Продължава историята на "Арсенал", която проследява развитието на Военната фабрика от установяването й в Казанлък през 1924 година до наши дни - история, писана в продължение на 95 години

В ДВФ се произвеждат първите български бинокли

През 1927 година Оптическата работилница се премества от София в Казанлък. Първоначално тя се помещава в източната част на Снаряжателната работилница, но условията не били благоприятни за цялостно поправяне на оптическите уреди. Затова през 1937 година започва строеж на нова сграда, която да се оборудва със съвременна за времето си апаратура за настройка и проверка на оптическите прибори. За една година сградата е построена, а през 1944 година в Оптическата работилница в Държавната военна фабрика са изработени за първи път в страната два нови бинокъла с български лещи и призми. През 1957 година обаче работилницата е преместена във Велико Търново. „С това заводът се лиши от едно производство с перспективно бъдеще”, пише в историята на ДВФ, съхранявана във фирмения музей „Арсенал”.

Войници съставят първата Охранителна команда

Напълно закономерно, във фабриката се формира Охранителен взвод, който първоначално се състоял от 18 войници, към които изпратили допълнително служещи от 8-и пехотен Тунджански полк. Така се формирала охранителна команда от 3 взвода. Задачата им била да се охранява фабриката, да се предпазва от пожари, да помага при товаро-разтоварните работи. През 1935 година се създава нова длъжност „Комендант”, която се заемала от строеви офицер. През 1943 година Охранителната команда била преименувана на Охранителна батарея и преминала на подчинение във всяко отношение на коменданта на фабриката.

Барутната фабрика 1942-1943 г.


Преди 87 години влиза в сила Правилник за стимулиране на кадрите

От 1 юли 1932 година влиза в сила Правилник за премиране на персонала във Военната
фабрика. Премии били давани на всички, с изключение на новозапочналите работници до първите три месеца от постъпването им, както и на отсъствалите през периода. Премиите били 3 вида – работна, за прослужено време и за подобрения и изобретения.

ДВФ в Казанлък строи завода в Сопот

Управлението

През 1934-1935 година Министерството на войната взема решение за построяването на фабрика за артилерийски боеприпаси в Сопот. Ръководството и строежа са възложени на Държавната военна фабрика в Казанлък. Строителството започнало през 1936 година, а само година по-късно били завършени сградите на управлението и казармата и започнало строителството на снарядната, пресовата, запалочната работилници, магазините и изкопните дейности за двата клона на ж.п. линията. Всичко било разположено върху 10 000 кв.м. За работници и материали по постройките на фабриката в град Сопот Държавната военна фабрика в Казанлък изразходвала 6 440 040 лева. Заплатите на всички назначени на работа в цеховете на Сопотската фабрика, които в края на 1938 година били 3 постоянни работници, 12 временни и 338 надничари, се изплащали от Казанлък. След окончателното оборудване на работилниците с машини, от 1 януари 1939 година клонът в Сопот се отделя от ДВФ - Казанлък, и започва да функционира като самостоятелна фабрика, а официалното й откриване става на 12 юли 1940 година.

Държавната военна фабрика бележи подем през 1937-1938 година

Периодът 1937-1938 година е белязан от подем в Държавната военна фабрика в Казанлък. Въведено е индустриалното производство и било организирано противовъздушното отделение към фабриката. В структурата й влизали 4 отделения. Общомеханичното отделение се състояло от механическа и дърводелна секция и секция силова централа. Във Във Военното отделение влизат секциите артилерийска, оръжейна, бойни припаси, артилерийски запалки, противогазова и химическа. Барутно-експлозивното отделение се състояло от работилница за азотна киселина, работилница за нитроглицерин, химическа лаборатория, барутно-монтажна работилница. Като самостоятелно отделение била оформена лечебницата.

Самолетната фабрика преминава към ДВФ

От 1 октомври 1942 година Самолетната фабрика в Казанлък става клон на Държавната военна фабрика. Сформирани са 3 отделения със 123 работници. За началник на Самолетната фабрика е назначен подп. Иван Стефанов. Поради установени неудобства при ремонта на самолетите, две години по-късно – на 28 октомври 1944 година, със заповед на Министерството на войната била прехвърлена Самолетната фабрика на подчинение на командира на Въздушните войски.

Гражданската мобилизация

Считано от 30 декември 1942 година ДВФ е граждански мобилизирана. Това се отнасяло за всички чиновници, работници и надничари. След въвеждане на мобилизацията отсъстващите 5 денонощия били наказвани с тъмничен затвор до 2 години, а тези, които пречели на производството – със строг тъмничен затвор до 10 години. По силата на въведения Закон за гражданската мобилизация двама работници са осъдени от Пловдивския военнополеви съд на по 1 година тъмничен затвор, заради отсъствие от работа.

Откриват Артилерийското стрелбище през 1939 година

Артилерийското стрелбище за провеждане изпитанията на ремонтираната артилерийска част, качеството на боеприпасите и установяване на балистичната им характеристика се сформира точно преди 80 години. То започвало от височинните разклонения на Средна гора, югозападно от село Бузовград, и завършвало в подножието на Стара планина – западно от село Шейново. Общата дължина била 19 километра с 9 котирани позиции. Три от позициите били оборудвани с постройки за складиране на боеприпасите и за работа на комисиите, привеждащи стрелбите, и железобетонни прикрития. Постройките и прикритията били завършени през 1943 година. Съдбата не била благосклонна дълго време към тези съоръжения. След 1955 година нуждата от първите две позиции, разположени в района на селата Копринка и Дунавци, отпаднала и, останали безстопанствени, постройките се разрушили. От 1 април 1944 година началник на Военната фабрика станал полк. Симеон Рангелов. Той е възпитаник на Държавния инженерен университет в Торино, Италия. Във ДВФ в Казанлък работел от 1933 година, а като началник на секцията за муниции внедрил в армията манлихеровия островърх куршум. През юни 1946 година е назначен за началник на военните фабрики в Министерството на народната отбрана.

Работници пред Патронната фабрика

По време на Втората световна война гръбнакът на българската военна промишленост са Държавната военна фабрика в Казанлък и построената от нея, но придобила самостоятелност през 1939 година фабрика в Сопот. Те са подложени на тежки изпитания, но и са призвани да дадат съществен принос за поддържане и повишаване боеспособността на армията ни. Във военните фабрики се произвеждат значителни количества от основната гама пехотни и артилерийски боеприпаси, широк спектър резервни части за оръжието на бойната техника, взривни вещества, гориво-смазочни материали и пиротехнически изделия. В цеховете се поддържат, ремонтират и възстановяват повечето строеви оръжейни системи. Прави се подновяване и осъвременяване на наличната бойна техника. Продукцията на ДВФ се отличава с високо качество, за което допринасят редовните изпитания.

През лятото на 1944 година в състава на ДВФ-Казанлък влизат 31 офицери, 282 чиновници, 37 подофицери и фелдфебели, 26 ефрейтори и редници, 5855 работници, 1902 работнички – общо 8133 души. А заедно с охранителната батарея и резервния химически склад наличният състав наброява 8351 души. В Сопот работят 2112 души. Това превръща военноиндустриалните предприятия в най-значимите промишлени обекти на държавата, като се има предвид, че в преобладаващата част от производствените мощности по това време у нас са заети до 100 души.

Историята на „Арсенал“ - Казанлък, продължава

По материали, предоставени от музей „Арсенал”, и книгата „Изграждане и развитие на военната икономика в България” с автор Светослав Спасов