Всичко започнало след един празник на „Арсенал“ преди почти година и половина.
Идеята се родила след хорото на мегдана, в случая на фирмения стадион. Не се наиграли. Достатъчно. Затова се събрали, ентусиасти и мераклии и си спретнали групичка. Началото сложили в Деня на народните будители – на 1-ви ноември. Така просто се случило през 2015 година.

Повела хорото Дора. Стефанова.

В служебно качество, ръководител звено СУК- система за управление на качеството в голямата фирма. На хорото обаче просто Дора, която знае малко повече хора от другите, защото ги е учила. В групата на самодейците – ентусиасти в читалище „Жар“. Покрай Дора Стефанова, която овен с хорото, се справя и с точен мерник, печелейки години наред фирмени състезания по стрелба се насъбрали и луди, и млади. И не скъвсем млади. Арсеналци с темперамент и вдъхновение. За хорото. Така се родила и малката им спретната, но много задушевна, сплотена и игрива групичка „Хайде на хорото“. В началото били 20-тина, сега са двойно повече.
Събират се всеки вторник и четвъртък, в обедната почивка, в някогашната зала на ансамбъл „Арсенал“ в някогашния Дом на културата, намиращ се на територията на фирмата. Зала, просторна и удобна, създадена специално за репетиционна. Намират дори и в това доза съдбовност, защото именно оттам някога Христо Стоянов извежда до днешните хоризонти фирмения ансамбъл „Арсенал“. С благословията на двама от арсеналските директори- Христо Стрешков и Йордан Йорданов, самодейните и амбициозни танцьори се сдобиват и с лаптоп, вместо с орексътр и тонколони. Така имат и достатъчно децибели за озвучаване на хорото, като какво ще играе то, решава Дора Стефанова, която пък преди всяка танцова пауза подбира инструменталите от интернет.


Така на хорото се хващат дизайнери, компютърни специалисти, секретарки, работници на ЦПУ машини, стругари, обикновени работнички, монтажници, все хора, навити и обичащи фолклора. И им личи. На фирмените купони не стоят мирно. Показват завидни танцови умения и чар.
За малко повече от година танцьорите усвояват 24 хора, известни и не толкова. Така на тях вече не им се опира нито Пайдушкото, нито Дайчовото, нито Македонското, нито Дунавското: знаят дузина гръцки танци и малко известни български хора. Дотолкова са се вдъхновили и отдали на хобито си, че дори вече си създали и емблема. Знак, за разпознаване и афиширане в пространството.


„Хората идват с радост, за тях това е емоция разведряване, малък празник. Доволна съм, че се превърнахме в място, където можеш да срещнеш и нови приятели“, споделя Дора Стефанова.
Самодейците – танцьори засега нямат кой знае какви амбиции за друга сценична изява. Не са си нарочили и концерти. Танцуват просто за себе си, за кеф. Но нямат нищо против, дори биха се включили с ентусиазъм, ако идната година, паралелно с фирмените състезания по различни спортове, организаторите на празника на „Арсенал“ и неговите вдъхновители предвидят и турнир по спортни танци. За такива като тях. Отсега са поканени всички приятели на народните танци и фолклора.
За приятелите на „Хайде на хорото“ тези 25-30 танцови минутки в обедната почивка във вторник и четвъртък, са незаменими. Особено за онези, които имат статична работа и по цял ден са зад бюро.
Удоволствието от танците е напълно безплатно, купоните и общите споделени празници са въпрос на желание и ентусиазъм. И всеотдайност, категорични са от „ Хайде на хорото!


За тези, които още се чудят дали да се „закачат“ към пъстрото хоро и днес по обед, изкушавани от дилемата: хоро или обяд, имаме лека подсказка. Пестите едно, печелите много: емоции, нещо ново, някоя калория по-малко, дузина грамове чар в повече, нови познати.
Така че, хайде на хорото! Мегданът отваря в 12 часа.