливците, докоснали се до този интересен и пъстър свят, събиран вече 70 години.
Началото на своеобразния музей от сувенири, подарявани, получавани и заслужено спечелени от ансамбъл „Арсенал“ и лично от неговия главен художествен ръководител Христо Стоянов, е поставено през 1947 година. Оттогава датират първите плакати, сувенири и грамоти, които танцьорите носят. Още с първата си година от създаването на ансамбъла. Христо дели експонатите си в музея на два етапа: до 1998 година и след това, когато се създава Асоциация „България - Япония“, в която ансамбъл „Арсенал“ е основен двигател. Основен двигател и на Световния фестивал на България, който от същата година традиционно се провежда в Япония. Първо като Дни на България, а от няколко години - като специален фестивал. Така с годините по стените, по рафтовете, по бюрата на кабинета му в ДК „Арсенал“ „кацат“ най-различни японски кукли - гейши, разноцветни и пъстри, всяка с типичната си отличителна дреха за съответната година. Факт, който нито един японец не бърка, за разлика от нас. Дузина са японските кукли в кабинета на Христо, като три от тях силно впечатляват преди няколко години покойния вече скулптор и почетен гражданин на Казанлък Доко Доков, който ги ползва като модели и вдъхновение за създаването на „родената“ вече на казанлъшката улица „Искра“ Японка. За посветените - и приликите, и разликите са факт. Сред безценните трофеи са дузина сувенири от Турция, Индия, Кипър, Аржентина, Латинска Америка, Испания. На челно място е купата на Барселона и специалната футболна топка, която арсеналските танцьори получават от Барселона, от фенове на българския фолклор, но и на градския отбор. Фенство, споделено от арсеналските момчета и заслужено оценено с този невероятен трофей. Куп котки в различни пози, цветове и физиономии красят бюрото на ръководителя на ансамбъл „Арсенал“, също дарове от японски гостувания. Сред интересните експонати са совата, като символ на мъдростта и на специално уважавана година от японците, дракони, като символ на богатство и мощ, порцеланови самураи и сумисти. Последният от които безценен. Защото е личен дар от важната среща – мач на българина Кутоошу по време на неговата битка за влизане в категорията на най-добрите сумисти в света - Узаки. Тогава японските домакини подаряват на арсеналските танцьори и билет за срещата, на която да присъстват - като национална солидарност. На свой ред Кутоошо дарява своя порцеланов сумист-сувенир на българите, както и специалната съдийска летва - с форма на ветрило. Традицията там е такава, казва Христо Стоянов, атрибутите от всяка среща по сумо да се подаряват на участниците.


В кабинета на фолклориста няма как да не се забележи и огромното оригами-мартеница. С цветовете на българския трибагреник, също приятелски японски жест, както и големите с форма на красиви пана японски календари с йероглифи, достойни за произведения на изкуството.


Миди от различни морета и океани, дървени пластики, златната Нике, кехлибарен бухал, символ на Най-добрата година, дървени зарове, както и куп други красиви джунджурии пълнят арсеналската съкровищница, която грижливо отглежда сред много зеленина Христо Стоянов. За себе си е категоричен, че най-ценните му трофеи са трите големи Указа – дипломи, които лично е получавал от японски представители в годините назад: на първо място Почетният диплом, с който преди десетина години става почетен гражданин на японския град Фукуяма. Този огромен ферман грее респектиращо от стената. Следващата му безценна реликва в импровизирания музей е Указът на японския външен министър, с който той е отличен за принос за българо-японските отношения. Има и трети, като посланик на българо-японската дружба.



Безспорно сред ценните трофеи в своеобразната арсеналска съкровищница от дарове са и стотиците плакати за различни участия на ансамбъл „Арсенал“ и турнета по света. Обиколили сме го, почти няма място, където да не сме танцували, ще каже Христо Стоянов, докато ме води към репетиционната зала. Огледална зала, строена като балетна, сега щедро от десетилетия е приютила арсеналския ансамбъл и се е превърнала в негова репетиционна. Стените са отрупани с плакати от различни години, от които греят лицата на красиви танцьорки, на казанлъшките царици Рози назад в годините и на... Малика Сарабей. Историята на тази красива 18-годишна индийска танцьорка е доказателство, че светът е малък и никога не знаеш един ден къде ще те отведе. Чернооката хубавица гледа ведро от плакат от 1984 година заедно с други емблематични лица на индийското кино и арт живот. Тогава Малика Сарабей е главен организатор на Първия Световен фестивал в Гуджара, Индия. 29 години по-късно същата индийка ще се озове в Казанлък като съпруга на най-богатия и най-известен търговец на оръжие в Индия. Домакините й тук разбрали, че се интересува от български фолклор и я завели в Дома на културата при Христо Стоянов, за да види костюмите на танцьорите. Той от своя страна я завел в репетиционната. И така Мелика Сарабей се озовала сама срещу себе си, с 29 години разлика. Не повярвала на очите си в първия момент. После кълбото на историята се разплело.



Тази е само една от стотиците истории, които всеки един сувенир в невероятната арсеналска съкровищница се пази, и които може да разказва Христо Стоянов. Не смее и да мечтае за времето, в което всичко това ще намери своето достойно място и ще напусне стаите, сандъците и рафтовете, за да бъде показано и видяно. И то на свой ред да разказва: за десетилетията усилия и въодушевление да носиш и танцуваш красота по света и за милионите приятели, които тази красота събира.