Търсещият човек

Той е специален вид аутсайдер.
Търсещ човек.
И уважаващ търсещите човеци.
С душа за животните. И хората.

Има будна, режеща съвест и още по- будно съзнание.
И респектиращо самосъзнание.
Може да мине и за човек от друга вселена.
Заради чаровното си особнячество.
Изключителен ерудит.
Със сърце на тинейджър, въпреки издайническото мъдро бяло в косата.
Ученик е на Тео. „Златният“. .
И като него не се побира в класическата кутия за учител. Още повече преподаващ физика.
И за да е шашът пълен, освен по физика, има и диплом по психология. И все не му остава време за точката на дисертацията.
Нещо повече:
Има дори кръжок. Всъщност два .
За да не му е скучно, в почивните дни работи.
Земен знак е.
Залудо ще го прави, но залудо няма да стои.
Не е от кресливите. Нито от тихите мърморковци.
Дели съботите и неделите си на кръжоци: по физика, астрономия, психология.
На първите два – идват основно бъдещите умове на света. Там просто прошка и пропуск в пропуска няма.
На третия- всички пъстри и търсещи.
Кой душа, кой сърце, кой нов път, кой истина за света и човеците, кой просто Аз-Ът си. Ученици, родители, други.
За които човек е букет от емоции, разум, интуиция, чувства..
Без значение в коя армия се реди: на екстро или интровертните.
Самият той предпочита тези с чаровното съотношение. Без значение в коя посока.И много преди таблет теста да е отчел скалата на емоционалната ти стълбичка и категория, с нанопроницателността си на физик, той вече е отчел емоционалните проценти. До четвъртия знак, след запетаята.
С онзи симпатичен негов си очен тик...


Няма нужда от повече жокери.



За да опишат един изключително интересен преподавател и човек от породата на изчезващите, който е чест и комплимент, респект за всяко уважаващо себе си училище- физикът от казанлъшката Математическа гимназия Георги Бяндов.
Признава, че с радост се връща в училището, в което са го научили на живота. И където е осъзнал, че светът е метафизичен, Вселената е физика, а любовта е във всичко. И всичко. Физиката, която движи Вселената.
Затова и с момчешка страст се гмурнал в 4-то си житейско десетилетие в дълбоките води на .. психологията. С идеята да създаде мост между човека- структура и човека емоция. И да научи на този мост и своите ученици. Да ги научи на полезност и човечност. За тях самите в живота.

Най- важният урок на образованието.


Затова са и пъстри кръжочниците му: шарени, и на възраст, и на темперамент. И всеки намира своето интересно парче и истина или изречение за него самия.


Себепознанието и ясната представа кой си и къде стоиш, какво искаш и как да го имаш, са в основата днес човек да се опази от всевъзможни цивилизационни предизвикателства и житейската експанзия, от която полудяваме, споделя учителят по физика.


Затова някак невидимо, но хармонично се преплитат тезите му, че „глобалното затопляне не е плод на човешката дейност, а нормален слънчев цикъл“ и че „пясъчните кули в живота не вършат нищо, както и поведението на охлюв“, а само „смелостта и любопитството да търсиш и отстояваш идеите и себе си“.
Не крие, че е щастлив от факта, че и в работата си, и в живота има привилегията да е обграден с цветни и търсещи хора, като неговият учител Теодосий Теодосиев и като куп млади приятели от гимназията. И че е груба грешка „безкрайното феминизиране на учителската професия“, която е фундаментална, с оглед на отглеждането и съхраняването на безценното национално богатство- хората. Смелите и талантливите. Младите и креативните. Търсещите и любознателните.
И по тази причина не се щади. И не брои кръжочните си часове, нито времето в което се раздава за цветните и търсещи млади умове на България. И по странно чаровен начин намира път за общуване с най- смълчания интроверт и с най- превъзбудения екстроверт.


Убеден, че от полярността в емоциите със сигурност се раждат нови звезди, или поне гениални искри.



Отвъд времето, поделено между физика, психология, астрономия и четириногата опашата пухеста фауна на късата уличка, на която живее, учителят по физика от Казанлъшката Математическа Георги Бяндов .... крои планове.
Как да реализира идеята си за национална олимпиада по психология, която да подскаже и провокира просветното чиновничество, че психологията е фундаментален предмет и трябва да има уважително място в училище, а не смотана „темичка“ между страниците на учебника по философия.

И мечтае ..



За времето на свестните хора. И тяхното опазване и множене.
И е готов да застане зад всеки байрак на кауза, в която има и зрънце от този стремеж.
А дотогава ще снове между училище, Школата по физика, заниманията по астрономия, кръжока по психология и другите важни човешки работи, в които ще се радва на MAX убеден, че човек е щастив само тогава, когато успява да се развива като личност.

Безапелационна кауза, която създава Хора. Не охлюви.
Те, търсещите затова и го харесват. В казанлъшката Математическа. И не само там.