Джоузеф: Танзаниецът от България
Повече от две десетилетия той реди живота си в една от старите български столици- Велики Преслав. Макар да е роден преди повече от половин век в Африка- в китното градче Моши, в подножието на планината Килиманджаро.
Признава, че много харесва България, пристрастен е към историята й и красивите жени тук. Все факти, кои правят избора на 56 годишния инженер по телевизионни и радиокомуникации от Варненския технически университет Джоузеф Мелиса,лесен и лаконичен.

Пристига тук, за да учи, а съдбата така накроява кройките в живота му, че днес развива успешен бизнес в родния град на жената, има фирма за кабелна телевизия и интернет, митарства по света, 6 годишен стаж в Би Би Си Лондон и двама сина, единият от които възпитаник на Кеймбридж.

Джоузеф Мелиса не може да остане незабелязан. Колкото и голямо да е множеството хора,където и да се намира то. Първо те грабва дълбокото на пронизващите му сини очи, после смуглата кожа и респектираща осанка. „Заковава“ те обаче усмивката му.
Под каквото и да е прикрита.
В случая голяма артистична брада,старателно олепена по смуглото му лице.
Срещаме се с колоритния и говорещ красив български език танзаниец на най- българското място- връх Шипка. Досами позициите, където са били най- кръвопролитните боеве по време на Августовската Шипченска епопея преди 141 години.

Джоузеф е част от над 270-те български патриоти –родолюбци, членове на различни клубове на Националното дружество „Традиция“, които пресъздават всяка година възстановката на историческите боеве на върха. Джоузеф е с колегите си от Шумен, в ролята на башибозук.
С красивото си и интелигентно чувство за хумор признава, че в „българската история няма много позитивни роли за негри“, затова обикновено в такъв тип прояви играе или ходжа или башибозук- мавър, каквито е имало в състава на армията на Османската империя.
За пътя си от Велики Преслав до Шипка казва, че години със семейството си присъствал на честванията на националния празник на страната ни Трети март и бил впечатлен от историята, силата на саможертвата, героизма на опълченци и войска,, величието на подвига им за българското освобождение. От цената на българската свобода.
Така спонтанно се появило желанието му да се запише в е редовете на „Традиция“, в което членували всичките му приятели. Сам си купил облеклото, с което участва във възстановките, както и двете пушки. Станало му много повече от хоби. Затова приема участието си в тях като мисия. Мисия, която трябва да увлече и младите, за да знаят за страната си, нейната история, героизма и дирите на тези преди тях.

Джоузеф Мелиса харесва България и е убеден, че ни трябва малко, за отскочим.

Причината да живеем така вижда в „изтърваната преди 30 години щафета“. Според танзаниецът, „управлението на една държава е като щафетното бягане“: трябва да наредиш на състезанието най- добрите си бегачи, с най- добрите възможности, които да направят най- добрият отбор. Да са отбор.Отговорни, с чувство за отбора и да внимават при подаването на щафетата. „ При вас, в България през 1989 година, в щафетното бягане се изтърва щафетата. Тичаха не най- добрите и така сега .. състезанието ни се „опира“, разсъждава с усмивка варненският инженер от Танзания.
Качил Шипка с цялата си фамилия и работен бус, с огромна антена.

За африканеца Джозеф нещата са прости: няма велик народ, който да не познава историята си. Затова счита, че тук криво преподаваме това на децата си: набляга се на поражения, робство, загуби, грешки, все неща, които създават комплекс, робско усещане и чувство за малоценност като народ. Дефицити, които не помагат на младия човек, роден в България да се гордее с произхода си и националната принадлежност.
Затова в пъстрата палитра от български неразбории, които чистотата на християнската му същност трудно приема, Джоузеф Мелиса от Африка, с настоящ адрес Велики Преслав-България, си е поставил свои малки, постижими цели. В постигането на които търси хармонията и личното щастие: свобода, уважение и малко пари.
На това учи и порасналите си вече момчета-Джезе и 14 годишният Кевин. На които с любов, топлина, упорство и всеотдайност продължава да преподава и другите важни житейски уроци: Да не завиждат.Да не мързелуват, да не са комплексари, да имат цели и да обичат България.
Родината си.

Така, където и да се намират по света, каквото и да изберат за свой път, винаги ще се чувстват на мястото си и добре, убеден е Джоузеф Мелиса. Танзаниецът от България.