Едва една трета от българите знаят за правата си като пациенти

Европейският ден за правата на пациентите се отбелязва на 4 май за 10-та поредна година. Фокусът на десетото издание на инициативата е върху намаляване неефективността на здравните системи, повишаване качеството на здравните грижи и за възможностите за лечение на хората, както в собствените им държави, така и зад граница.

Едва 17% от гражданите на ЕС са запознати с механизмите за получаване на медицинска помощ в пределите на общността, показва проучване на Евробарометър за 2015 г. Близо 50% са европейците, които смятат, че са запознати с правата си за лечение в собствената им страна.

В България липсата на информираност и незнанието на пациентите за възможностите им за лечение е много по-голямо, показва проучването. Едва 8% са наясно с правата си за получаване на медицинска помощ в ЕС, а 31% се чувстват информирани за правилата у нас. Липсата на информация е сред основните причини, поради които само 2% от европейците плануват да се лекуват зад граница. По-доброто познаване на правата от страна на пациентите ще им помогне да се намалят разликите в достъпа и качеството до здравни грижи, смятат от ЕК.

На 4 май представители на Болница „Тракия” заедно с Федерация „Български пациентски форум” и Студентския съвет на Тракийския университет ще раздадат пред сградата на Община Стара Загора 4000 информационни брошури за правата на пациентите и възможностите им за лечение у нас и в страните от ЕС. Студенти по медицина от Тракийския университет ще измерват кръвното на желаещите граждани.

Европейският ден за правата на пациентите е честван за първи път през 2007 г. в Брюксел. На него са присъствали 180 делегати от 25 страни. Те са представлявали интересите на пациентите, институциите и доставчиците на здравни грижи. През 2002 г. мрежата от неправителставени организации ActiveCitizenshipNetwork (ACN) е приела Европейската харта за правата на пациентите. Тези принципи са залегнали в политиките на повечето европейски държави.

Европейска харта за правата на пациентите:


1. Право на превенция
Всеки има право на подходящи услуги, които да го предпазят от заболяване.
2. Право на достъп
Всеки има право на достъпни здравни услуги в съответствие със своите потребности. Достъпът до тях трябва да е равнопоставен, без каквато и да е дискриминация от гледна точка на финансиране, местоживеене, вид на заболяването, време.
3. Право на информация
Всеки има право на достъп до изчерпателна информация във връзка с неговото здравословно състояние, медицинските услуги и начина на тяхното прилагане, както и относно постиженията на научно-изследователския прогрес.
4. Право на съгласие
Всеки има право на достъп до изчерпателна информация, която да му позволи да участва активно във вземането на решения за неговото здраве; тази информация се предоставчя при всяка процедура и лечение, включително и при участие в научни изследвания.
5. Право на свободен избор
Всеки има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ, направен на базата на адекватна информация за тях.
6. Право на тайна и конфиденциалност
Всеки има право на конфиденциалност по отношение на неговата лична здравна информация, включително за неговото здравословно състояние и за възможните диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на личната му тайна по време на диагностиката и медицинското лечение.
7. Право на уважение към времето на пациента
Всеки има право да получи необходимото му лечение своевременно и в рамките на предварително установен срок. Това право е приложимо на всеки отделен етап на лечение.
8. Право на спазване на стандартите за качество
Всеки има право на достъп до висококачествени здравни услуги на основата на определяне и спазване на прецизни стандарти.
9. Право на безопасност
Всеки има право на защита от вреди, породени от лоши здравни услуги, медицинска небрежност и грешки, както и право на достъп до здравни услуги и лечение, покриващи изискванията за висок стандарт на безопасност.
10. Право на иновации
Всеки има право на достъп до иновационни процедури за диагностика и лечение в съответствие с международните стандарти, независимо от икономическите или финансови съображения.
11. Право на избягване на ненужно страдание и болка
Всеки има право да избягва страданието и болката, доколкото е възможно, във всяка фаза на заболяването си.
12. Право на индивидуално лечение
Всеки има право на диагностични или терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към неговите лични потребности.
13. Право на жалване
В случай на понесени вреди всеки има право да подаде жалба и да получи отговор или друга обратна информация.
14. Право на обезщетение
Всеки има право на адекватно обезщетение в разумен срок в случай на понесена физическа, морална или психологическа вреда, причинени от здравни услуги и лечение.