Хората вече имат барометър за ставащото. Това радва.

Интервютата с нея станаха традиция.
Някак логично в края на годината да слагаме точка, да събираме съпреживяното в заедност, като грешки, поуки, успехи, преминати бариери от 365-те ни общи дни с НЕЯ - жената, която преди 6 години влезе в местната ни история като първата в иначе доминираната дотогава мъжка „специалност“ – кмет. Долината тогава реши друго - жена да задава тона на делата и хоризонтите, които ни правят общност и граждани.
За 6-те години имахме 6 срещи. И всяка от тях - различна. С различни емоции, страхове, надежди, планове, амбиции, уроци, грешки, победи. В тези срещи се оглеждаха Годините и Времето ни общо, в което колективно се олайвахме, лайквахме или просто се опитвахме да го превръщаме в Добро. За максимален брой хора. Срещи, в които все теглехме черти. Някак така сме устроени човеците - все да теглим черти. Да драскаме и задраскваме или да рисуваме по Времето.
Сега, на финала и на тази отиваща си, изключително динамична, чевръста и пъстра година, като китайския си патрон - Огненият петел, е време за 7-та ни среща.
Библейски отрязък от време, който по някакъв странен начин беляза и това интервю.
Със стопанката на Бялата къща - Община Казанлък – кметът Галина Стоянова.

ЕДноКметскоЧовешко.
За делата общи, делата лични, видимите и невидими резултати.



Госпожо Стоянова, споделяте различни новини във вашия ФБ-профил. Под тях винаги има коментари. Едни от тях са: „Браво, Галя, искаме те още 2 мандата“. Но има и други. Вие сте на средата на втория мандат. Усещате ли умора?

Ще отговоря на този въпрос с два авторски стиха от списание „Кула“. Мислех си първо да ви отговоря през стиховете на Атанас Янев, от стихотворението му „Достойният човек“. Разколебах се. Препоръчвам ви да го прочетете. Много е стойностно. Но понеже страдам много от скромност, не знам дали това е добра черта или лоша, ще ви отговоря с един стих на Николай Станков, също от това списание. Посмъртно. Той казва:

Не ги убиват уморените коне.
Процвилват в яслите, оплюти в жълта пяна.
И колесници...вече няма.
Но каруци още има –за влачене.
А за наведени глави –камшик и потна впряга.
И само в сънищата с ноздри гонят вятър.
Захапали подметките му стръвно, като слама.
Огнивно чаткат копитата в земята.
След тях зелените треви изсъхват и горят в зелени пламъци.



... уморен кон, който продължава. Така ли да го разбирам?

Няма човек, който да не се уморява. Дори от годините. Колкото и човек да се уморява обаче, няма начин да не влиза във впряг, докато е жив.


Вие ли преоткривате поезията или ние сега откриваме, че имате страст към поезията?

Винаги съм имала страст към поезията, дори имам свои неща, които са много лични и които съм създавала в младежките си години. Винаги съм се интересувала от поезия и когато имаше възможност в читалище „Искра“ за извънкласна дейност в кръжоците по художествено слово, където работех с господин Шивенков, съм участвала. Беше едно от прекрасните ми времена.

Изкушавате ли се да ми кажете две фрази от Ваш стих?



Не.

А изкушавате ли се един ден, когато всичко това тук приключи, да изминете и пътя Камино? Правят го доста хора, за да преосмислят етапи в живота си...

Не знам, но със сигурност се вълнувам много от добрата поезия и се радвам на всеки, който може да пише поезия. Поезия пишат свободните хора.

И от поезията - в делника на кмета. Какво мислите, госпожо Стоянова, че очакват още хората от Вас? 6-та година приключвате като кмет на община Казанлък.

Казанлъчани очакват много, много, много. Още улици, паркове, развлечения, сигурност, удобства, инвестиции, доходи, ръст в икономиката. Всичките тези очаквания ще нарастват. Колкото повече правим, толкова повече нарастват очакванията. Това е логично и нормално.


А какво не бива да искат и да очакват хората от Вас?


Много често идват хора, които искат да разреша междусъседските им, междуличностни, родствени спорове, както и спорове за имущество. Колкото и да обяснявам, че това не е в моите правомощия, а на една друга институция, те се сърдят и се надяват, че Общината ще им спести съдебните разходи и ще им разреши проблемите. Това не е възможно и няма как да го очакват от мен.



Ако трябва да опишете изминалите си 6 кметски години с една дума, тя ще е…?

Много е трудно в една дума, но може би: изпълнено.

А изминалата година?

Да я наречем изпълними обещания.

В последните седмици на тази година на Община Казанлък бяха присъдени куп национални награди. Как ги приемате?


Това е годината с най-много отличия за Община Казанлък. Наградите правят хората щастливи, защото са вид оценка. И Казанлък трябва да оцени тези награди. Някои от тях са за първи път и са изключително стойностни. Ето тази, за Сграда на годината. Досега не сме имали възможността да участваме в този конкурс, не бяхме и заявили участие със сгради, но от конкурса ни откриха и ни поканиха да се включим. Мотивът бе, че проектът за реконструкция на гробниците Хелвеция и Грифони, който създадохме, е много иновативен, красив, стойностен. Благодарности и поздрави за проектантите и строителите и за архитект Георги Стоев. Искам чрез вас да поканя казанлъчани, които още не са стигнали до там, да отидат и да видят. За да оценят своя си град, за да го обичат. Нека се интересуват повече какво се случва с града им и около него. Това е много хубав проект, нека да го посетят. Самите гробници Хелвеция и Грифони, по едно изследване на проф. Валерия Фол, са уникални в сравнение с всички гробници по отношение на акустиката. Човек там наистина се зарежда. Това не са гробници за жертвоприношения, а за връщане към себе си, към божественото, за връзка с космоса. Тези гробници са едно много специално място, в което човек се чувства по-близо до Създателя, който и да е той.



Слоганът на партията, чийто представител сте, е „Видими резултати“. Факт е, че по време на Вашето управление се запушиха и запушват много дългогодишни градски дупки - в прекия и в преносния смисъл на думата. Това е видимо, не подлежи на коментар или обструкции. Кои обаче са невидимите резултати?


Ако продължим предходния въпрос за това - какво искат още гражданите, то те винаги ще искат да се случват още и повече неща, защото в града и в обществото, в което живеем, има още много да се прави, за да се чувстваме на добро място като условия за живот. Но всичко, което се случва, като че ли казанлъчани започнаха вече да го приемат като даденост. Като нещо, което е трябвало да се случи. Последните коментари на хората, след като се асфалтира държавният път пред „Арсенал“, който ми беше голям проблем - тригодишни усилия, за да отпусне държавата средства за него, както и за други такива трудни проекти, са: „Най-после!“ „Най-после“ означава, че ние сме чакали и най-после се е случило нещо. Невидимо е усилието, с което се случва това „най-после“. Невидимо е, защото, видимо е, че кметовете на ГЕРБ сме много, повече от 100. От 265 общини най-много са кметовете на ГЕРБ. Това са големи общини, отделно останалите кметове. Всеки от нас търси държавата, търси възможността да направи нещо повече от това, което може със собствения си бюджет. И това е нормално, похвално. Но усилието да го постигнеш е огромно. И това остава невидимо. Усилието и трудността на постигнатото остават невидими. Не се дразня на това „най-после!“, а по-скоро съм благодарна, че получавам подкрепа и извън Общината. Ценя много тази подкрепа. Позволих си веднъж да я изкажа на глас и пред всички при построяването на Музея на розата, за което бях жестоко охулена. Но да постигнеш нещо, което не ти е дадено, както и за усилията, които полагаш, не трябва да търсиш награда. Но трябва да благодариш на този, който е позволил, който е направил така, че от тези усилия да има резултат.


Има ли нещо, което Ви се изплъзва към момента, изпускате го като кмет и Ви прави неспокойна?

Като кмет - категорично не. Онова, което ме прави неспокойна, е сблъсъкът с безсилието да направиш нещо. Безсилието, което те сблъсква с липсата на справедливост. С липсата на разбиране, с манталитета, който не можеш да промениш, а трябва просто да приемеш, но който те дърпа назад и не ти позволява да направиш нещата, които са перспективни и които ще се оценят след 10, 20 години. Това ме страхува повече, това повече ми създава вътрешно болезнено чувство, че понякога трябва да направя днешните неща, мимолетните, а може да се направят утрешните. Но няма разбиране.


Може ли в такъв случай един кмет да си позволи да е слаб и безпомощен, пък бил той и жена?


Не, в никакъв случай. На този въпрос отговарям абсолютно категорично. Не само като кмет, аз като човек никога не бих си позволила да бъда слаба и безпомощна. Трябва да намеря изход, каквото и да ми струва.


Какви промени да очакват жителите на община Казанлък през следващата година?

Всички промени ще се отразят и видят в Бюджета за следващата година. Ще започна с положителните: няколко години Общината имаше свой Фонд „Ин витро“, в който заделяхме пари, за да подпомагаме млади семейства с репродуктивни проблеми и с желание за дете. От този фонд се родиха няколко много хубави дечица. Правителството оцени всичко това и го превърна в свой приоритет така, че ние вече няма да заделяме средства за такъв фонд. Приключваме с него тази година. А тези пари, които отделяхме, ще предложа отново да отидат при млади хора, които имат нужда от специално внимание. Мислех много как да ги насочим и да стигнат там, където трябва, а не да се ползват формално. Това е трудно решение. Българинът има навика да заобикаля нещата и да не използва по предназначение ресурса, да не го използва по начин, по който ще има най-голям ефект. Затова ще предложа на Общинския съвет да приеме една нова Програма, която аз лично наричам „Младежки екопатрули“. Тази програма ще бъде предназначена за младежите, които не са навършили пълнолетие, от 14 до 18 години. Ще им дадем възможност през летните месеци и ваканцията да работят към Община Казанлък на трудови договори. Казусът е дискутиран и проверен в Инспекцията по труда. Работата на младежите ще бъде възмездна. От тях ще искаме да извършват дейности, свързани с облагородяването на площади, паркове, междублокови пространства, градини, на централната част, както и с контрола по опазването на общинската собственост, която касае игрища, детски площадки, зелени насаждения. Мотивът ми да предложа това е следният: през последните 6 години това, което направихме в посока облагородяване и създаване на нови зелени площи, площадки и други условия за занимания на деца и младежи, непрекъснато се руши. Руши се с абсолютна безотговорност. По мои наблюдения, както и от проверките, от камерите, от направения анализ, става ясно, че това се прави от младежите на възраст между 14 и 18 години. Може би сме длъжници на тези деца във възпитанието и обучението как да пазят. Може би сме им длъжници като личен пример, абсолютно съм убедена в това. И 50-60 деца да дойдат, да положат грижи за една пейка или градинка, от утре не биха чупили с радостта, с която сега го правят. Това е мотивът ми.
Другата промяна е вече факт: предложили сме по-строг контрол за каруците в Казанлък. Това ще стане с поставянето на забранителни знаци за движение веднага, след като забраната влезе в сила от новата година, и чрез много строг контрол. Имаме ресурс за това, както и допълнително назначени хора, които да се занимават с този проблем. Имаме и сключени вече няколко договора с кооперации в съседни населени места, които да приемат конфискуваните животни и каруци. Две години имаме опит в тази посока - по Наредба 1 и Наредбата за опазването на селскостопанската продукция. Направихме възможно полицията и контролиращите общински органи да имат право да изземват каруците и животните на нарушителите, които секат незаконно дърва и крадат селскостопанско имущество. Настаняваме ги в тези кооперации, с които имаме договори, и заплащаме издръжката на животното до момента, в който собственикът не си плати глобата и откупи животното, като му плати престоя. Това работи. Пробваме го вече 2 години. Нямаме случай, в който нарушителят да не си е платил глобата и да не си е откупил животното, за да си го вземе. Само два са случаите за 2 години, в които сме обявявали на търгове животните и каруците, които са били конфискувани и не са били потърсени. Това е добър урок за нарушителите. Ще има страх, когато разберат, че можем да конфискуваме. Това са и по-болезнените мерки.

...а лошите неща?


Лошите неща ще са много големите санкции за гражданите, които генерират големи отпадъци и замърсяват целия град. За 2018 година сме предвидили не само санкции, но и монтиране на преместваеми камери на места, за които гражданите не подозират. Има начини да установим нарушителите, вече няма да вървим след тях. Така че - имаме възможност, осигурили сме такава техника, просто ще я преместваме на места, където се замърсяват големи участъци и замърсителите са едни и същи. Ще местим камерите, за да не може да се разгадава методиката, по която ги поставяме.


В отчета си за годината казахте, че сте наясно, че отново ще има сериозни предизвикателства, но и смело заявихте, че ги очаквате. Какви ще са те?

Едно от сериозните предизвикателства пак ще е свързано с боклука, за съжаление. Това е новата методика за такса „Битови отпадъци“, която трябва да направим през 2018 година, за да влезе през 2019-та. Ще са нужни много усилия, тъй като всяка община си има специфика и, за да се създаде такава методика, която да работи, но и да не товари много гражданите, ще е нужно време, през което това да се провери. Затова 2018 година сме я посветили на този анализ и работа на групата, сформирана от мен в общината, за да прави методиката. Изпитали сме вече опита на много общини, имаме и база данни, надявам се да намерим най-добрата пресечна точка между всички възможни варианти. Но каквато и да е тя, това ще е болезнен процес. Няма да се случи тази година, няма официално да стане и през 2019-та, защото парламентът отложи влизането на закона да стане от 2020 година. Но ние трябва да сме готови, да сме проверили и, като дойде времето, да кажем, че това е методиката за град Казанлък и тя да е обсъдена с гражданите и фирмите: да имаме общо мнение и становище, да знаем какви ще са разчетите, какво да очакваме, какво да е натоварването на гражданите и фирмите, да сме постигнали консенсус. Това е едно от големите ни предизвикателства за следващите две години.



Има ли нещо, което от позицията на изминалите 6 години вече не бихте направили?

Не бих завела дела, по които да търся справедливост. Защото е много голямо разочарование. Само отварям скоба: делата за т. нар. „дупка“ до LIDL или досъдебните производства вече 5 години се приключват, без да се установи виновник. Не е мотивиращо да продължиш.

Защо отговаряте така?


След онази страшна сага, която приключи, но която се отразява на бюджета всяка година и ще се отразява още години, фирмата, която ни осъди, отново ни осъди. Сега.

За какво?



За да й върнем всички данъци и такси „битови отпадъци“ за времето, в които е плащала, докато е владеела този имот. Да й ги върнем. На първа инстанция спечелихме делото, на последна - изгубихме. Присъдено е да й върнем с лихвите данъците и таксите, които тя е внасяла в Общината, когато е владеела този имот.

Колко пари са това?


Около 200 хиляди лева. Като пари, това са много пари, не са малко. На фона на бюджета ни не са чак толкова много, но това граничи с наглост. Затова казвам, че не знам кое е по-добре: да търсим обществената справедливост или да не я търсим. Да се връщаме ли назад? Оценявам всичко добро, положително, което е направено дотук. Но не знам мярата в този случай.

Всъщност, как Вие подбирате хората, с които да работите успешно?


По отношение на екипа, с който работя, доверявам се много лесно и проверявам непрекъснато. Не се уморявам да проверявам. Това е правилото, което спазвам, и то създава екипа.

А честността - качество или проблем е за един кмет?

Честността е качество. За мен е важно кметът да е честен първо към себе си, след това и към гражданите. Същото важи и за другото качество: да е откровен. Със себе си и с гражданите. Но, ако трябва да избираме кое е основното от качествата, които всеки един кмет трябва да притежава, то аз мисля, че е човечността. Трябва да има човечност.

Има ли непреодолим към момента общински проблем, според Вас, и каква е цената за него ?

Няма такива проблеми. Има решения за всичко. Мисля, че вече сме в годините, когато не ни застигат непреодолими проблеми и, дай Боже, да е така.

В миналогодишното интервю казахте: не може повече с популизъм. С какво не може повече след тази година?

Не сме се разделили с популизма, нищо, че сме го казали и миналата година. Напротив - това е един от най-големите ни проблеми, на политиците: че ние продължаваме да боравим с популизъм, а не със свършеното. Ние се замеряме с популизъм, а не със свършеното. Когато се замеряш с дела, хората ще оценят. Когато се замеряш с популизъм, няма какво да оценят. Мисля, че дойде времето, в което хората се отвратиха не само от популизма, а и от лъжливите новини, от манипулацията и от неискреността. Мисля, че хората вече разпознават популизма много добре, лъжливите новини, манипулацията, неискрените политици. Имат барометър. В 90% от случаите те са много точен барометър. Това много ме радва. Те четат, слушат и виждат всичко. Но отсяват. И имат барометър за лъжата и за неистинността.

Във всичките си интервюта дотук имате един неотменим барометър: любовта Ви към Казанлък. И искрено Ви личи, че искате той да стане барометър на възможно най-много хора тук, на всички. Успявате ли?

Имам усещането и смятам, че е реално. Че казанлъчани в 90% обичат града си. Обичат си мястото, в което живеят, и милеят за него, свидно им е. Беше предизвикателство да накараме хората, които са отвън, които не са виждали промяната на Казанлък, да повярват и да обикнат този град и да поискат да се върнат в него и да го погледнат с други очи. И мисля, че това 50 на 50 сме го постигнали.


Кой е добрият човек, когото запомнихте от тази година?

Много добри хора, които направиха добрини и не искат да се обявяват, останаха в тази година с Доброто. Но ще отлича доброволеца, който спечели наградата на доброволните формирования на противопожарните служби - Андриян Качан, изключително момче. Трябва да си наистина на друга някаква висота, за да се отдадеш на това дело. И когато има случаи, има пожар и той не е повикан, не е дежурен, да се облече, да скочи, където и да е и да отиде на място. Затова се иска сърце. И още едно име: в последните години, в предишните ми като зам.-областен управител, това е инициативата „Добрият самарянин“. Тази година имахме участник от Казанлък - Стенли Нанчев. Поздравявам го, макар да не спечели голямата награда на Добрия самарянин. Аз мисля, че той е добрият самарянин на Казанлък.


Станахте „златна орисница“ на близо 90 златни сватби. Как наричате това усещане?

Трудно се изразява такава емоция. Един невероятен житейски урок за мен. На тези хора съм им много благодарна. Няма как да го получи човек, ако не го види. Защото това е щастието - обичта.

А кой е последният подарък, който направихте ?

Последният беше на моите кръщелници - Божидар и Алекс, които няма да мога да видя по Коледа, но ме направиха много щастлива. На единия подарих топка, той обича да рита, а на другия - автомобил с управление. Но каквото и да им бях подарила, те щяха да ме наградят с тези очички, които толкова много дават и зареждат.



Вече 7 години за Коледа, покрай интервюто, Ви подарявам едно и също, може би изглежда и леко инфантилно отстрани. Как се погаждате с ангелите? Имате цяла колекция вече.

Закачката ви тръгна от един израз, че всеки е ангел с едно крило. В този смисъл човек винаги има нужда да си намери другото крило. То може да е всеки ден или всяка година различно това друго крило, но да прегърне този, който му е нужен. В подаръците, които ми давате, има различни ангели. Тази година ангелът е много замислен, детски погледнато, с детски очи, с устрем на погледа напред. Мисля, че отговаря на моето вътрешно състояние. С една мисъл напред. И аз съм така. Не съм ангел, но търся моя ангел или човека с едно крило, който да ме прегърне и да ми даде отговор на въпроса: ще полетим ли след още една година? Така че - благодаря. Това са много специални ангели за мен.


…и 2018 година трябва да е… ?

Здрава, мирна и сигурна.

Декември, 2017 година