Адашко вино. Ама хубаво!

За него в случая важи правилото за късмета на аджамията.

Резултатът му пък е потвърждение на правилото, че стореното с любов и мерак няма как да не стане. Хубаво.

Мечтаел отдавна, вложил много ентусиазъм, чел, кипял в начинанието заедно с приятел, опитвал, старал се, посветил много време на мерака си и... му се е получило.

Хубавото вино на един от най- младите и нови винари в Розовата долина - Христо Ибушев.

Отвъд винените опити и страсти, изключително успешният мениджър и ръководител на търговското дружество „Арсенал 2000“.

Признава, че отдавна имал желание да се занимава с народни, близки до корените ни и народопсихологията занимания, но покрай служебните си ангажименти и непрекъснати пътувания зад граница периодът на залагането на виното все съвпадал с неговите отсъствия. Така виненото хоби все оставало... несъстояло се.

Септември 2016 година обаче се оказал... първият от последните 11 години „нечужбински септември“, отворил мегдан и време за неговото винено хоби.

„Казах си: сега или никога“, споделя почти на привършека на първото си вино начинаещият винар. На когото, като всяка работа, сътворена с любов, замислена с любов и сторена така, му се получило.

За мерака си намерил и съмишленик и съидейник, при това съименик - Христо Сулев - търговски директор на казанлъшката фирма „М+С Хидравлик“. Двамата се хванали и започнали.

Преди това арсеналският Христо чел много за виното, за да намери истината за него: ), основно по интернет, после по книгите, от чутото и споделеното, но истински го окуражил софиянец, който залагал всяка есен на балкона си по три бидона от по 100 литра вино. И винаги му се получавало.

Затова през ланшния септември двамата адаши - Ибушев и Сулев, с помощта и на братовчеда Чавдар, се хванали с винената важна работа. Поръчали си червено мерло и български димят от Тополовградско, при това с добър процент на захарност за вино - 26% за червеното и 23% за бялото.

За да е екшън работата, им го докарали в последния момент. И се хванали тримата на винената работа.

За целта Христо Ибушев излъскал и приготвил като за малка винарна старата, неползвана с години, изба на баба и дядо в семейната къща. От винените книги разбрал, че „най-важното нещо за доброто вино е чистотата на съдовете, правилното оборудване и достатъчното държане на джибрите“.

Иначе, на много добри винари не им се получава понякога виното, точно поради пренебрегването на тези причини, обикновено неглижирани в целия процес, е тезата на Ибушев-младши след първия му прекрасен опит и резултат в сферата на домашното винопроизводство.

Черешката на тортата в цялата работа обаче е в доброто грозде, допълва Христо, според когото „имаш ли хубаво грозде, трудно ще развалиш виното“.

Като всяка нова работа обаче, имало и моменти на, меко казано, разколебаване. Покрай цялото вдъхновение около винената работа се намерил приятел, който от 4 години залагал вино и все не му се получавало. На фона на техния първи винен майсторски прощъпулник след подобна вест на Христовците буквално им паднали гемиите.

Те обаче решили да го правят: на въпреки на всички.

В мерака си Христо сътворявал своеобразни експерименти по винения процес: изградил специални въздуховоди в мазата на дедите си, слагал мрежи на съдовете, където държал джибрите, купил специално оборудване за винените си опити - 100-литрови неръждаеми бъчви, които на практика са вечни и лесно се почистват. Последното е важно за вкуса на виното. В целия този процес Христо бил напътстван и подкрепян от адаша. Така някак логично - виното станало Адашко.

Получило им се. Налели цели 300 литра. Две бъчви от по 100 червено и една от по 100 литра с бяло. От червеното спретнали два вида: по-леко и по-тежко. От онова, дето и в кърпа да вържеш, ще стои. Майсторията тук била в дните, в които държали джибрите. Съответно 10 и 14 дни. Бялото пък – седмица.

Изпили обаче всичкото с приятели. Харесало им. Някои били силно впечатлени от онзи лек, едва доловим, но мното приятен вкус на боровинки. Ефект и резултат от специалния опит на Ибушев-младши с дървени дъбови стружки на определени количества, заделени в дамаджана. В друга пък заложил опит с тайна билка. Ноу-хауто Адашите пазят в тайна. Не го издават. За да надграждат и в следващите си, без възражения, винени реколти.

За виното си Адашите получили една-единствена критика от винар: че бялото им вино било по-кехлибарено, заради по-дългото стоене в джибрите.

От сега Адашите знаят, че идната година ще опитат с грозде от Ивайловградско. Дори вече го поръчали. Решили да опитат от всички почви и земи. За да трупат опит на принципа : проба – успех, проба – успех - поука.

От тазгодишиня си, безспорно успешен, опит вино почти не останало. 300 литра, почти 13-градусово, ей така заминало: по приятели, хубави поводи, с приятели. От това точно това и научил арсеналският Христо: че най-важното за виното е да имаш верни приятели, с които да го пиеш. Защото всичко друго е обида за доброто вино.

Споделя, че покрай винените си занимания още повече цени виното. Макар той самият да е опитал какви ли не вина, предпочита българските. И то по-сухите и ароматни вина.

Разбрал също, че производството на вино е трудоемко, но приятно занятие и най-добре върви с хубава компания.

Покрай цялата винена одисея, в която забавлението било водещо и покрай която изпили още мноооого вино и унищожили килограми мезета, арсеналският представител на Адашите е категоричен, че истината не е във виното. Колкото и да е отлежавало в бъчвите или в джибрите. Но пък процесът в диренето и на двете е повече от вълнуващо занимание. И си струва посвещението.

След като месец и половина чакали първата си винена реколта, приятелите на Адашите, с Адашите почти пресушили неръжадемите бъчви с вино. Останали само бутикови количества в стъклени дамаджанки.

Но достатъчни, за да вдигне Христо Ибушев тост с приятели и близки почти на финала на януари за своя току-що роден син.

А когато някой идва на света, орисан с такава „ключалка“, като виното на баща си, разбираш колко мъдри всъщност са били древните римляни, според които „виното е ключалка, през която наднича сърцето“.