От 100 000 кадъра известният казанлъшки фотограф Александър Иванов първо избира 1500, после ги свежда до 500, а селекцията до 215 му отнема цели 7 месеца. 215 фотоса от цяла България съдържа вторият албум на Сашо „България от птичи поглед II”, който на 7 февруари той представи в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък. Заедно с презентацията на албума, фотограф-художникът открива и изложба „Полет над България” с 47 неповторими кадъра от въздуха, правени в различни кътчета на страната ни в продължение на 17 години. Някои от фотосите никога не са показвани пред публика. В изложбата присъстват и 10 черно-бели работи, които стоят много чисто и лаконично – така, както думите са пестеливи, когато фотографиите говорят.


1992 година - Запознанството

Пътуваме за София. Георги Димов, светла му памет, Александър Иванов и аз. С „Трабант”-а на Гошо и с една папка прекрасни фотоси на Сашо. Юни е, а ние стягаме календара на „Арсенал” за следващата година. Сашо е направил уникални фотоси на Казанлъшката долина и на маслодайната роза – хиляди цветове се сипят и завъртат в магичен танц, невероятна красота. Фотосите са специално правени за фирмения календар на най-голямото казанлъшко предприятие, а софийска рекламна агенция ще ги обработва и отпечатва... Нещата не се получиха по начина, който и тримата си представяхме. Софиянци донесоха от 10 кладенеца вода, за да направят календар с фотографии на агенцията, а по-късно един от тях ще признае на Сашо – нищо лично, просто бизнес. Отдавна не си спомням името на тази агенция, нито как изглеждаха хората в нея. Но снимките на Александър Иванов с танца на розите са още пред очите ми. А самият Сашо отдавна се е отлепил от земното притегляне на човешките дребнавости и се рее във висините. В чисто буквалния смисъл на думата. И в същността на истинското изкуство.


Голото тяло

Не снимам месо, това е второто нещо, което Александър Иванов бе дал да се разбере за неговата работа като фотограф. При това, изречено по възможно най-категоричния начин от този пестелив на думи човек. В зората на демокрацията под месо фотографите разбираха голо тяло. Днес Сашо си спомня, че онова време все пак е поставило своите провокации и пред тях. „Бяха странни години, вземахме моделка, разхождахме се, приказвахме си, пиехме кафе и от време на време някой – аз или Георги (Димов), ще каже: „Кате, хайде да те снимаме тук.” Но в интерес на истината, имаме един-единствен хубав кадър с голо тяло... Снимахме край морето, където навсякъде бяха поставени едни големи бетонни модули, море почти не се виждаше – и изведнъж грейна голото тяло върху този цимент, получи се нещо много интересно, нещо различно, имаше присъствие”



Началото и Природата

Сашо е инженер-химик по професия. Точно преди 44 години, когато е 23-годишен, започва да снима. С една „Байрета”, която сестра му подарява. С първия си фотоапарат той снима своя племенник, двегодишно очарователно и изключително жизнерадостно момче. И досега твърди, че децата и природата го вълнуват. Ние много често забравяме, че сме били деца, а за мен детството е най-хубавото нещо, което ми е се случило в живота, споделя фотограф-художникът. Вълнуват го човешките неща, но най-добре се чувства с Природата, с нея е на „Ти”. „Към природата не можеш да имаш претенци и изисквания, нищо не е по-красиво от това, което тя е сътворила”, разказва Александър Иванов и допълва, че единственото нещо, което гони днес е Слънцето. Първо изгрева, после светлината и сенките на деня, след тях идва залезът – многообразие, в което всеки миг е различен, а всеки кадър – неповторим.


Фотография от въздуха

Полет над България

Човек не може да стои на едно място, не може цял живот да снима едно и също, получава се насищане и идва време за избяга от себе си. Така Сашо обяснява желанието си да се качи на мотоделтапланер. И да се зарее в небесата, на няколко хиляди километра над земята, часове наред в студ и жега, за да направи своите невероятни снимки на България от въздуха. „Започнах с една птичка, десет кадъра, стана ми интересно и започнах да снимам целенасочено. Трудно беше – с един твърд обектив и с 10 кадъра, самото зареждане на филма траеше по-дълго, отколкото самото снимане. Аз съм импулсивен и кадрите много бързо свършваха”, спомня си първите снимки от птичи поглед казанлъчанинът. Над Рилския манастир е заснел 25 филма за 3 часа и половина. С пилота направили два полета, защото първия път манастирът бил в сянка и буквално като птици кръжали над него, докато не се покаже слънцето. Сега, със съвременната фотографска техника нещата са различни – кадрите са много повече, но после идва огромната работа по тяхната селекция, за да се намерят най-добрите. Това, което се получава, е чист репортаж от въздуха – безкрайно ценни кадри, нито един миг не се повтаря, всеки момент е единствен, запечатал си сенки, които са разположени по невероятен начин и правят уникален рисунък върху земята.


Пеликани в езерото Вая


„Ние летим с 60-80, понякога и със 100 километра в час и ако изтървеш момента или мястото, колкото и да се връщаш след това, не се получава същото. Десетина пъти съм снимал кадъра с пеликаните в езерото Вая, това, което се получи, е емблема”, разказва за работата си във въздуха фотограф-художникът от Казанлък.


„България от птичи поглед”

17 години снима, носен от крилете на делтапланер. В продължение на 10 години прави снимки отвисоко, които събира в първия албум „България от птичи поглед”. Албумът „България от птичи поглед II” е съвсем различен – 7 години в обектива на Сашо е почти цяла България. Снимал е над 10 природни и 3 национални парка, Добруджа, Странджа, Южното и Северното Черноморие, Казанлъшкия край. Кадри толкова различни, колкото многообразна е българската природа. За часове планината се сменя с море, следват долина, язовир, река, поле... За втория албум „България от птичи поглед II” той прави над 500 летателни часа и натрупва 100 хиляди кадъра, от които при първото пресяване избира 1500, после ги редуцира до 500, а докато ги направи 215, минават 7 месеца. Работи с екип от специалисти, предпечат, идеен проект, коректури, графични решения. Няма как една фотография да стигне до хората, ако тя не развълнува нейния автор, а на всеки следващ етап към нея не е подходено професионално от тези, които трябва да я покажат. Човек трябва да е наясно какво прави, за какво го прави, как го прави. Максимата в творческия процес на Сашо – от кадъра до финалното копие, до рамките и до самия ред, в който се подреждат фотосите в изложбата или албума, е: Истинските работи не стават от днес за утре, те изискват труд, нагласа и страст.


„България от птичи поглед II” е шестият албум на Александър Иванов. Той има три албума с фотоси от въздуха, издал е албумите „Пирин – вълшебната планина”, „Странджа” и „Долен Дунав”. Изложбите, които прави на открито, са три - „ 360 градуса България”, показана в София, Бургас, Варна и Пловдив, „Пирин – вълшебната планина” – експонирана във всички големи градове около Пирин, в София и Казанлък, и „Благословената долина” – за Казанлъшката Долина на розите и тракийските царе.


Лавандулови полета до село Лозен, Старозагорско

Не е броил изложбите, които е подредил. След „Приказка за гората” през 2000 година започва да прави тематични изложби. Тематичната изложба дава възможност авторът да развие една идея, да покаже дълбочина, това е едно предизвикателство и всеки стига дотам, докъдето може. За Сашо и изложбата, и албумът не са просто красиви кадри, а авторски разказ, съпреживяване, което лично споделя с публиката. „Тези снимки не са станали случайно, те са предизвикани от някаква емоция и аз винаги съм го казвал – за мен фотографията е чувство, емоция, страст. Техническото умение не го отричам, но то е на по-заден план”, споделя фотографът.

Буболечка върху леда

„Аз съм любопитен човек и от фотографията научавам много неща за живота”, споделя Александър Иванов. Неотдавна снима ледени фрагменти в Пирин. Разглеждайки кадрите, на един от тях вижда нещо на четири крака. Буболечка върху леда. Живот в снежната пустош. И това, едва забележимо присъствие, прави кадърът уникален.
И ако животът изобщо е това, което се случва във всеки миг на тази земя, то смисълът на фотографията е да хване този миг и го запечата завинаги.


Плановете

В момента Сашо работи върху свой проект за Странджа и Добруджа. Надява се в следващите няколко години да успее да финализира идеята си за Странджа – да покаже във фотоси тази митична планина, с нейната история, с човешкото присъствие, с чувствата и настроенията, които предизвиква.
Друга негова слабост са Северното и Южното Черноморие - Камен бряг, Шабла, Калиакра, солниците край Бургас. Това, което няма в момента, са големите градове, защото е противопоказно да се лети в обсега на кацащи и излитащи самолети. Може би и това ще стане един ден – с дрон, към който Сашо не е безразличен като възможност за снимане.


За себе си, за сина си и за внука Александър Иванов

Кадър на Сашо с два обектива, направен от сина му Евгени

Химик бях, но от 30 години се занимавам само с фотография, усмихва се Сашо. Вероятно се сеща, че посвещавайки се на фотографията, е позагърбил някои чисто битово-житейски ангажименти. Но в живота на твореца те очевидно се намират в друго измерение, което все още не е на дневен ред. Иначе е безкрайно щастлив, че синът му Евгени е професионален фотограф, завършил е НАТФИЗ, и именно с него може да разговаря за своята фотография, да сподели идеи, да потърси мнение и оценка. Внукът Александър Иванов – младши, е на 13 години. Той също е талантлив, но в съвсем друга сфера. Свири класически произведения и най-изумителното е, че композира своя музика.


Всеки е отделна личност и върви по свой път, казва човекът, който показва България от птичи поглед. И не спира да подрежда своите невероятни фоторазкази от всички нейни краища. Един от тях ще видим с очите и сърцата си тази вечер в Казанлък.