Денят на Общината: Отворени врати, отчети, обещания, копки и детска радост
В Деня на Общината под ключ са само тоалетните – с такова заглавие излиза казанлъшкият вестник „Седмица“ покрай първия официално празнуван тук 12-и октомври, по времето на кмета Стефан Дервишев. Решението за празника на българската община иде през юни на 1998-ма от Националното сдружение на общините в България, което тогава набира голяма скорост.
Генералът, който управлява Казанлък от 1999-та до 2003-та, на 12-и октомври 2000-та обяви Ден на отворените врати и всеки казанлъчанин, който пожела, надникна в който си поиска общински кабинет, барабар с кметския, към който имаше най-върл интерес. Кабинета си, най-вече за журналистите, отваряше не само за празник и екс кметът Иван Гороломов, управлявал от 1995-та до идването на Дервишев.
Освен дежурните понеделнишки пресконференции, които даваха достъп на журналистите до неговия кабинет, Гороломов, преди да напусне Общината, през октомври 1999-та, показа на репортер от „Седмица“, даже личните си управленски талисмани, както и Светая Светих – Тайната стая за почивка на кмета, която сега вече не съществува. Покрай Деня на Общината, кметът Дервишев даваше кратки, лаконични интервюта с отговори от по едно изречение. Култовото изречение от него по това време, което надживя медийната забрава, бе отговорът, пак пред вестник „Седмица“, на въпроса: “Как се чувствате вече година на кметския стол?“ – „Не съм сядал на него...!“, отсече генералът. И верно, докато кметуваше, той наистина не сядаше на стола, тип „Президентски“, изоставен от градоначалника зад масивното му бюро с пепелник от гилза на истинска армейска „лимонка“. Дервишев управляваше от работната заседателна маса, наследена от него от обзавеждането в предния мандат, станало печално известно с един общински договор, който задръсти цялото местно образование с перални втора употреба в детските градини и стотици нови метли по училищата.
Далеч по-словохотлив и дори – суетен, бе наследникът Стефан Дамянов. По негово време се развихряха нечувани и невиждани по мащабите си чествания и празници в дните покрай Денят на Българската община – 12-и октомври.

Автобус със журналисти с тур из Казанлък и селата

Това бе откритието на Дамянов, с което той сюрпризира едно жежко лято, когато за пръв път качи медиите за обиколка по дупките, запълвани тогава, за пръв път, по системата печ матик. Но връх на суетнята, напираше по Празника на розата и покрай Деня на българската Община. Връх на върховете, е 12-и октомври 2008-ма. Тогава се откриват 8 нови обекта, а бус на медиите, осигурен от кмета, обикаля града и селата: реже се лента на нов асфалт в Черганово и казанлъшката улица „Орешака“, на ремонтираната сладкарница „Чудомир“, на ремонтиран участък от „Батенберг“. Удря се първа копка на „Пени“-то и пътя – обход от Шипка до Павел баня. Път Шипка – Павел баня, осем години по-късно, очевидно нямаме, отиде си и Пени-то..., асфалтът на „Орешака“ се оказа почти на новото на тротоарите и шахтите, както оповести специална комисия две години по-късно. Разбра се, че слагането на шахтите е против всякакви норми, образувайки дупки по платното, но...Празникът, е бил празник. Ден за всеобща казанлъшка радост. Най-вече – общинска.
През същата година мащабна изложба показа в Дома на културата, славата на Казанлък като община – начело със Станчо Коев, разбира се... Черно-бели снимки извадиха на светло великите посещения на Тодор Живков и скъпата на културата ни – Людмила. Голямата зала на Дома на културата, се изпълни с аплаузи в чест на кмета и общинските постижения. Честваше се 130 години от функционирането на Община Казанлък. Дамянов раздаде 24 награди на бивши и настоящи кметове на града и по селата, отчитайки категорично „славната история на Казанлък“. За случая, Историческият музей дори написа спешно „130 години казанлъшко общинско самоуправление“ – книжка, която трябваше да увенчае отчетената слава. По същото време кметът радва казанлъчани с новината, че скоро ще имаме „Кауфланд“.
Година по-рано, по същото октомврийско време, положението е далеч по-инфарктно - текат ужасяващи избори: битката между партиите, но най-вече, между хардлайнерите на Самарски и Дамянов, минава границите на разума. През 2007-ма:

Денят на Общината тече под знака на изборите за кмет

Дамянов обещава „Казанлък да стане община за пример“ и да докара руски ВУЗ от Толияти в Казанлък, ГЕРБ обикаля да търси подкрепа по селата, сдружение „Нашият град“ зове „Да спрем да гороломим нашият град!“ и „Да върнем гробищния парк и читалището на нашият град“..., а кандидатът Каличков, прави водосвети...
Девет години по-късно, на днешния ден на Общината, виждаме, че гробищният парк е вече общински, читалището – не, ВУЗ – нито руски, нито български, нито филиал, нито цял, нито колеж, в Казанлък, все още няма...Но изборите, са си избори – обещанията валят и през 2003-та, и през 2011-та, и през 2015-та. Щастливо нарочен през октомври, Денят на Общината е чудесен повод за обещания и ленти, за имиджови визити и всеобща надежда за бъдещето. Но това е ден не само на обещанията.

12-и октомври е Ден за отчети

Във всевъзможни предизборни събития, през 2015-та се отчитат видимите резултати от първия мандат на кмета Галина Стоянова – Розариума, детските площадки, новите градинки, запълването на дупката на центъра с новото КИАЦО и прочие...
Но отчетите по това есенно време, станаха местен приоритет пак по Дамяново време. В това отношение, той нямаше равен. Още през 2005-та, той отчита 4-5 пъти годишен ръст на инвестициите, като в тях почва да слага и капиталовложенията на разни частни инвеститори. Отчита се старта на БИЛЛА, ремонта на Дом 1 за възрастни, обновената Хуманитарна гимназия. Тогава ведно с отчета вървят и подбраните за празника новини: През 2006- та ни чака ремонт на Гаровия площад с модерна визия на входа на града, газификация, ремонт на Колодрума за 40 хиляди лева и най-вече! – Нов МОЛ на мястото на Старата болница.
10 години по-късно МОЛ на Старата болница няма
Вместо това има загубени съдебни дела по сделката и над 3 милиона лева дългове, заради Мечтата:МОЛ, тогава, през 2005-та, обещан като „Център за спортно-развлекателна дейност“. Ремонт на Колодрума също няма, на практика, няма вече и действащ Колодрум. За модерен вход край Гарата и Автогарата, вече дори не мечтаем... Гаровата градинка още не може да се съвземе от дървесната сеч, а автогарата си е точно толкова "Европейска", колкото и преди десет години. Газификацията, обаче е факт и става все по-мащабна, особено във фирмите. Мечтаното от 2005-та, се отчита в постижения по същото време, година по-късно.
На 12-и октомври 2006-та. В интервю пред вестник „Искра“, кметът тогава отсича:

“Денят на Общината е Ден за равносметка!“

И той реди свършеното: ремонтиран ОАРИЛ в болницата, ново Инфекциозно отделение, нова настилка по „Старозагорска“ с оформление на зелените площи, нова визия на Зеления мост с часовник, спонсориран от Ротари – Казанлък, ремонт на читалището, на покрива на Музея и Галерията, на Куленската църква, асфалт на „Кирил и Методий“, „Славянска“, „Мирска“...За рязането на лентите, пристига в цялата си прелест, дори министър Масларова. Народ и журналисти се тълпят покрай реката на кръстовището на „Старозагорска“..., народни носии, песни, танци...
Днес часовникът, за който Ротари даде хиляди левове, отдавна е счупен от хулигани и Казанлък отдавна е без Инфекциозно отделение. Шахтите под нивото на асфалта, продължават да ни мъчат по „Мирска“...Но ОАРИЛ спасява животи, Старозагорска е едно приятно място, Куленската църква е топла през зимата, Галерията и Музеят не текат, както преди десет години при всеки проливен дъжд...

Казанлък да стане добро място за живеене!

Това е цел, обявена още през 2006-та. По същото време е заложена традицията, покрай Деня на Общината, да посрещаме министри и армейски генерали. Тогава лично министър Близнаков отличава в Казанлък 50 военни от Мисията в Ирак. Десет години по-късно, миналия петък, пак посрещахме видни военни, освещавахме бойни знамена, лансираха се общински идеи за паметници и прочие начинания. Тече успоредно и кампания за избор на президент.
И през 2006-та, пак сме били в треската на избора на президент...А изборното време е време за политическа реклама.
По щастливо за местна власт стечение на обстоятелствата, всяка година едно друго мащабно празнично събитие, подгрява общинските празници в първите дни на октомври – Празникът на „Арсенал“. Оптимизмът на този празник, дава ведър тон в целия град – през 2006-та, например, казанлъшката оръжейница вади новия си пистолет „Компакт“, обявява численост на персонала 5 500 души...През 2010-та арсеналското ръководство отчита „спиране на кризата пред портала на „Арсенал“. А само преди пет дни, изпълнителният директор на оръжейницата, Николай Ибушев обяви излизане от тунела и пълна пара напред далеч в годините.

Пак по това годишно време, в Казанлък празнува и най-големият общински културен институт – професионалната му история върви заедно с историята на Деня на българската Община – броят се официално от 1998-ма. През 2008-ма върви мащабна програма от събития – нови постановки, представления, поздрави от Президента... През 2016-та, Театърът е намалял почти наполовина, спрямо 2008-ма. Октомври е пак Месецът на премиерите, новините гъмжат от тях. Но парите за заплати, са на привършване...

Със сигурност, 12-и октомври е Ден за новини

На 12-и октомври 2010-та, Стефан Дамянов избра именно този ден за начало на своя щурм към третия кметски мандат – кметът втори мандат обяви шумно и тържествено, своето ново Сдружение за местно самоуправление, което трябваше да обедини гражданите за тяхно широко представителство, чрез Дамянов и хората му, в следващия мандат на общинската власт:2011 – 2015. Е, не успя. Календарът показа друго. Календарът от събития се повтаря, времето отсява изпълненията от обещанията.
С идването на Галина Стоянова като кмет, приоритетът в Празника на Общината се ориентира към младите хора. Вече е традиция деца и ученици да влизат с песен за поздрав в сградата на Общината, на всеки 12-и октомври преди обяд. Както доста общини у нас през последните години, и Казанлък сложи акцента на тоя ден в контактите си с младите. Награждават се със стипендии талантливи казанлъчани от школи и училища, правят се концерти, конкурси, свикват се младежки общински съвети.
Днес за пръв път кметът Стоянова въведе в Общината, т. нар. „Млад кмет“, който под нейно покровителство седна на градоначалническия стол. Яница Иванова от Транспортната гимназия изтегли късметът „Млад кмет“, в жребий сред учениците от 12 казанлъшки училища, посочени от техните ръководства. Избраните младежи са ученици с интерес към местното самоуправление и административната работа. Общината бе поканила и гражданите, да участват в събитието.

Само след час, на площада ще кулминира във флаш моб и месечната инициатива на ПРЕСС Тв и Радио Вис Виталис, протекла в партньорство с Общината – „Спри! Преминава дете!“. Кампанията бе породена от черната серия жертви на пътя и улиците в Казанлък и околните села. Общинският реверанс към гражданите, особено – към младите, е факт. Да направиш жест към гражданите, поне в този ден е задължително. Това е смисълът на Деня, заложен още в Търновската Конституция и в Новата Конституция от 1991-ва, чиято идея за участие на гражданите в местното управление, е причина за обявяването на този ден като ден на българската Община.

За всичко е виновна Конституцията

Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава – Търновската, приета на 16 април 1879 г. Глава 1, чл. 3 – „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“. През 1991 г. в новата Конституция в чл. 1, ал. 2 е записано, че „Република България е единна държава с местно самоуправление“, а чл. 136 определя общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление”. Целта на общото отбелязване на празника е да се популяризира дейността на местната власт, да се постигне по-добро обществено разбиране за ролята й в развитието на обществото, както и да се стимулира по-активно гражданско участие в процесите на управление на местно ниво.
Всяка Община решава сама, как да напомни за това. А всеки гражданин, си преценява сам, дали въобще го интересува, дали се чувства истински приобщен към местната власт и дали това, което той мисли и на което той държи, действително съвпада с идеята на който и да е кмет, за превръщане на неговия град или село, в така модерното като изказ „по-добро място за живеене“.
Диана Рамналиева