Съзнавам, че звучи грубо, неестетично, неженски, още повече, че никак не се вписва в концепцията на сезона и визитката и амбициите на града ни. Иначе с богато културно-историческо минало, с артефакти, на които се диви света, с усилия от страна на сегашните му стопани, същият свят да се диви още повече.
Но кратка, ведра, по всяко време на денощието разходка, особено по обедно време, или надвечер, когато слъцето безпощадно напича в покрайните и кьошетата на иначе красивата сграда, собственост на Община Казанлък, в която се помещават 4 от емблематичните за културно-историческото ни наследство и местния туризъм институции- Историческия музей „Искра“, Градската художествена галерия, Музеят на фотографията и съвременните визуални изкуства и НПМ „Шипка – Бузлуджа“.
Всички те накуп са притегателен център с различните си стойностни експозиции / и в момента/ за туристи от близо и далеч.


И тук е уловката:


И срамът.


И неудобството.


Защото само на метри от входовете на тези културни и духовни институти, хранилища на местната хилядолетна пъстра история, ухае не на рози и пастел, нито на мастило от ноти или на славно и героично минало, а на .. тоалетна.
На нужник. За леки и други нужди.



От онези, дето иначе винаги много ни възмущават. И на които сме се нагледали по пътищата и сокаците на България.
Но такива, облекчавани необезпокоявано дори от леко премигващо гражданско око, очевидно по всяко време на денонощието, и най- вече по тъмна доба. Оправдания може да има всякакви:
Наблизо няма нужници, ни тоалетни, нищо че е централната част на града, и за да го сториш, трябва да си клиент на някое заведение.
Иначе не може.
Липсва и осветление и елементарно виденаблюдение, дори само за респект, което прави облекчаването по всякакви поводи в музейните кьошета повече от лесно, елементарно, достъпно и .. позволено. Или поне ненаказуемо.
Просто спираш и се .....облекчаваш.


Пък кой видял, видял, по-скоро не видял. Резултатите обикновено ги душим всички, стига да имаме носове за това.
Както и боклуците, окатинарени иначе в превантивни срещу поредно опикаване решетки, стават все повече и повече, миризмата все по- натрапчива, защото трудно се променя манталитет и наваксват липсващите първи седем, още повече ако няма няма санкции и никой дори не ти реагира.

Пък кой да реагира, като така пече, че всеки дири сянката?


А и нали кучето си лае, пък керванъ си върви.... върви... докато кучето пресипне и пак си върви.. върви..
Срамът от миризмата и боклукчарника на метри от портите на духовния казанлъшки хранилник, обаче са си факт.
Независимо от старанието на служителите от общинската комунална фирма, които по думите на техен ръводител, „6 пъти вече мили този терен и пак .. става същото“.
Очевидно само с миене няма да стане. Нито с решетки, които са повече бутафория, чужбинска чуденка и примамка, отколкото респект.


Няма да стане и с приказки по форумите. Нито с разлайване от този тип.


И като го няма възпитанието, нито първите по няколко 7, идва ред на другите мерки: паралелно с общинското миене.
Ведри глоби, санкции, или просто .. справяне с проблема по американски. Те така са влезли в пътя. В който всички чуждоземци, като им стъпят на браздата, влизат: със счупените прозорци. Цяла теория имат за това. Простичка, не иска много, но работи.


И пак санкции.


„Счупените прозорци“ изповядват простичката философия, че когато обществото / в случая казанлъшкия народ/ пропуска и не обръща внимание на малките нарушения на реда, като изхвърлянето на боклук, или облекчаването на места извън предназначените, вандализъм на публични места и други, провокира други хора към извършване на подобни/ облекчавания/ или по-сериозни нарушения.
Иначе казано: „Ако за другите може, защо не и за мен?“. И нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и води рано или късно до по-сериозни нарушения.
Казано на езикиа на темата ни: до още по- голямо опикаване.


Тогава?
Докато този въпрос работи с пълна сила, все ще ни мирише.И не само мирише.

Затова колкото по-скоро започне активната работа по предотвратяването на малките нарушения /опикавания/, а не само постмиене на сторенето, а и осветяване на мястото, видеонаблюдение и наказването на нарушителите даже за най-малките облекчавания, може и там да заирише на друго. И не само там.

И не само за това.
А не така: някой си нещо, другите миришат. И мият.


Иначе защо да правим бадева и напразни усилия за туризъм и култура, с амбиция за висш пилотаж, при положение, че не можем да се справим с едното им елементарно опикаване по кьошетата.

С извинение за езика: / но нещата следва да се казват точно/.
И нищо лично: