Визитка:
Тя е от онези жени, чийто срещи с тях се помнят. И вълнуват дълго време. Не само заради оставените дири върху белия лист към които можеш да посягаш в различните си човешки и гранични състояния. Тя е от онези душеприказчици, с които можеш да свиеш раздумка и задочно, в дни на щастие, радост и тъга. Защото в стиховете, които създава, има топлина,и онова забравено усещане за сгушване на душа в душа. За разбиране издълбоко. Обичат я. Основно жени и момичета, за които чувствеността е начин да съпреживяваш красиво. Харесват я, ценителите на словото, на поезията, хората с усета към качествените неща в живота. Зад гърба си има издадени 8 книги с поезия. И 3 дъщери. С които се кани да направи опреден творчески арт тандем. Догодина в София. С ново литературно предизвикателство.
Родена е в Чирпан, гостува в Казанлък, за да представи пред приятели и почитатели последната си книга: „Една ампула мрак“.
Виолета Христова е автори на стихосбирките: „Пеш до земетръса“, „Звездна карта“, „Да бъде нощ“, „Другата стая“, „Сняг от друга зима“, „Тревата ли?“ Носител е на националната литературна награда „Георги Братанов“ (2006), на първа награда в конкурса „Мара Белчева“ (2008). Член е на на Съюза на българските писатели.


Защо само една ампула мрак? Само толкова има в творчеството ви, в душата ви или само толкова е достатъчно да помрачи всичко?
Не знам. Първоначално си мислех, че заглавието е доста мрачно. После си помислих, че ако мракът е само една ампула, то всички останало е светлина. Което е добър отговор. В човек има доста много ВСИЧКО. Да избягваш сенките си, съмненията си, болествотворните си ъгли, без да ги разбираш, без да ги проумяваш, е предишният ми избор, да речем. Сега предпочигам да свиря на пианото на двата цвята клавиши: и на белите, и на черните. Струва ми се, че така се получава по-хармонично.
А не е ли по-трудно? Повечето хора предпочитат еднотипната мелодия, равноделните тактове, да го наречем, живот, без особено задълбочаване в емоции, във вътрешен свят. Да го кажем по-простичко: повечето хора предпочитат да живеят не толкова емоционално, по-спокойно, без много да се взират в душата с, в чувствата си, без да се вълнуват много какво се случва с тях. За да бъдат съхранени.
Предлагате ми житейско решение ли? Аз съм си избрала моят път. Личен избор е какво всеки ще си избере за себе си и може в следващата си стъпка да съм бяла, или друг цвят. Не искам да програмирам стъпките си. Искам да ги изживея.
А имате ли обяснение защо повечето хората избират „другият начин“?
Вие го казахте. По-лесно е.
„Сняг от друга зима“ .. който и да е, той винаги е мръсен, превърнат в киша, некомфортен. Какво му е хубавото и какво ни носи един сняг от стара зима?
Това е заглавие на една от книгите ми. Не помня в каква зима бях тогава и дали наистина ми е било зимно, но общо –взето съм човек, който всячески се стреми да разлепи днешните етикети. Нищо, че след това залепва утрешните .Това, което най- много ми тежи в живота, са етикетите.
Как се съхранявате отвъд тях?
Етикетите са и моят начин да се вкопчваме в устойчиви неща, в този доста флуиден живот. Аз обичам флуидността и нямам рецепта за никого. Просто се опитвам да търся рецепти за себе си. Мисля, че всеки път е личен път и в това отношение можеш да се вдъхновиш от нечия крачка, но никой няма да измине пътя ти, вместо тебе.
Емоционалните жени живеят трудно .Романтичните емоционални жени, още по-трудно.Вие от кои сте?
Не съм от тези два вида. Общо-взето казах ви, че имам проблем с етикетите и когато забележа, че се смятам за някаква, се опитвам да си открия и другите лица. Затова, ако кажа, че съм романтична, да, имам пристъпи на романтичност. Ако кажа, че съм драматична, да и такива пристъпи имам. Но не съм това през цялото време, категорично.
Каква е Виолета Христова, отвъд онова, което виждаме за нея и научаваме за нея, през поезията й? Която поезия, лично на мен и ми звучи както „топло прясно с канела“. Както и да ви звучи.
Това ми звучи добре. Доста добре звучи, защото означава някаква мекота, аромат, някакъв уют в цялото нещо. Бих се радвала, ако хората имат такъв прочит към моите текстове. Каква съм, не мога да кажа. Защото това е нещото, което човъркам, ровя и разглеждам цял живот. И мисля, че всеки човек прави това. Егото е едно зврерче, което ни провокира и дъвче по-различен начин и всеки води своите собствени битки с него: понякога по-успешно, понякога по-неуспешно. Друг е въпросът, че понякога те помагат на някой друг.
Само с писане ли си изкарвате хляба?

Не, предполагам, че са малко тези, които успяват само с писане да си изкарват хляба. Лично за мен писането е друго. Работя в галерия с книжарница в София, но да, покрай книги си изкарвам хляба. Убедена съм, че човек трябва да прави това, което обича и в което влага сърце.
А какво от този прословут, лют, много емоционален, себееутвърждаващ и буен чирпански характер сте съхранили в в себе си?
Аз много харесам тази представа за чирпанлията, която се е наложила, къде вярно, къде не. Но за мен чирпанлията е човек с характер, който ще забележиш. Няма значение дали с добро или с лошо. Но ако има един чирпания в един колектив, ти по някакъв начин ще го откроиш. Надявам се да не се сливам с фона, но понякога си казвам, че човек понякога трябва и това да умеем да прави. Да се слива с фона.
Кои човешки работи са на свършване?
Аз съм един безкраен оптимист, който понякога се натъжава. Мисля, че в същината си човешките работи няма как да свършат. Но понякога изглеждат на ръба. Същинските човешки работи. Любовта, докосването, топлотата, сърдечността, приятелството. Такива неща.
И коя според вас е причината това да е така? Човеците ли са причината човешките работи да са на ръба?
Да. Човеците. Човешкото е човешка работа. Много е сложно да давам рецепти или отговори на толкова екзистенциални въпроси. Ако аз можех да ги дам, може би нямаше да съм аз, а някой, който размахва вълшебни пръчици и оправя света. Но си мисля, че ако всеки внимателно крачи „навътре“ и разпознава човешките, същинските човешки работи, се опитва да живее с тях и в тях, а не този живот, който ни предлага масовият вкус. Който иска от нас да бъдем твърди, устойчиви, да имаме здрави, вкопчени коренища, устойчиви платформи, твърда заплата, верни приятели. А всъщност трябва да се научим да плуваме в този живот. Да бъдем меки, да бъдем променливи, да прегръщаме и следващото, онова което не разбираме, онова другото, което не виждаме дори.
Това ли е вашата рецепта за щастие?
Боя се, много се боя да давам рецепти. Надявам се хората да си намират своите рецепти. Какво значи щастие? Щастието е в съвършената пълнота. Щастието е състояние състояние което държиш в себе си. Не е събитие. Не кутийка с вълшебен подарък, който намираш на пътя си. Щастието е състояние, което постигаш вътре. Не знам. Рецепти нямам.
Как се спасявате от тъгата?
Защо да се спасявам от тъгата. Тя е великолепно чувство. Живея я.
В поетично време ли живеем, според вас?

Всеки живее в различно време.
А защо Господ мирише на дъжд, според вас?
. ...И на много други неща мирише. И на дъжд мирише. Мисля, че Господ е един вълшебен сънувач, който ни сънува красиви.