Съкращения в Прокуратурата искат икономисти от ИПИ

402 прокурори има Финландия при регистрирани 425 хил. престъпления за 2012 г., в България, при регистрирани 120 хил. престъпления за 2012 г., има 1977 прокурора (включително 512 следователи, които са част от прокуратурата).

„Остава загадка, какво точно налага при близо 4 пъти по-нисък брой на регистрираните престъпления България да поддържа прокуратура с 3,5 пъти повече прокурори от Финландия“, питат се икономистите от ИПИ.

Администрацията на българската прокуратура също е най-многобройната в Европейския съюз. Част от администрацията на прокуратурата трябва да бъде съкратена, като паралелно с това се въведе мораториум върху назначенията в прокуратурата и съкращаване на незаетите щатни бройки, предлагат от ИПИ. Районните прокуратури с до 5 прокурора не е необходимо да поддържат пълната щатна численост на администрацията, като част от общата администрация може да бъде единна за няколко прокуратури, считат макроикономистите от института.

5 пъти и половина е нараснал бюджетът на съдебната власт за последните 6 години при общ ръст на държавния бюджет три пъти за посочения период, съобщава още ИПИ. България се нарежда на второ място по брой на магистратите спрямо населението сред страните членки на ЕС. За период от осем години, от 2007 до 2014 г., числеността на съдиите в България се е увеличила с 19%, а населението е намаляло с 5%.

Именно тези данни провокират анализаторите от Института за пазарна икономика, да изготви анализ на бюджета и управлението на ресурсите на съдебната система. Целта на анализа е да изследва доколко ефективно се управляват ресурсите на съдебната власт, както и доколко прозрачен и рационален е самият бюджетен процес.

Категорично българската съдебна система има проблем с кадрите и тяхното ефективно използване, смятат макроикономистите. Те сочат като очевиден проблем, неефективното управление на ресурсите на съдебната власт, както и процеса по изготвяне на бюджета, неговото управление и отчитане.

Разходите за персонал представляват 90% от бюджета на съдебната власт и затова въпросът за правилното управление на човешките ресурси е основен и за ефективното разходване на средствата, съобщава изследването на Института за пазарна икономика.

Натовареността в съдилищата остава изключително неравномерна. От една страна, има високонатоварени районни съдилища в областните градове, които са едва 3% от всички районни съдилища. От друга, около 76% от районните съдилища са класифицирани като съдилища с ниска натовареност. Нисконатоварени са и апелативните съдилища, както и 23 окръжни съдилища. Сред окръжните съдилища, единствено Софийски градски съд е с висока натовареност. Подобна е и ситуацията в административните съдилища, където 11 са с натовареност под 10 дела на съдия на месец, което е почти два пъти по-ниско ниво от средното за страната.

Едни магистрати и служители работят от 3 до 5 пъти повече от други, категорични са анализите на ИПИ. Според тях, човешкият ресурс се разпределя неравномерно в различните „точки“ на съдебната система и е повод за извод, че управлението като цяло е нецелесъобразно.

Дългоочакваният Индекс на натовареността на съдиите, който трябва да се прилага от април 2016 г., следва да послужи за сериозно реформиране и оптимизиране на съдебната карта, препоръчват икономистите. Те предлагат реформа с прехвърляне на щатни бройки от ниско към високо натоварени съдилища, както и сливане или закриване на съдилища с ниска натовареност. По този начин ще се съкратят и разходите за администрация на ниско натоварените съдилища, аргументират се анализаторите.

Възможности за оптимизация има и при заплащането в системата, показват проучванията на ИПИ. За разлика от държавната администрация, в съдебната система продължава да се начислява процент прослужено време за всяка следваща година стаж. Този процент е крайно време да бъде премахнат чрез еднократното му включване в основната работна заплата, е предложението на анализаторите. Според тях, допълнителните възнаграждения следва да са обвързани пряко с натовареността и степента на риск на позицията или местоработата на магистратите.

Анализите на специалистите сочат порочната практика, макрорамката на държавните пари за системата да се формира на база полученото през миналата година и малко отгоре, вместо да се залагат ясни цели и мерки, за които да се търси приоритетно финансово обезпечение.

Икономистите предлагат, тази порочна практика да бъде преустановена, като се премине към реално програмно бюджетиране в съдебната система. За целта, обаче, следва да бъдат изготвени индекси на натовареността на магистратите и на служителите в съдилищата и прокуратурата. Към момента ВСС не разполага със задълбочен анализ, който да покаже какво време отнема всяка дейност в органите на съдебната власт, каква щатна численост е нужна, за да се обезпечи извършването на тези дейности, колко ефективно се извършват дейностите, алармира още ИПИ в своето изследване за ефективността на функционирането на българската съдебна система, публикувано в началото на месец март. Специалистите не са открили актуален всеобхватен анализ на техническата база на органите на съдебната власт, който би дал ясно картината на разходите за софтуер, хардуер и техническа поддръжка, както и да дадат отговор на въпроса, до каква степен софтуерът и хардуерът отговарят на нуждите на системата. В момента съдебната система се обслужва от четири различни деловодни системи. Нито ВСС, нито обществото имат знание за това колко човекочасове се губят заради различните системи, нито до каква степен този фактор е отговорен за забавянето на съдебните процеси, алармират още макроикономистите.

Не е правен и изчерпателен анализ на състоянието на съдебните сгради и необходимите средства в бъдеще за тяхната поддръжка и ремонт. „Липсата на такъв анализ показва, че нито министерството на правосъдието, нито ВСС могат да заложат адекватни бюджетни цели за бъдещото обезпечаване на сградния фонд“, е изводът на специалистите от института.

„Прозрачност на този процес към момента изцяло липсва, а бюджетът на съдебната власт не се съгласува с обществото“, се казва в доклада на ИПИ. На нито един етап от процеса по изготвянето си проектобюджетът не е достъпен за обществото, а се публикува едва с проекта на закона за държавния бюджет, е оценката на ситуацията към момента.

Липсата на прозрачност се отнася както до бюджетния процес, така и до изпълнението на самия бюджет. В момента данните за бюджета на съдебната власт, които са достъпни за обществото, са само приходите и разходите на системата по основни пера. Всеки заинтересован може да разбере какъв е бюджетът за заплати на цялата съдебна власт, но не и какъв е бюджетът за заплати на конкретните съдилища и прокуратури, което значително затруднява анализа и адекватното включване на гражданското общество при обсъждането на бюджета.

Този подход е практика в българската съдебна система, съобщава още изследването, с което ИПИ запозна и медиите. Управлението на бюджета през годината също страда от редица недостатъци. През годината се правят десетки вътрешни корекции в бюджета, които представляват пренасочване на средства от бюджета на един орган към друг. Една от причините за тези промени е сериозният дисбаланс в натовареността на съдебните органи, както и липсата на завършен анализ за необходимата щатна численост на съдилищата и прокуратурите, поради което се налага често командироване на магистрати.

Споменатите корекции се правят ежеседмично и представляват сериозна част от дейността на ВСС и неговата администрация, се подчертава в доклада на ИПИ. Нецелесъобразно е висши магистрати и юристи с над 15-годишен стаж да се занимават с корекции на бюджетите на органите на съдебната власт, включително с въпроси за закупуването на техника или други оперативни решения, смятат изследователите на ефективността на системата. Възможно решение би било да се въведе фигурата на Финансист или Администратор на съдебната власт, който да има нужната квалификация, да се избира от ВСС и да се отчита пред него, предлагат те.

Отчитането на изпълнението на бюджета на съдебната власт също показва порочни практики. Може би най-вредната такава практика е отчитането на бюджета спрямо т.нар. уточнен годишен план. Уточненият план представлява корекция на бюджета на съдебната власт за предходната година, която се прави едва в началото на всяка година, т.е. уточненият план за 2015 г. се приема в началото на 2016 г. По този начин се създава измамно впечатление в обществото за едно много добро изпълнение на бюджета, а всъщност направените разходи често превишават чувствително първоначално гласувания бюджет.

Като цяло, изследването се опитва да открои основните проблеми във финансовото управление на съдебната власт, като предлага и възможни решения от практиката на други европейски страни и САЩ. Изследването в никакъв случай не претендира за изчерпателност, но считаме, че дава добра основа за дебат по най-належащите административни и бюджетни реформи, обясняват от ИПИ.