Идеята за построяването на Паметника на Свободата за първи път е коментирана по време на заседанията на учредителното Народно събрание в старата българска столица Търново през зимата на 1879 година. Но нещата не са стигали до своя край. И така, до 1920-1921 година, когато е създаден Инициативен комитет, който трябва да осигури и набирането на средствата, и да организира конкурсите какъв да бъде видът на паметника, и да организира всички строителни дейности. Основният камък е положен през 1922 година на връх Свети Никола, строителството започва през 1926 година и след много перипетии, в рамките на четири години, то завършва благополучно през 1930 година. Основните дейности по строителството са приключили, същата година е монтиран и лъвът на северната фасада на монумента. Фигурата на лъва е дело на скулптора Александър Андреев и Кирил Шиваров, които заедно с архитект Атанас Донков печелят конкурса за паметника.

Ръководители на строителните дейности са Кирил Славов, инженер Иван Данчов и инженер Богдан Горанов, който през 1928 г. е заменен от инженер Минчо Заяков. Архитект Генчо Скордев отговаря за инвеститорският надзор. Още имена, свързани с проекта, са тези на Илия Пенев Мъглов от село Горни Драгойча, Дряновско, който е главен майстор на първия му етап, и Пеню Атанасов Колев, известен още като Пеню Бомбето, от село Дралфа, Търговищко, който е главен майстор през втория му етап.

Други майстори, участвали в строителството на Паметника на Свободата, са Кънчо Кавръков, Живко Тасков, Георги Иванов, Генчо Ваков, Илия Рашков, братята Христо и Георги Димитрови и още около 10 души от Габрово и окръга – те се включват в работата през топлите дни на 1927, 1928 и 1929 г. Работата е усилена, защото камъните са обработват на ръка и се пренасят до върха с каруци, теглени от волове. Пясъкът се пренася с катъри по нов път от Мъглиж и Енина. Така е завършена грубо каменната кула. През лятото на 1929 г. в Софийския военен арсенал е отлят и лъвът от месинг.

Изграждането на паметника завършва през 1930 г.

По първоначален проект лъвът трябвало да бъде на върха на монумента. Впоследствие обаче внушителната фигура намира мястото си, където се намира и сега – върху корниза над главния вход на паметника.

Тържественото откриване и освещаване на монумента е на 26 август 1934 г. В онзи ден върхът събира над 100 хиляди души. Присъстват много официални лица, начело с цар Борис III. Тук са и 80 опълченци. Тържествена реч произнася тогавашният военен министър ген.-майор Пенчо Златев. В нея той припомня за епичните боеве в Балкана и легендарната Средна гора на героите, предвождани от Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Христо Ботев и плеяда техни сподвижници - български патриоти. В Освободителната война за България са загинали над 200 000 души руски и български войници и офицери. "Те ни показаха, че Бог и България в една плът, която трябва да бъде кумирът на нашия целокупен народ", казва в речта си при откриването на паметника генерал-майор Пенчо Златев.

Голямата кула от доломит с форма на пресечена пирамида е висока 31,5 м. Кулата има вход, а над него се намира огромният месингов лъв – той е дълъг 8 м и висок 4 м, а теглото му е около 12 т. Сглобен е от 53 части.

Върху външните страни на кулата са изписани местата на големите сражения: Шипка, Шейново, Стара Загора. Има и женска фигура, която олицетворява победата над войските на врага.

Голям саркофаг от мрамор стои на приземния етаж на паметника. В него се пазят част от костите на българските опълченци и на руските войни. Над него има още 4 етажа. На тях са разположени различни реликви, сред които и копия на български бойни знамена.