„Вносът“ на работна ръка у нас е неизбежен

"Вносът" на квалифицирана работна ръка е без алтернатива, посочва в своя позиция до президента Румен Радев Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). "Дефицитът на човешки ресурси в България расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме", заявяват от АОБР, цитирана от Economy.bg. Асоциацията включва четирите представителни на национално равнище организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, по повод промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Българският пазар на труда губи хора в много по-голяма степен отколкото придобива, посочва АОБР. Всяка година у нас се пенсионират по около 100 хиляди души. Според данните, изнесени от Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание, на мястото на всеки 100 души, напуснали пазара на труда, идват едва 63 души. Тук допълнително негативно влияние има и емиграция, която остава на ниво от около 4000 души годишно.

В момента у нас безработните не представляват някакъв резерв на пазара на труда. Самата безработица е под 6%, като повечето безработни са без квалификация. Част от безработните демонстративно отказват да си търсят работа.

Несъстоятелни според Асоциацията са твърденията, че вносът на работна сила ще доведе до социален дъмпинг на пазара на труда. Вносните специалисти са много по-скъпи от местните и при това положение работодателите биха предпочели българските специалисти, стига да ги имаше на пазара на труда. Но тях ги няма, отбелязва бизнесът.
Що се отнася до вноса на работници, така нареченият пазарен тест за тях е запазен, което означава, че за да внесем работници от трети страни, трябва да докажем, че в рамките на ЕС няма достъпни кадри за нашия пазар.

Недостигът на човешки ресурси е главният задържащ фактор за нашето развитие. Той е и без съмнение главната причина за спада на инвестициите. Това се потвърждава от всичките анкети, които правим през последните 2 години. Това го показват данните, които се подават от всички смесени търговски камари в страната. Не достигат хора с всякаква квалификация и за всички икономически дейности: от пастири, камериерки и берачи на плодове и зеленчуци, през заварчици, стругари, медицински сестри и шофьори - до машинни и електроинженери и IT специалисти, твърдят работодателските организации.

Според Асоциацията на организациите на българските работодатели спогодбите за уреждане на трудовата миграция с Украйна и Молдова се бавят. И след приемането на промените в ЗТМТМ остават много утежнения на законово и подзаконово равнище от компетентността на МВнР, МВР и МТСП, което забавя процесът.

В държави от Централна и Югоизточна Европа като Румъния и Чехия има цели заводи с чужди работници. В Германия 17% от заетите в икономиката са от трети страни, а в България за 2017 са дошли едва 177 специалисти със синя карта и 3500 сезонни работници в туризма за по три месеца работа.

От АОБР отбелязват, че приемането и влизането в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е значителна стъпка към подобряване на пазара на труда в България, но следва да се има предвид, че не е единствената законодателна промяна, която трябва да бъде предприета. На дневен ред е необходимостта от изготвяне и внасяне на промени в Закона за професионалното образование и обучение, Закона за признаване на професионални квалификации и съответните подзаконови нормативни актове.