Подвигът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е историческото събитие, което преобръща българската революционна теория и практика, казва д-р Чавдар Ангелов, директор на НПМ „Шипка-Бузлуджа”

Д-р Чавдар Ангелов е роден в Казанлък през 1976 г. Завършва история във Великотърновския университет. Дипломира се през 2000 г. и отбива военната си служба. Офицер от резерва – младши лейтенант от Танкови войски. Един мандат е председател на ПК по култура в ОбС-Казанлък, две години е член на УС на Фондация „Чудомир”. От 2004 до 2015 г. работи в ИМ „Искра”, а от 2015 г. ръководи НПМ „Шипка-Бузлуджа”. От 19 февруари 2016 г. е доктор по нова българска история.
Семеен с две деца – дъщеря и син.

- „150 години подвиг и памет”. Под това мото се провеждат честванията по повод годишнината от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Какво не трябва да пропускаме в тях като българи?

- 2018 година е знаменателна за нас. След като отбелязахме 140 години от Освобождението на България, посрещаме още един голям юбилей - 150 години от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, за което е съставена съвместна програма от НПМ „Шипка-Бузлуджа”, Община Казанлък и ИМ „Искра”. Кулминацията ще бъде на 14 юли 2018 година в подножието на връх Бузлуджа. Там, където преди 150 години загива войводата Хаджи Димитър и няколко дни по-късно, на 20 юли, е погребан от българи от тогавашните села Крън, Енина и Шипка.

Чавдар Ангелов с войводската сабя

Няколко важни събития предхождат кулминационния ден. На 3 юли в Художествена галерия-Казанлък бе открита юбилейната изложба, посветена на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която може бъде разгледана до 30 юли.




За нейната организация се ангажираха седем културни институции - Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, Художествената галерия, Регионалните исторически музеи във Варна, Сливен и Русе, Държавен архив – Стара Загора, Исторически музей „Искра” - Казанлък. Представени са револверните саби на двамата войводи. Оръжието на Стефан Караджа идва от Русенския исторически музей, а на Хаджи Димитър - от Варненския музей. Показани са няколко много интересни литографии от фондовете на ИМ-Сливен, а Държавен архив-Стара Загора ни предостави два ценни документа, които се съхраняват там. Единият е Акт по полагането на основния камък за паметник на връх Бузлуджа в чест на войводата Хаджи Димитър и неговите четници, загинали в боя при върха. Този документ е бил издаден в 4 екземпляра, като единият от тях е положен в основите на сегашния паметник на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа.

Единственото хартиено копие, за което е известно, че е запазено от 1898 година досега, е съхранявано в Държавния архив в Стара Загора и за първи път напуска неговия фонд, за да бъде показано в Казанлък. Вторият уникален документ, който също за първи път излиза от Държавния архив, е списък с имената на четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Направен е години след историческото събитие от крънския свещеник Иван Стоянов, който е опял загиналите четници на 20 юли 1868 година. Той събрал имената на 119 четници, най-младият от които е на 19 години, а най-възрастният – на 39 години. При възпоменателното честване на Хаджи Димитър и четниците на връх Бузлуджа през 1885 година майката на войводата допълва още 4 имена, които са дописани в списъка.

От нашия фонд са представени няколко картини и други артефакти. За съжаление, запазените веществени следи не са чак толкова много, но сме се постарали да покажем всичко, което показва пътя и подвига на четата.

Екипът на НПМ „Шипка-Бузлуджа” издаде и юбилеен вестник „... Дойде като буря, като сън премина...”. Той съдържа статии от проф. Пламен Митев, проф. Петко Петков, доц. Огняна Маждракова, Галентин Караславов и материали от колеги музейни работници. Уникалното на това издание е, че всеки екземпляр от тиража има собствен номер от 1 до 2000, което го превръща в колекционерска ценност.

- Навършват се 20 години от възстановяване на честванията в памет на Хаджи Димитър и неговите четници на връх Бузлуджа. Кое е новото във връзка с юбилея тази година?

- Домакин на честванията на 14 юли т.г. е кметът на община Казанлък Галина Стоянова, а събитието ще премине под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов. Денят започва с поднасяне на венци и цветя пред барелефа на Стефан Караджа на едноименната улица в Казанлък. След което всички се изкачваме на връх Бузлуджа, където пред паметника на Хаджи Димитър ще се състои официалната част, включваща панихида, тържествено слово, историческа възстановка на боя, обреден курбан.

Има два нови момента. Единият е валидиране на специален филателен продукт - пощенска карта за бойния път на четата, като за целта на върха ще бъде отворена временна пощенска станция. Пощенската карта бе създадена по инициатива на НПМ „Шипка-Бузлуджа”, но цялостната организация по нейната подготовка и отпечатване бе на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които приеха идеята и включиха издаването на пощенската карта в своя годишен план. Вторият нов момент е народен събор-надпяване под наслова „Балканът пее хайдушка песен”, в който ще се изпълняват възрожденски, революционни и патриотични песни.

Директорът на НПМ "Шипка-Бузлуджа" пред един от паметниците у нас, издигнат в чест на Хаджи Димитър

През есента планираме да излезе албум, който ще съдържа всички паметници, паметни знаци и места, свързани с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на територията на цялата страна. Още от миналата година екипът на НПМ „Шипка-Бузлуджа” работи по това, като албумът ще бъде в 3 части. Установили сме, че от всички четници на 14 са издигнати паметници, основно по техните родни места. До момента не е правено такова издание, което да събере на едно място цялата памет, създавана от народа ни близо век и половина. Имаме още няколко идеи, като целта е да пазим и почитаме паметта на двамата войводи и техните бойни другари. И казанлъчани да засвидетелстват преклонението си пред тях, а нашият град да се нареди сред тези, в които споменът за това епохално събитие е жив.

- Гениалните стихове на Христо Ботев и Иван Вазов рисуват ярки картини за героизма на четниците. Каква, всъщност, е историческата роля на тяхната саможертва?

- Това е едно паметно събитие, което разтърсва из основи развитието на национално-освободителното движение на българите през 19 век. То е вододелно събитие, защото след разгрома на четата вероятно Васил Левски и неговите съратници проумяват, че този начин на българското освобождение не е продуктивен и трябва да се премине към организирането на комитети на самите хора по места. Т.е. разгромът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е краят на четническата тактика, обоснована няколко десетилетия преди това от Георги С. Раковски. И нейният неуспех води до едно качествено израстване в развитието на българската революционна теория и практика, което е въплътено от изградената малко след това Вътрешна революционна организация. Четата предизвиква много голям интерес сред европейската общественост тогава. В резултат на нейния поход Османската империя коригира поведението си по един толкова важен въпрос какъвто е църковно-славянския и на 28 февруари 1870 година е издаден ферман за признаване на Българската екзархия. Така че, освен като пример за подвиг и саможертва, тази чета има съвсем практически измерения за просперитета на българския народ. Затова е необходимо да помним тези хора. Защото Свободата не се получава даром, нашият народ се е борил и за нея е проливана много кръв. И един от най-ярките и мили образи са тези на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, възпети по един великолепен начин от Христо Ботев и Иван Вазов.

- Защо 20 юли, когато се чества големият християнски празник Илинден, е особено специален за Казанлък?

- На 20 юли 1868 година, след като турските власти са дали разрешение, е извършено опелото и са погребани тленните останки на Хаджи Димитър и четниците, които са избити по време на сражението, провело се два дни по-рано в подножието на връх Бузлуджа. Оттогава почитането паметта на Хаджи Димитър в нашия край е свързано с този голям християнски празник. От цялата чета, наброяваща малко над 120 души, 12 са от Казанлъшкия край и Розовата долина. Двама от тях – Стефан Орешков и Христо Янъков, са заловени и обесени на площада в Казанлък. Друга важна личност - Христо Патрев, оцелява, но загива няколко години по-късно като организатор на Априлското въстание в Североизточна България. Така че, Казанлък и региона са кръвно свързани с похода на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

20 юли е белязан и от други важни исторически събития. През 20-те и 30-те години на миналия век на тази дата са били почитани местните народни будители, а в началото на 20 век за патронен празник на легендарния 23-и Пехотен Шипченски полк е приет именно Илинден. Това никак не е случайно. Това е символичен жест, чрез който делото на Хаджи Димитър и неговите четници е пренесено в новосъздадената в Казанлък бойна част - 23-и Пехотен шипченски полк, която се покрива с неувяхваща и днес бойна слава. Така че, Илинден е специален и важен за казанлъчани. Може би това е позабравено във времето, но нашата цел – на историците от двата музея и на Община Казанлък, е да припомним това обстоятелство. И около Илинден на Бузлуджа да става все по-оживено, защото най-важното е всички тези събития да стигат до умовете и сърцата на хората, най-вече – на младите. За да знаят, че България има тежка съдба, но тя има и своите герои. Ние трябва да го поддържаме този Илинденски дух, който свързваме още и с Илинденско-Преображенското въстание, защото той е една от гаранциите за оцеляването ни като народ.


Бузлуджанската епопея от юли 1868 година широко отеква в душата на българите. Да не забравяме, че в горещото лято на 1885 година, използвайки огромното струпване на хора, които почитат паметта на четниците, дейците на Съединението организират голям митинг, на който това Съединение е прокламирано. Така че, Бузлуджа се явява едно място, което обединява българският народ. Така четата се превръща в знаме на борбата на българския народ за свобода и за национално обединение.

Под връх Бузлуджа се провежда петото голямо сражение, което четата води с редовната турска армия и башибозушките банди, които са били организирани за нейното унищожение. Малко преди да достигнат до Бузлуджа, останките от четата се разделят на две самостоятелни групи. Тази, която е водена от Хаджи Димитър, достига в ранните часове на 18 юли 1868 година южното подножие на връх Бузлуджа. Няколко часа по-късно се разразява епохално сражение, което остава в историята като Бузлуджанска епопея. В него освен войводата, загиват още 24 негови другари. По информация, 30-ната четници са се изправили срещу противник, наброяващ около 500 души.
През 1943 година Бузлуджа е преименуван на Хаджи Димитър и това е официалното наименование на върха досега.

Съществува версия, че Хаджи Димитър не е погребан на Бузлуджа, а е само тежко ранен. Изнесен е от бойното поле от свои другари и пренесен до връх Катрафил в Средна гора, близо до днешното село Свежен, където е починал няколко седмици след сражението. Тази версия се появява непосредствено след Освобождението на България, първите информации са от началото на 80-те години на 19 век. Но така или иначе, всички сериозни изследователи на въпроса и съвременници на събитията като Захари Стоянов, Христо Македонски, който е участник в сражението и чиито спомени ясно показват къде и как е загинал войводата, стигат до заключението, че Хаджи Димитър е намерил своя край на връх Бузлуджа по време на сражението от 18 юли 1868 година. Погребан е два дни по-късно в близост до днешния паметник, издигнат в негова чест през 1961 година.

Казанлък не е дремиград! В Казанлък са се раждали и са били възпитавани в патриотичен и свободолюбив дух достойни българи, които са взели участие във всички прояви на българската национал-освободителна революция през 19 век, като се започне от легиите на Раковски, четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Христо Ботев и стигнем до онези паметни августовски дни на 1877 година при отбраната на Шипченския проход. В редовете на Българското опълчение се сражават над 100 души, които са установени, родом от Казанлък и от населените места в Розовата долина. Това показва, че тук революционното слово на Раковски и Левски е намирало своите поддръжници и което е по-важно – когато е необходимо, те са хващали пушките и са излизали в първите редове на борбата.