На 6 януари се навършват 173 години от рождението на Христо Ботев. В памет на поета революционер публикуваме есето на Огнян Чакълтов, дългогодишен специалист в "Арсенал":

Поете,

За тебе се пише на един дъх, без справочна литература. Справочната литература за теб моето поколение научаваше заедно с азбуката. Тогава още знаехме родната ти къща без да знаем що е това революция.

Няма град, село или паланка, в които да няма улица, носеща твоето име. Няма област, където в някой град или паланка да няма поне едно училище, носещо твоето име, както и училището, в което съм учил и аз, някъде там на границата със Сърбия.
Бил си на среден ръст, с красива осанка, с проницателен и прям поглед. Бил си прозорлив и честен. Назначил си Войновски да командва четата, защото е бил офицер, без да се интересуваш от твоето „аз”. За Войновски четниците говорели помежду си: „Бива си го нашия офицер Войновски. Шапка му свалям, научило е момчето военната наука. Позиции ни избра, та и отгоре – цял ден бой и нито една жертва...”
Един от твоите четници, бай Юрдан, е казвал по-късно за тебе: „Ако не беше този човек, аз нямаше да тръгна с вапора. Не можех да не тръгна. Казах си: „Ето това е Българският Гарибалди!” Затова тръгнах след него”. Много от твоите четници са си казвали това. Впрочем, ти лично си познавал Гарибалди. С него лично те е запознал доведения ти син.
А някои говореха, че всички сте били харамии!? Дошли сте от кръчмите на Букурещ и Браила?! Дали?! Всъщност, твоят съратник Ангел Кънчев е завършил по онова време земеделско училище в Париж. Областния управител на Русе Мидхат паша го назначава за управител на чифлика си. Ангел Кънчев бил друговерец, а?!

Всъщност, на френски език и ти си казал на австрийския капитан на кораба „Радецки”: „Г-н капитан, ние сме български революционери. Желаем да слезем на Козлодуй, за да освободим Отечеството си.“ На немски език си се обърнал към пътниците, за да ги успокоиш.“ Да допълня. Впрочем, си знаел пет езика.

Един от твоите четници от Казанлъшко, дядо Цанко, разказвал на внуците си: „Той му писа бележка”. Ти всъщност си написал писмо-обръщение, което да послужи като декларация за освобождаване на капитана от отговорност, щото един кораб не е магарешка каруца, той има дневник, където всичко се описва. Слезли сте на българската земя, коленичили сте и целунали земята. Това не е някаква литературна метафора. Дядо Цанко разказвал: „Един по един коленичихме...”. Всъщност и капитана на кораба „Радецки” казва в мемоарите си: „Гледах с умиление тези млади мъже как коленичат и целуват родната си земя”.
А след това?! Четниците разказвали, че си казал: „И ние сме тръгнали тоя народ да го освобождаваме...”. Може би не си допускал? А и не си можел да знаеш, че след слизането на четата в Козлодуй с телеграма е заповядано части от Лом, Шумен, Видин, Русе, Берковица и Ниш да се отправят след теб. Сбора от тези части е бил, колкото две дивизии!

Очаквала се е турско-сръбска война и от Одрин е изпратена войска към границата. Тази турско-сръбска война започва месец по-късно. Редовната войска, башибозукът и черкезите, намиращи се в Северозападна България по това време са били повече на брой, отколкото дърветата в гората от Връшка чука до връх Ком.
Избухвали са въстания по това време, но са смачкани в своя зародиш. От врачанско изнесли във Влашко лой и пастърма и с 13 000 франка купили оръжие. Част от оръжието в 12 сандъка останало в четата, другата – не могли да пренесат.

Във Враца се надигат няколкостотин юнака, но башибозукът се намесва. Цяла седмица във Враца башибозукът разнасял отрязани юнашки глави, набучени на кол. Във видинско въстанието избухва в няколко села. Аскерът изколва като пилета 200 души от едната от четите, а в едно от селата обесват 21 въстаника. Същото село след това изпепеляват. Руският и западният печат поместват в своите вестници снимки на закланите глави на въстаниците, наредени около крепоста „Баба Вида”. От 18 села във видинско хора напускат родните си места бягат в Сърбия и в Румъния. Да тръгнеш отново на въстание се иска не само кураж. Наплашен народ. Звънците на стадата по Балкана били запушени с трева.

Един куршум прекъсва един млад живот. Уцeлили са те не в главата. Уцeлил те в сърцето извергът. Твоят четник, Тетевенчето разказвал, че дочул да се вика от страната на черкезите „Пашата! Пашата! Ударихме пашата!”. Юрдан разказвал: „След отбоя, Ботьов и щаба също напуснали позициите и тръгнали към извора да пият вода и да ни настигнат. Момчетата се тълпяли на извора, а те седнали да се посъветват какво да се прави. След малко войводата се надигнал, май искал да види накъде сме тръгнали, отсреща откъм пусията на черкезите изтрещяла пушка и го свалили. Паднал без думица да обели...”

Едни говорили, че това са били черкезите.
Други говорили, че куршумът бил от другата страна.
Трети говорят, че много по-късно италианците, когато прокарвали тунелите в Искърския пролом една вечер пирували, че са намерили имане.
Местните хора говорят, че италианците три дни яли и пили, когато пробивали един от тунелите. Българите, които им помагали усетили, че онези са намерили купища пари.
Четвърти говорят, че това е било имането на Цар Иван Шишман.
Други пък говорят обратното - имането на Цар Иван Шишман отдавна било в Сърбия или Влашко. Това са били други пари.

Българи след теб шест войни по-късно са били тези, които преди да усетят куршума са казвали: „Няма да ви дадем земята на Ботев и Левски!”
Българи след теб в гарнизонните стрелбища преди да усетят куршума са запявали: „ Тоз, който падне в бой за свобода...”

Българи са били и тези, от твоите четници, които отказват на царя след Освобождението да получат земи в София за строеж на къщи, заради участието им в твоята чета, както е направил и дядо Цанко.

През 70-те години на миналия век, когато бях ученик в София, се беше пуснал слух, че някои са те виждали някъде из Истанбул жив. Повечето хора казваха, че не може да бъде! Та ти е трябвало да си на 120 години! Същия, казвали първите – същия красив мъж, същата брада, същите очи, същия орлов поглед. Не отстъпвали от твърдението си. Как ще отстъпят?! Как може да се отнеме една икона от един народ?!

Но твоят гений не свършва дотук:
„Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен,
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!”

Това четиристишие е записано на една от колоните на входа на „Сорбоната” в Париж (едно от най-престижните учебни заведения в света) в редицата на „Великите поети” за принос в световната литература. И го превели французите отдолу, под този запис. Разбра ли, поете? За принос в световната литература! А си бил само на 28 години! Написал си само 20 стихотворения!

Написал си и едно писмо: „Мила ми Венето, Димитре и Иванке!... Ако умра, то знай, че после отечеството съм обичал най-много тебе...”
В годината когато си се родил един световноизвестен поет на име Шандор Петьофи написва следния стих:
„Но две неща ми трябват на земята-
те са: любов и свобода.
За любовта бих жертвал си живота,
за свободата бих дал и любовта.”
А говорят, че гениите не си приличат?!

Вървя по ул. „Христо Ботев” в Казанлък, минавам през „светофара на Христо Ботев”, минавам през парка и виждам бюст-паметника ти. Ще ти кажа наум всичко това, което написах по-горе.

Поклон пред теб, поете!

Автор: Огнян Чакълтов