Акад. Петър Кендеров е един от най-известните български учени и математици. Роден е през 1943 г. в Пазарджик. Цялата му научна кариера е свързана с Института по математика и информатика на БАН, бил е и негов директор. Той е един от тримата българи, заедно със Стоян Недев и Генчо Скордев, завършили Механо-математическия факултет на Московския държавен университет (МДУ). Попадат в катедрата по Висша геометрия и топология, ръководена от един от основателите на общата топология в света - Павел Сергеевич Александров.
Академик Кендеров е и един от организаторите на Първата международна олимпиада по информатика за ученици. Бил е президент на Международната федерация на математическите състезания със седалище в Канбера, Австралия. Ръководил е международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий". Председател е на Съюза на математиците в България. Съветник на председателя на БАН по въпросите на образованието. Има голям брой научни публикации, главно в областта на топологията, функционалния анализ и оптимизацията.
Почетен доктор на Югозападния университет.
Академик Кендеров бе в Казанлък за откриването на изложбата „Жените в математиката“. Казанлък бе третият град в България, в който тази изложба гостува. За първи път е показана миналото лято в Берлин, по време на Европейския конгрес на математиката. Организатори на изложбата в Казанлък бяха Регионалният академичен център на БАН в града, Търговско-промишлената палата и ПМГ „Никола Обрешков“.
За откриването, освен акад. Кендеров в града дойдоха и други две видни български математички - доц. Евгения Сендова и проф. Стефка Буюклиева от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя е и единствената българка, избрана да бъде част от изложбата на 13 европейски изявени математички.
С акад. Кендеров разговаряме за образованието, математиката и нещата отвъд нея. Разговор, „закопчан“ между два емблематични за нас, българите, празници - на Свети Георги и храбростта и денят на Светите братя Кирил и Методий.
Акд. Кендеров, твърдите, че жените и отвъд математиката имат по-паралелен процесор. Как този двоен математически женски ум помага за развитието?
Не съм се замислял много надълбоко на какво се дължи това, но изглежда, че женското устройство има някакви предимства по отношение на комуникацията. Аз не съм виждал двама мъже да могат да си говорят едновременно един срещу друг, по едно и също време, и да се разбират, без да се губи от комуникацията. Докато с жени съм го виждал. Всеки ден. При мъжете трябва единият да приказва, после да слуша, после обратно. Оказва се, че това си има и медицинска основа: жените имали два говорни центъра в мозъка. Понякога след инсулт, когато бъде повреден говорният център, мъжът много често остава с дефект. Докато жените се възстановяват напълно. Защото другият център поема отговорността. Да робуваме на това, че са равни мъжете и жените, е полезно и коректно за политиците, защото, разбира се, сме равни пред закона, но най-малкото природата не ни е направила равни. Още повече, че жените живеят 7 години средно статистически повече от мъжете. И това е така, защото най-малкото някой трябва да се грижи за следващото поколение. Жената е полезна до края на живота си, за мъжа не знам дали е така.
Какво дадоха жените на математиката? Оказва се, че в последния век, век и половина има женски бум в математиката.
Не само на математиката. Математиката не е някакво изключение. Във всички области жените дадоха в областта на науката. Навлизат голям брой жени в науката и тя се демократизира в голяма степен. И мисля, че времето, което блокираше и изяждаше времето на жените, а и голяма част и от нощите, заето с други неща, като гледане на деца, домакинство, ходене на работа, грижи по семейството, вече е облекчено. Цивилизацията в тази посока и технологиите си казаха думата. Наблюдавал съм как битовизмите и другите грижи раздвояват жената, пречат й да се концентрира. А, за да се направи пробив в науката, е нужно човек да се фокусира върху нещо. Но пък жените имат това свойство - могат по-дълго време да се концентрират, като направят някакво усилие, макар и по-слабо. Но пък капката, китайската, полира камъка, защото капе дълго. Нещо от такъв мащаб се получава сега, защото много сериозни постижения бележат жените и в математиката: нещо, което досега не сме и мислили. Не можем вече да си представим, че науката може да се развива без този ресурс.
След София Ковалевска на коя друга жена – математичка в световен мащаб човечеството и науката следва да отдадат значимото?
Не мога да й кажа точно името - Дебоши или Дебюси, но тя направи много сериозен пробив в теорията на уеблитити, в смисъл намери определени уеблитити и доказа, че може да са ортогонални и че могат да служат за базис. Това беше много голямо постижение. Аз имах щастието да познавам лично Мери Елин Руди. Тя е съпруга също на известен математик - Уолтър Рубин. Мери Руди е един изключителен човек! Тя не само успя да си отгледа децата, едно от тях със синдрома на Даун, но и ги направи пълноценни граждани. Това е един много жесток труд и много мъчително нещо, но тя успя да се справи с тази ситуация. Освен това, тя е помагала на страшно много колеги, а сега има и награда на нейно име. Въодушевяващи примери на такъв род жени има много. Просто хора с голямо сърце, с голямо желание и успяват.
Трудно ли ви е да съхраните днес математическия гений на България тук и сега и какво ви коства „опъването“ на китайците?
Така стана, че няма много голямо желание младите хора да учат математиката и голяма част от вината за това е у нас: не преподаваме по правилния начин и така голяма част от учениците искат просто да избягат от математиката и търсят други интереси. Това е един много голям и сериозен образователен проблем и той е на път да се реши в световен мащаб и то благодарение на новите технологии. Компютрите позволяват сега и математиката да се изучава до голяма степен на експериментална основа, което може да направи ученето на математика до голяма степен по-човечно и по-достъпно. Тоест, тази демократизация, която наблюдаваме в различни области на науката, където все повече жени навлизат, тя ще има сега една рефлексия, от която повече хора ще започнат да разбират математиката. Ако се разпространи този изследователски подход при обучението по математика, заради който и в Казанлък се срещнахме с наши колеги, преподаватели по математика. С Тони Чехларова и доцент Евгения Сендова работим с учителите, за да стане другояче преподаването по математиката. Самият термин „преподавам“ означава да се премести от едно място на друго място. Вземаме знанието от тук и го слагаме там, даваме го на учениците. А то трябва да стане така: тук, където е знанието, учениците сами да започнат да го чоплят и откриват за себе си и да го усвояват, да стане интересно. И много се радвам, че ние направихме крупни стъпки в тази посока, защото страната ни, България, вече си има виртуален училищен кабинет по математика, при това във всяко училище. Този кабинет го има във всяко училище, той е в интернет и в него има 1 200 аплета и по съвсем друг начин вече може да се преподава математиката, с помощта на съвременните технологии, така, че тя да стане интересна, приятна. И най-вече целта е да се въоръжат младите хора с един много силен инструмент, с който могат да си решават всекидневни проблеми. Преди човек, като срещне някоя по-сложна ситуация, си казва: „А, това не е за мен“. Сега вече, с тези нови подходи на изучаването на математиката, ще научим учениците да се справят с такива казуси. Младите хора ще бъдат въоръжени с нещо, което ще им помогне да бъдат по-конкурентноспособни в света.
А колкото до китайците, на тях не можем да им се опъваме. Те просто имат много повече хора. Нашите хора, които успяваме да ги отгледаме, много често намират добър прием и е естествено да си намерят пътя на друго място. А от друга страна, със създадения Ученически институт тук по математика и информатика, където тези, които го посещават, не са ученици, а са „учемици“ - Ученически институт по математика и информатика, негови бивши вече възпитаници сега са в Америка, в Англия, и отам ръководят деца да пишат проекти, тук, в България. Така, че това, че даден талантлив ученик - математик е заминал някъде, сме го загубили, не е вярно. Не, не сме го загубили! Той може да помага и оттам. И към това трябва да се стреми България. Не да ги върне - като ги върнем, какво ще ги правим тук? Имаме ли работа за всички? Трябва да ги използваме там, където са. Те са наши посланици. И то добри посланици. Не са от тези, дето ходят и мамят с банкови карти. Това са хора, които представят България добре. А това е капитал. Доверието е най-големият капитал.
Слушам ви и се размечтах: каква държава можем да имаме след време, ако през математиката успеем да пробием и хората станат креативни, творчески, мислещи и могат да си направят и творчески, и политически добре сметката. Как тогава политиците ще успяват да ни лъжат?
Това е заговорът, който им правим ние, учените. Промяната в образованието не може да дойде отгоре надолу. Това сме го опитвали. Нови учебници не могат да решат проблема. Нови учебни програми, също. Трябва да се смени стилът на учебния процес. Не да го пре-по-даваме, а да бъдем учители. Това са различни неща. Трябва да доведем децата до мястото, където те могат първо да се научат сами да се учат, а като се научат, сами да се учат, за тях вече горна граница няма. И училището вече не е основният дом на образователния процес. Образователният процес протича навсякъде. Ето, дори една такава изложба, като тази тук в Казанлък за жените в математиката, може да има много по-голямо образователно въздействие, отколкото няколко часа в клас.
Академик Кендеров, оптимист ли сте в тази посока, че не са далеч времената, когато българското общество ще узрее за тезата, че животът ни ще се промени не от политиците, които си отглеждаме, нито от различните партии или от мажоритарни избори, а от хората, които си отглеждаме?
Нали това е и основната идея на т. н. „подход на тревата“, която никне от земята. Всичко трябва да тръне отдолу. Онова, което идва отгоре, не е устойчиво. Напротив: устойчивото е онова, което се ражда отдолу и върви. То е устойчиво. България винаги е изваждана от даскала, попа и кмета. Не от министър-председателя. Защото повече даскали, попове и кметове има. Те са движещата сила на обществото. И след тях се откроява и учителят. Без съмнение. Ако успеем да произведем достатъчно количество качествени учители, ако успеем да сложим на една добра основа образователния процес и това, за което говорим - изследователският процес. А той какво третира този подход? Питанката. „Защо това се случва, откъде идва, от какво зависи?” Разбира се, че ако имахме вече подготвено поколение, то нямаше да избира тези, които сме ги избирали последните 25 години? Щеше да се знае този какъв е, онзи какъв е, кой какво е направил и щеше да се види, че тези хора са кухи. А е възможно да дойдат качествени хора и да тръгнат да го правят. Дали ще стане, не знам.
Това е голямото държавно уравнение. Как изглежда то математически, акад. Кендеров?
Много е просто. Трябва да се подготви новото поколение, което умее да вижда и да анализира нещата. В момента, в който има такова поколение, България ще е друга.
Caebnh преди 1 година
Caebnh преди 1 година