Наричат го „Принцът на петолинието“.
Не само защото от малък е дал заявка да стане звезда.
И на 12 вече сериозно хванал диригентските палки.
Сега животът му е малка лудница. От хубавите.
Не защото е арменец, и е от Бургас.
А защото е хит в концертния живот у нас.


Името му означава лъв. На езика на дедите му.
Иначе си е типичният Близнак. С динамиката, с която живее. С купищата ангажименти, с по детски съхраненото любопитство за хората и за света.
И с трудно възприемчивата за околните работоспособност и енергия.
Благодарен е на Овена в себе си, който го „заземява“, ако стане напечено..
Признава, че обича експеримента. Във всичките му форми.
Лишен е от сценичната суета и зведелеене.
И не е от хората, както сам казва, „които търсят аплаузите веднъж в живота“.
Но и не плаща данък „обществено мнение“. Счита критиката за полезна, както и че „няма лоша реклама“.


Обича експериментите.
Бунтар по дух и душа.

Светъл човек.
Трето поколение музикант и широко скроен като творец.


Защитил е с отличие бакалавърската програма по пиано на Английския кралски колеж в Лондон, където по-късно получава и магистърската степен на Английската Кралска Академия, със специалност „Пиано“.
Завършил е Музикалната академия в София, със специалност „Оперно-симфонично дирижиране“, а по-късно и майсторските клас по дирижиране при Йорма Панула и Бернард Хайтинк.


На 38 е.

И зад гърба си има десетки музикални проекти, които го викат на бис по няколко пъти и с окито пълни залите в страната:
„Руслан Мъйнов пее любими руски песни“, Тони Димитрова с „Моите неизпратени писма“, Милица Гладнишка и Филип Аврамов с „Оскарите в музиката“, „Ах, този мюзикъл“,„Love, Love, Love...“, „100 години Франк Синатра“, „Вечните песни на България“, „Вечните рок-песни на България“, „Майкъл Джаксън Трибют“, „110 години от рождението на Джордж Гершуин“, "Бар накрая на света" с Милица Гладнишка и Васил Петров, "Златните детски песни на България" с Орлин Горанов и хор, са само част от тях.
Аранжор и диригент е на мюзикълите „Мулен руж“, „Брилянтин“ и „Мемфис“.
Той е душата и на организирания в Бургас фестивал на арменските традиции.
И като чист арменец, винаги може да извади от джоба си виц за Киркор и гарабед, с който да те разсмее. И в който непременно ще има поука.


Диригентът Левон Манукян.

Който на 14 май отново ще е на сцената на ДК "Арсенал" в Казанлък, с оркестъра на Бургаската опера и "Вечните песни на България" с Маргарита Хранова и Орлин Горанов.


сн: Гантех Араратян

Господин Манукян, вече сте почти казанлъчанин. Гостувате тук с различни спектакли всеки месец, дори по- често. Публиката ви приема изключително ласкаво. Какво трябва да знаем за вас, отвъд онова, което може да се намери в Интернет?


Всичко пише за мен в интернет. И личният ми, и общественият ми живот, и творческият ми също. Всичко, на което съм се отдал в последните 15 години. А в последните 6-7 години съм почти всеки ден на сцена. Годишно правя по средно 200 концерта. Кой знае какво скрито – покрито в моя живот няма. Често съм в Казанлък, наистина и май е време да си взема апаратемен тук. Идвам често тук. Този град е толкова приятен, а и е в центъра на България. Удобен е и се вписва в програмата ми, ако живеех тук. От два месеца не съм се прибирал изобщо в къщи, в Бургас. Постоянно съм на път. И Бургас ми идва „технически“ далеч отвсякъде. Градът е много хубав, много хубава публика има тук, много силни проекти сме правил тук и се надявам и занапред да е така.



Тони Димитрова ви представя като „ виден ерген“. Тук, в Казанлък има поверие, че ако искаш местна мома за съпруга, трябва да пиеш вода от Царската чешма. И така оставаш завинаги в Казанлък. Казвам го по повод „техническият“ проблем: ))

То вземането на булка не е проблем. А отглеждането й после. )) С моя график, в който аз се прибирам у дома.. .е трудно. Миналата година в Бургас съм се задържал за цялата година около 40 дни. Това са дните в годината, в които аз нямам концерт. На този етап, в този ми живот, с този ритъм на работа,, създаването на семейство, би било нещастно. А Тони ме сватосва с много мило чувство, и в името на шоуто. Иначе за личен живот с този ми ритъм въобще не може да се говори. Аз нямам време дори да се наспя. С нетърпение си чакам десетината дни през лятото, в които уж нямам концерти. И това ме държи цяла година .

В тишина ли почива един диригент?

В моя случай тишина трудно може да се каже, защото месечно правя между 15 и 20 хиляди километра само в път. При мен тишина няма. Има репетиции, има хотели, смени на сцени, пренасяне на багажи, ритъм, динамика.



А как почивате?



Там е работа, че трудно почивам. Дори в моментите, в които е „тихо“ край мен, аз обсъждам с хората, с които работя новите проекти. Свободното ми време е в колата, докато шофирам, и то е също под условие,, защото се прекарва отново в делови разговори, телефонни интервюта, виъпроси.

А каква музика слуша човек като вас? Диригент с вашето портфолио, който не се притеснява да експериментира, да смества стилове.

В последно време слушам само нещата, които ми предстои да правя. Нямам другото реално време, което един диригент да седне в къщи, да запали лампата и да слуша музика досред нощите. Аз просто нямам това време за слушане. В колата слушам това, които ми предстои да репетирам и работя. А колкото до стиловете музика, ще ви кажа: след няколко дни излиза най- новият ни концерт – спектакъл с Разградската филхармония: „Мене ме мамо, змей либи“. На фолклорна основа е. В класическото диригентство това фолклорът не се изучава из основи, фундаментално. Затова се налага такъв тип музика да слушам, да уча, да усвоявам. И в последните няколко месеца основно слушах такава музика- фолклорна. От всеки край на страната. Правих аранжименти на тези песни. А ако все пак имам някакво свободно време, честно, не слушам нищо. Слушам новини или просто нищо. Веднъж от едно радио ми поискаха интервю, накрая ми казаха: „Кажете с коя песен искате да ви поздравим?“ Аз им казах: с три минути мълчание.

Кой ви откри за музиката? За диригентството?

Моят дядо. Той беше един от водещите ударняци/ музикант ударни инструменти/ в Бургас – барабанист и джазмен. Работил е дълги години по заведения. Отделно и майка ми, и сестра й, са дългогодишни музикални педагози, братовчедка ми е музикант, а ци целият род от страната на баща ми са меломани на тема опера. Балет, оперета,въобще музиката е навсякъде около мен. Израснал съм с музиката и хората на музиката около мен. Започнах да свиря на пиано на 4 години. На 6 години вече обичах операта и тази ми любов бе много силна, продължи дълго. На 12 години ми се отвори възможност да застана пред един младежки оркестър и да го дирижирам. В началото бях част от атракцията, все пак бях на 12 години и нямаше как да съм един нормален диригент. Но тук се намеси и зоркото око на майка ми, която е учила диригентство. 15 годишен започнах да се уча при проф. Иван Маринов. Пет години бях негов студент.И там осъзнах,, че кариерата ми на пианист, понеже правих и концерти, трябва да спре. И че дирижирането е основно и това трябва да е моят път. Много дирижирах. Имам над 1000 концерта – записи в радиото с класическа музика, имам концерти почти в половин Европа. През 2011 година обаче открих страстта си към шоу – бизнеса и влязох много смело в него, за ужас на много хора около мен, които ме виждаха като строг класически диригент.И започнах различни експерименти: метъл, класика, поп, балет, рок балет, класика, всякакви експерименти, което се оказа доста голям шок за хората. Но това е риск, който аз поех. Казах си: правя го, ставам диригент в популярния жанр и така вече 8 години смело напред. С почти всичките ни български певци, телевизионни актьори, комици. Направили сме много проекти и мислим за нови.

През май стартирате три нови проекта. Бихте ли казали повече за тях и с кого са?



Първият ми проект е този с Театрално- музикален център Разград – „Змеева сватба“ или „ „Мене ме мамо змей либи“. Другият е с актьора Ненчо Балабанов,с който правим специален концерт от 15 специално подбрани песни, които той изпълнява. Сценарият е написан от Юлия Манукян и нещо като комедия- концерт, шоу. Третият ми проект е с голямата Йорданка Христова и симфоничният оркестър на Бургас. С този концерт тя тръгва на голямо национално турне. С този си концерт Йорданка Христова „скача“ много смело на сцената на симфоничната музика и за първи път от няколко години ще пее със симфоничен оркестър на Бургас. Като човек, минал през „Златният Орфей“ тя е е вряла и кипяла в това. В последните години обаче стана много модерно да се пее със симфоничен оркестър, да се връща живият звук, а не толкова електронният. Имам още един проект, който може би е най- скандалният. В последните дни и седмици буни доста духове. Това е проектът ни с Криско и Филхармонията на Разград. Това е скандално, много е шантаво, един трибют към българската музика в последните 20 и няколко години. Включва песни, които са записвани в този период и които са станали хитове. Тези песни ще бъдат изпълнени от Криско и симфоничния оркестър на Разград и бек вокал. Още никой не знае какво ще бъде, но големите критици в България вече го охулиха, без да са го чули и го превърнаха в новина номер 1 в тази сфера за последните седмици. Този проект с Криско е насочени към по- младата аудитория. Изпипали сме го, с подбрани песни. А за Кристиян, / Криско/ мога да кажа, че е един перфектен изпълнител.Перфектен в работа си, изключително точен. Надминал е онази пословична германска точност, никога не закъснява, може да работи много, готов е за работи по 10 и повече часа, щом това се налага и го изисква работата. Изключителен ои аз съм много респектиран от това. Вижте, няма как да си на върха на шоу бизнеса и да си разпилян. Той не е от изпълнителите, които се появяват в последния момент и се държат 5 сантиметра над земята. Сяда, бачка, интересува се, развива се, настоява, изисква. Самият той очаква от него да се изисква. Затова и казвам, че ако повечето ни изпълнители, които имат хубави качества, имат неговия характер и упоритост, нещата щяха да са съвсем други. От този проект наистина очаквам да се получи нещо хубаво, макар че засега се получава само скандал. Но нали няма лоша реклама и всички, които ни „хейтят“ не осъзнават всъщност, че продават билетите с бясна скорост.



Вие сте от породата диригенти, които дават огромен шанс на младите. Прави впечатление, че работите с много млади музиканти- барабанисти, пианисти, поверявате им отговорни роли. Защо го правите?

Най- важното нещо за мен в работата е екипът. Екипността е нещо, което се изгражда. Един улегнал музикант, на пределна или добра зряла възраст, то този човек вече си върви със своите навици. Но когато се довериш и дадеш шанс на един млад човек и започнеш да го обучаваш от самото начало, след няколко месеца вече, този млад човек работи по твоя начин на мислене, по твоите изисквания, очаквания. Разбирате се без думи. Аз работя и давам сцена на много млади хора. Не се чувствам като човек, около който трябва всички да се въртят. В никакъв случай. Мога да взема един 12 годишен, да му кажа: сядай, учи, свири по 12 часа, работи, ето ти новите проекти, най- добрите солисти, спасявяй се. Но този човек после ще ти бъде опората. Затова и около мен има много млади хора, които са изключително професионално и морално отговорни, които искат да се развиват. Тези хора са ти близки, тъй като те са екип, с който пътуваме, правим хиляди километри из страната, стотици часове прекарваме заедно. Само миналата година имахме 167 концерта заедно, буквално през ден концерт. В никакъв случай не пренебрегвам по- възрастните и с много опит музиканти. Но когато пътуваш много и всеки ден си в различен град, искаш поне пианистът или ударнякът, а това са на диригента гръбнакът, може да са един и същи, или няколко човека, но трябва да са твои хора.

Защо останахте тук, а не заминахте някъде по света? Имате перфектната професионална биография за това. Кое ви държи тук?

Аз съм казал, че докато имам работа тук и вярна публика, ще остана. А и в последната година има възможност да реализирам тук проекти с най- големите световни рок и метъл групи, да правим съвместни концерти. Имам вече 4 диска с тях, с тираж над 200 хиляди в цял свят, имам и две плочи, в които аз съм включен като диригент с оркестъра на Пловдивската опера, продължавам да работя с най- големите и най- добрите български изпълнители: Орлин Горанов, Орлин Павлов, Марги Хранова, сега Йорданка Христова, Руслан Мъйнов, Васил и Милица, Ненчо Балабанов и още и още.С топ певците на България. Не мога да се оплача от работа и професионалисти около мен.

Има ли музикален кумир Левон Манукян?

Не. И мисля, че никой човек, който иска да се реализира, не трябва да има кумири, защото тогава става подвластен на някого. Започва да го имитира, да му подражава или да грее с чужда светлина. Но има разбира се хора, които дълбоко уважавам. В шоубизнеса човекът, с който искам да работя от световните изпълнители, е американецът Мерилин Менсън. Изключително скандален метъл певец, много критикуван, оплюван. И много интересен, голям музикант. Не търся евтиният скандал. Търся хората, които правят творчество, което е скандално и което е провокация. Там е истината. Ако просто караш по едни утъпкани пътеки, ти ще бъдеш един послушен диригент. Не искам това.