Кой сега насърчава ходенето в гората?

Да не слагаме добродетелта до парите и да не мерим дълбокото на океана с пари, призовава авторът на "Време разделно" академик Антон Дончев, в интервю за новия брой на вестник "Трибуна Арсенал" .



Визитка:


Той е от онези бутикови хора, които са дар за човечеството. Вселени цели. Българският Умберто Еко. Един от великите писатели на България. Рядко говори, но думите му звучат пророчески на фона на българската ни днешна действителност. Силата на книгите му е като светлина, която те грабва, изняса на друго място и връща при земните други… Ако си намерил силата да прозреш отвъд. И куража.
Академик на БАН. Човек от морето. С диплом по право и живот, посветен на думите. И мъдростта. Автор на най-четената книга и най-предпочитания български филм на столетието – „Време разделно“. Неслучил се български Нобелист. Заради интриги и политически теманета.
Академик Антон Дончев.

Един от патриарсите на съвременната българска книжовност и духовна мъдрост гостува на Казанлък по покана на поета Неделчо Ганев, синдикалиста Атанас Бозов, Дома на културата „Арсенал“ и редакцията на „Трибуна Арсенал“ .
Разговор в навечерието на духовния празник на българите – 24 май.
С всичките си болезнени рани.





От възвишението на времето

Ние сме една река, една цивилизация, в която се вливат потоците на няколко народа, няколко цивилизации. Ние сме си траки, много сме траки, но тук сме и славяни. И българи. Ние сме една сплав. Има една медна епоха, после бронзова. Но бронзът е сплав. Не е чист метал. Ние не сме чисто траки, нито чисто българи, нито чисто славяни. Ние сме сплав. Имаме келтска кръв. Севт е бил победен и столицата му обкръжена от келтите. Та келти е имало тук. Те са имали 70 години държава по нашите земи. Ние сме събрали и силата, и красотата на тези народи. Те са в нас, те са в многообразието на децата на нашите изключителни жени. Те са в храбростта и безумието на нашите войници. Мъжете в окопите и на битка, а жените, впрегнали волове и с деца на гърба, произвеждат жито, толкова, колкото сега не можем. Ето ви го българският характер! Ето я тази уникална сплав. Просто сега трябва да си спомним кои сме и да се държим така, както ни приляга.
..........................................


Човечеството тръгнало да плаче, че изчезнала стърчиопашката с петте пера, а не вижда и не плаче, че цял един народ и една нация са изчезнали.
....................................................................


И в сплавта има дефекти. Материалът остарява, разместват му се молекулите. Ние не действаме разумно. Една невероятно силна воля за оцеляване ни кара да избираме пътища, които не винаги са правилни. Правият такъв е бягството. Мислят си, че, като си вземат шапката за някъде и ще се оправят нещата.
Хубавото на такъв тип бягство е, че всички избягали навън изведнъж се сещат, че са българи и започват да действат като едно цяло. Велико е това, че тези българи се събуждат! Отишъл да печели пари навън, но е готов да даде част от тези спечелени пари на учител, дето ще учи детето му на български. Ето ви сега един идеал - обединение на българите по целия свят! Част от тях ще се върнат, други ще останат там. Но това са почти 2 милиона души. Тези хорат трябва да са обединени! Те трябва да чувстват, че храмът е в България. Трябва да осигурим по всякакъв начин връзки с тези хора.


..............................................


Нашата кота не е ниска. Липсва просто равновесие. Всичко, което ни се случва, е защото материалното е господар на света. Краде се, защото хората искат да станат по-богати. Фактът, че искаш да станеш по-богат, вече е проклятие.
....................................

Мъдрост е да си представиш далечните последствия на своите действия.
.....................................

Силата на Тодор Живков бе в планирането. И то на хора. Наблюдавал е развитието на поне по трима за един пост, и то в продължение на години. Десетилетия. Сега никой не мисли по този начин. Просто среща някого на бензиностанция или кръстовище и го прави министър. Защо? Защото самият той няма перспектива. Той не мисли. Дъбът не дава плод за 4 години. А и кой сади дъбове в момента? Какво в нашата политика сега е садене на дъбове? Нацията ни сега не полива фиданките си.
..................................



Истинските съкровища не са при парите, а в гората. В дивата гора. В джунглата. Там няма пътеки, няма ориентири. А само дървета и зверове. Но вътре са съкровищата. И в този момент да видиш в хората, които те заобикалят, кой е човекът, на когото да кажеш: „На ти пушка, на ти раница, на ти да купиш хляб и сирене. Влизай в гората!“ И той да влезе. Може да влезе, може да го изядат, да загине, но може и да стигне до истинските съкровища. Та само 5-6% от световните нови изобретения са резултат на планирано търсене. Другите са намерени от хора, които са скитали в гората с пушка и раница. Кой в момента насърчава ходенето в гората? Никой.






Каква е загадката, академик Дончев: да оцелеем въпреки трудното време като българи и въпреки трудното, което предстои? В поредното време разделно.


Преди 1500 години на историческата сцена на Европа се качват 15 народа. Някои от тях са огромни. Други имат империи от Дунав до Китай. Това са хазари, авари, лунгуди, кирпиди и други. На тази праисторическа сцена се качват и българите. Сега, след 15 века, на сцената наречена Европа, сме останали само ние с нашето име, на една земя, на която сме дошли преди 15 века и това е една загадка. Някои са били наистина огромни народи, имали са великолепни армии и въоръжения, завладявали са големи територии… Но няма ги. Знаят ги шепа историци. Какво е било това чудо? Струва ми се - това, когато с течение на годините търсих истината, аз разбрах фактически кои са народите, с които сме тръгнали да се браним, за да запазим своите име и територия. Вижте, нарекли са я Византия. Това е Източната Римска империя. Когато терците превземат Европа, Западна Европа, за да не признае, че всъщност турците са превзели Римската империя, казват: а, бе, те вземаха Византион. Това е един град, където днес се издига Истанбул, но всъщност турците превземат столицата на Източната Римска империя. Ние сме стоели рамо до рамо в продължение на 10 века до Великата Римска империя. Ако видите обаче какво е оборудването на тази империя…, ами на Арабската армия? Какво е това чудо? Ако видите, убийте ги! 3/4 от тях са били улучени в окото. Такава е била подготовката на арабската армия. И въпреки това нашият Тервел ги спира. Значи има някаква тайна - да спреш такава една армия. Изчезват народи, изчезват цели цивилизации, но българите остават. Говорят горе-долу на същия език от 8-ми век насам, предават го на други народи. И знаете ли какво открих? Открих го през един символ - българският военен пояс.
Оказва се, че българският военен пояс, който е възприет от много армии и така се нарича, дори в Северна Африка пак се нарича така - български военен пояс, за българите той е имал значение на свещен символ. Защото поясът, кован в боя на българина, разделя горната част на тялото от долната част. Разделя това, което е посветено на небето от това, което е посветено на земята. Това не само разделя, но това е и съединяване между небето и земята. През целия си път българинът, българската цивилизация се е борила за запазване на равновесието между това, което е посветено на земята – материалното, и това, което е посветено на небето - духовното. В това се състои тайната на оцеляването на нашата нация, на нашия език и нашата цивилизация. Исус Христос, когато му дават монетата, му казват: кесарю, а това за Бога. Тогава Бог казва: кесаровото – кесарю, божието - Богу. Животът е монета с две страни: на едната страна е божеството, от другата страна има цифра. Нашата българска цивилизация, нашата държава, хората, които са били начело, жреците, са защитавали равновесието между двете страни на човешката природа. Бегъл поглед през нашата история, особено в значимите й моменти, показва, че борбата на духовното да уравновеси материалното винаги побеждава. Българският народ никога не се е отнасял с презрение към материалното, но и никога не е забравял, че духовното го ръководи. Духовното е това, което цени, то дава ценността, какъв си всъщност. Няма значение дали си богат или беден. Трагедията на цялата ни цивилизация в момента и на България – специално, е неумението ни да си завържем пояса там, където трябва. Материалното ни проникна, завладя нашия живот. Животът ни стана само сметки, пари. Там е трагедията. А не бива да забравяме, че това които наричаме душа, дух, всъщност ръководи нашия живот. И това „връзване““ на свещения пояс все по-високо и по-високо вече стигна до шията и се превръща в примка, в бесило и ние още малко и ще се задушим в това, което правим.


И няма надежда?

Има... Забелязва се едно подновяване на българската душа. Една пролет на обичта към българското, към българската песен, танц, нужно ни е да си повярваме. А защо ни е нужно да си повярваме ли? Защото самият факт, че 15 века сме останали само ние, би трябвало да ни е достатъчно да мислим, че всъщност сме богоизбрани. Богопомазани. Но да оцелеш срещу най-силната империя, да срещнеш най-силната в света армия, да се измъкнеш от гроба, да застанеш между най-силните и умни държави в света, значи има нещо. Имаме нещо, носим нещо в нас. Не може това да не те замисли. Но имам и една неприятна, тежка, трагична прокоба: преди хиляди години, в ерата на Кали-Юга /тъмната епоха/. Знаете ли и кои са белезите на тази Кали-Юга? Когато избираме недостойни хора да ни управляват и когато добродетелта започне да се изчислява с пари. Тогава идва Кали-Юга. Трябва да се пазим от това, да не избираме недостойни хора, които да ни ръководят и да не слагаме добродетелта до парите. В момента, в който обществото ни стигне дотам, че да измерва добродетелта с левове, то ще вземе да мери и дълбочината на океана с пари и в пари. И от това трябва да се пазим.




Казвате, че иде епохата на Армагедона и трудното време. В смъртна битка ли сме в тази посока, ръждясва ли сплавта ни българска и как да я почистим от ръждата?

Знае се, че в тежка зима, при трудно време, дъбовите дървета започват да раждат повече плодове. Те очакват нещо тежко, нещо страшно и се подготвят. В „Самуил“ съм писал, че когато България се бори 50 години срещу Василий Втори, мъжете порастват така, че не могат да обличат ризниците на бащите си. Тоест, нацията в момента, в който се заплаши нейното съществуване, тя изведнъж като че ли пораства. Изумително нещо е. Аз се срещам с много хора. С млади, с не толкова млади. Ако знаете какви големи Аполоновци има, а какви истински Мис България. Красота! Това е изумително нещо. Това е навсякъде в страната ни. От възвишението на моите години мога да ви кажа, че когато ние бяхме ученици, нямаше толкова красиви хора. Тоест, нацията се бори против това, което я заплашва. А че има опасност, е въпрос на цифри и те са неоспорими. Намаляваме. Въпросът е да се осъзнаем и съвършено съзнателно да се борим срещу това. Световната култура е оркестър от народности и култури. Има от всичко. Като в един оркестър. Така и световната човешка култура е съставена от културата на много народи. Тия, които бият тъпана и искат всичко да стане само по тъпана, както го бият, всъщност искат да убият човешката култура. А всеки си има глас. Всеки народ си има своя собствен глас. Може да свирим на гъдулка, ама няма никъде другаде гъдулка. Нека въведем в нашия живот една дума, дето се казва: Неповторимост. Униалност. Това си ти и това е световната култура. Има Закон за падането на енергиите. Падат, падат и накрая енергиите стигат до топлинна енергия. И тогава всички се страхуват от ентропията, от топлинната смърт на енергията. Защото, когато всички имат еднаква температура, няма обмяна на енергии. Ако всички станат като американците, няма да има култура. Трябва да се разбере, че уникалността и неповторимостта създават оркестъра. Затова трябва да си пазим гласа и инструмента. Българи сме, неповторими сме. Не можем да бъдем сбъркани. Не можем да си позволим нашият глас да не се чува в световния хор. Та ние сме неповторими, богати, но не умеем да извием глас да ни чуят.



Видение ли е Елица от романа Ви „Време разделно“ или реално съществуваща жена и коя е тя?

Историята е дълга, но се откри коя е Елица. Беше по времето, когато кмет на Смолян бе Дора Янкова. Тя е от Момчиловци. Била е и кмет там. Тя разкри тайната. Не се казва героинята Елица, а Йелица. И благодарение на тази правописна разлика, попът на селото, когото питах специално, не се сети и превърна това, което аз видях преди много години, в едно видение. Тъй като аз видях това момиче, след това тръгнах да го търся и се оказа, че в селото няма момиче, което се казва Елица. Видение, призрак, а се оказва, че призракът е реална жена, момиче, което беше починало, точно преди аз да открия неговата тайна. И, ако трябва да бъдем честни, по-добре, че не я видях. Защото по-добре да живее една мечта, отколкото мечтата да си отиде.



Роден сте на Кръстовден. Какъв е кръстът, който носите?


Голямо, съкровено тайнствено нещо е. Нека си остане такова.


Как да продължим напред? Какво да търсим ние, наследниците на един такъв народ, за да правим това, което сега не можем?

Ние сме залив в световния океан. Това, което се случва при нас, е резултат на това, което се случва по целия свят. Водата в залива не може да е по-ниска или по-висока от водата на океана. Бидейки в тази част, ние сме подвластни на нивото на тази вода. Ние сме частица от света. Целият свят не можем да оправим. В момента човечеството не е наясно с въпроса какво е добро и какво е зло. И затова трябва да работим. Трябва да започнем да работим за създаване на всеобщ език, на едно разбиране между хората по света, кое е бяло и кое е черно. Трябват хора, които се занимават с това, добри хора. Знаете ли, че разликата между хората от различни континенти и раси води до едно неразбиране и това е големият проблем. Опитаха се да се съсредоточат за нещо, което би било разбираемо за всички хора. Доколкото знам, постижението е само в това, че всички хора по целия свят изпитват желание да помогнат на дете, изпаднало в беда. Всички народи по целия свят, всички хора! Представяте ли си! Това е доброто, около което са успели да се споразумеят. Представяте ли си колко е страшна задачата на хората по света? Ние не говорим на един и същи морален език. Това, което е добро за един, е зло за друг. Задачата е вечна, човешка, вероятно има и решение. Но то е безкрайно трудно.



Как се пише най-тиражният роман у нас – „ Време разделно“ – с над 1 милион екземпляра и превод на над 33 езика? При това за 41 дни.
И кой беше първият му читател?



Баща ми го прочете. Накара ме да махна една сцена, която я няма в романа. Послушах го. Сега направиха прототипно издание на ръкописа, макар да извадиха романа от учебниците. Същият ръкопис. Всичко на ръка. В живота си всичко съм написал на ръка. Най-дълъг, най-труден е пътят от ръката до сърцето. Аз никога не съм чел романа „Време разделно“. Не съм го чел и след като съм го написал. Написах го, романът няма поправки, няма задрасквания. Той е една изпята песен. Романът го дадох на баща си. Той чете и думите, които не разбираше, ги подчертаваше с червен молив и аз отгоре пишех истинския текст на думата. Печата го мой свако Асен, мъж на леля ми, сестрата на баща ми. Не съм го чел, не съм поправял. Изпятото-пято.

Каква е заръката Ви към новите хора от новите времена, академик Дончев?

Вярвайте, че по Пътя има достатъчно сили на Доброто. И, ако можете, вярвайте, че има Бог!