„Имах щастието да изживея много хубаво детство, разбира се, имах някакви особености, но не искам да акцентирам върху диагнозата си. Всичко е наред, стига човек да спортува и да има подкрепата на семейството си”. Така започва разговорът ни с Коцето. Официално – Костадин Димитров, на 23 години, завършил е Пловдивския университет, специалност "Славянска филология" с полски език, работи в сдружение „Бъдеще за децата”. Поема отговорността да бъде "Връзки с обществеността" на едно от най-активните сдружения в Казанлък отскоро, след като титулярката Вени се посвети на майчинството. Вече съчинява коледните истории за благотворителната кампания, с която ще бъдат подпомогнати децата от Центъра за социална подкрепа и Центъра за социална рехабилитация и интеграция.


„Когато бях малък, се оказа, че в Казанлък няма организация, която да се занимава с деца с увреждания и да им предоставя така необходимите специализирани грижи. Може би това подтикна моята майка Красимира Димитрова и Мария Гинева заедно да работят в тази посока, в резултат на което се роди сдружението „Бъдеще за децата”, разказва младежът. - Тогава бях на 10 години и станах част от всички събития, свързани с работата с деца, които страдат от детска церебрална парализа и други заболявания, правещи ги по-различни от останалите. Така натрупах опит и напълно закономерно се завърнах да работя тук. За да бъда сега полезен на всички деца и техните семейства, които имат нужда от специална помощ, от истинска подкрепа и съдействие.”



Коцето с обич се връща назад във времето, когато работи заедно с мъжете от Бага-Тур и с Нина Янкова, занимаваща се с тренировка на коне. „Тогава осъзнах колко е важно да си физически здрав, с цялата си същност усетих дълбоката истина в поговорката „Здрав дух в здраво тяло” и оттам твърдо реших да се занимавам със спорт”, споделя младият мъж. Хипотерапията с коня Каган е едно от най-големите удоволствия в живота му на тийнейджър. Обучен за работа с деца, спокоен, търпелив и много красив, Каган прави чудеса. За съжаление, споделя Коцето, преди месец разбрал, че конят е откраднат. После дошла информацията за Вики от Пловдив, на която откраднали специалното колело. Разгневил се от все сърце, защото за него колелото и конят са били единствените начини да стане част от обществото, да бъде сред връстниците си.


"Майка ми с големи усилия успя да издейства такова колело, когато бях в 5-6 клас. Години наред бях в темпа на времето, благодарение на това колело и когато чух за случая в Пловдив, си помислих какво щях да правя аз, ако бях на нейно място." Затова Коцето истински се надява тази история да се разчуе и Каган да бъде върнат на децата, нуждаещи се от хипотерапия, а добрите хора, които помогнаха на Вики, никога да не свършват.


Сега тъмноокият и ведро усмихнат младеж от Казанлък си е поставил за цел да се научи да кара велосипед на две колела, а най-голямата му мечта е да постигне на 100 процента баланса между тялото и душата си. Затова много активно се занимава със спорт. Редовно ходи на фитнес, а и досега изпълнява съветите на свои приятели, които са му оказали огромна подкрепа.


Докато следвал в Пловдив, съвсем случайно в общежитието се запознал с един студент от Турция, който учел кинезитерапия. И както се казва в една мъдра приказка - човек получава нещата, когато е в състояние да ги оцени, лястовичката кацнала на рамото му точно тук и точно с този чуждестранен младеж. Той започнал активно да му помага, направил му комплекс от лечебни упражнения, после го запознал с много добър фитнес-треньор, който пък допълнително работил за подобряване двигателната активност на казанлъшкия младеж. И така, стъпка по стъпка, ден след ден, елементите се синхронилизирали един с друг, за да се получи добрият краен резултат.


И днес, вече в Казанлък, Коцето не спира да се занимава със спорт. „Моята житейска цел е да постигна балнаса между душата и тялото, защото той е много важен”, казва младежът. С цената на изключителна вътрешна мотивация, сила на духа и упоритост, той вече е постигнал 30% от целта и неотклонно работи за останалите 70. Макар и да става бавно, твърдо е убеден, че ще се справи за няколко години. „Старая се както се чувствам, така и да изглеждам, защото външният вид е предпоставка за повече пълноценни контакти и връзки, след това идват всички характеристики на личността, характерът се вижда по-късно, в процеса на общуването”, споделя 23-годишният Костадин Димитров.


Освен със спорт, в социалните си контакти младежът е заложил и на своите музикални дарби. Свири на акордеон, възпитаник е на школата по изкуства „Емануил Манолов” с преподавател Неделчо Димитров, от известно време пее в смесен хор „Петко Стайнов”. Радва се много на възможностите да пътува – вече два пъти е ходил в Полша покрай следването си, а сега му предстои да лети до Англия по хубав семеен повод.


За какво мечтае един младеж на 23, който преждевременно е събрал житейска мъдрост?! За простите, и в същото време най-важните неща на този свят – да бъде щастлив, да бъде обичан от близките си и уважаван в обществото. И още нещо, което днес на малцина им идва наум – да се съхрани като честен човек.