Вчера две хлапета от Центъра за деца със специални нужди и образователна подкрепа в град Мъглиж, доскорошното Помощно училище „ Петър Берон“ там, липсваха за час и нещо от района на училището. И двете деца са с интелектуални затруднения забавено умствено развитие.
Намерени са след паника от персонала: по- малкият малчуган от 6 клас в центъра на Мъглиж, по- големият – в девети, край черешова нива до Мъглиж.
В паниката си преподовател от Центъра не издържа и при вида на бегълците изрича: „ Къде ходиш, бе олигофрен такъв?“
„Олигофренът“, не реагира понеже не чува това за първи път.
Свикнали са
.. 38-те хлапета, настанени там.


На дългите фас паузи пред очите им от страна на учителите, всички със специален профил за работа с деца с интелектуални затруднения.
Или пък на класическата гарнитура- кафе с фас.
Нещо повече: част от обучаващите се там 38 малгучана също могат да извадят фас. Почти по всяко време.
Нищо, че не могат за четат или не знаят таблицата за умножение.
Фасовете и пушенето от страна на малчуганите е ..... нормално за персонала, понеже „не могат да ги вържат“, по думите на директорката на иначе спретнатия и с отлична локация Център за образователна подкрепа и деца със специални нужди.


Също като неможенето да четеш и пишеш, нищо че си в 6 –ти или 9-ти клас.
За малчугани като тези това било нормално, обяснява педагожка.


Дотук банална история.
Или почти.
От тези, които не са изненада за държавата България.
Още повече, ако става дума за деца, с намалени или почти нулеви шансове за бъдеще.
Цинично.
Но факт.

Днес преди обед.... в гората над Центъра за деца със специални нужди и образователна подкрепа... с фас в устата катери баира ... вчерашен малчуган.
Един от двамата вчерашни бегълци.

И днес с идея да поема нанякъде.
Накъде и той не знае..
Но някъде..
Още повече, ако никой не те вижда, не те гледа и не те спира.
Защото не му пука.
Има по- важни работи. Като кафе с фас, например ..
Междучасие е.. Все пак.
Почивка.

.. кандидат беглецът няма вид на повече от 12 години.
Бил в 6 клас.
Поел.. на разходка.
Бързо мачка цигарата от устата в изсъхналата горска шума под краката си.
Няма идея какво е пожар. Но има цигари. И пари за тях. Продали му ги в Николаево.
Има и за нови.
Не чете. Не е чувал за 5 по 4.И не знае колко е.
Знае, че 5 лева и още 5 лева са 10 лева. Или че на три места по 2 лева прави 6 лева.


Пляяяяс!


Нещо изнервя изрусена преподавателка по време на фас паузата и тя „отвърта“ шамар на ученик. От играещите на двора. Или подобие на двор.
Отренирано.
Почти професионално.
И това е банална история. .

Никой не е забелязъл вчерашният кандидат беглец как се е измушил днес.
За сметка на шпалира от камери имикрофони, с които се завръща в Центъра за деца със специални нужди и образователна подкрепа.

Малък шаш.
Педагогически.
Специален.
„Много знаете. И кой ви каза?
Та родителите дори не са са идвали тук.!
А, ще се върне. Къде ще ходи? Нали е в междучасие. А и тези деца си обикалят района на училището. Не може да се вържат. Пък и като тръгне нанякъде, да тръгнем да го гоним ли?“
Желязна педагогическа логика.
Специална.

„И го доведоха от Детската педагогическа стая, с полицейска защита. Не се грижат за него родителите. Как са разбрали за бягството вчера, като не са идвали тук? Децата не са затворници.Не мога да ги вържа!“

Бетон педагогическа логика.

Изкъртва.

„Шамар на ученик?“
Не е вярно. Пък и да е вярно, не съм видяла такова нещо.
Нищо не се е случило, каквото такова сте видели, докато дебнехте отгоре. Нямате право.
Пък и да се е случило, не е правилно. Не съм видяла.“


Случило се е.
Класика.
Позната от куп други класически случаи на бездушие.
На истории, в които държавата дава едни пари, за една важна грижа, за едни важни деца,, за които почти никой не го е грижа, с надежда.

В случая 38 такива деца и 15 души персонал- специални педагози, медицински лица, специалисти.
Пари за заплати, издръжка, образование, грижа, храна.
Пари от хората, за хората.Утрешните.
Които макар и ощетени, имат право да имат шанс.
И които не бива да са просто средство за средства на други хора.

И когато срещу парите и надеждата стои формален учебен процес или бездушно или безотговорно отношение, следва ли за специалните деца и надеждата да се грижат неспециални хора ?


Или е време държавата специално да види какво става там?


Не заради моркова и тоягата, а заради човечността и истинската грижа.
За която иначе е отредено прекрасно място в Балкана и топ локация.
За грижа, не за удобно и топло работно място, далеч от повечето хорски очи.
С илюзията, че са далеч и от очите на специалните, които „ не знаят кои са, камо ли да четат“.


Лоша приказка .. .с крещящата потребност от добър край..


И ако днес малчуганът, тръгнал без да го видят нанякъде, който не може да чете, но умее да пуши, и мята фасове в гората е малката беля, кой ще носи отговорност за утрешните му евентуални по- големи бели, за които иначе държавата превантивно е дала пари?
Нашите пари.
Но някой безотговорно се е отнесъл към изикванията срещу тези пари.
От него.

Банална история.
Наша история.
Недопустима история.
Житейска история, с дефицит от човечност.


Нищо лично: