Казанлък гони София с ниска безработица от 4.9 % 4.9 % е безработицата за община Казанлък по последни данни, съобщава тези дни изданието „Кмета.бг“, което цитира кмета Галина Стоянова. 2 000 души са назначени през последната година само в „Арсенал“ АД, провери ZaKazanlak.bg. Фирменият вестник на оръжейницата, напоследък публикува десетки лични истории на хора, дошли в Казанлък от Карлово, Сопот, Видин, Смолянско, Силистра, че и от София, заради възможността, да намерят работа тук.
Горните, като че ли малко известни в Казанлък, факти тук не се коментират достатъчно в публичното пространство – нито в медиите, нито в социалните мрежи - вероятно, хората се вълнуват от нивото на безработицата, само, когато тя расте и създава огромни лични проблеми. Социалните мрежи и местните медии, коментират други неща – проблемните, като безразборното паркиране и разбиването на уличните настилки. Между нивото на заетостта и хаоса по улиците, на пръв поглед няма връзка. Истината обаче е, че ниското ниво на безработица пряко кореспондира с високото ниво на безразборното паркиране.
Защо?
Сантименталната приказка, че Казанлък е индустриален град с голям промишлен капацитет в годините на близкото минало, е вярна едва наполовина. Вярно е, че Казанлък има отличен индустриален капацитет. Не е вярно, че това е останало в миналото. Ниво на безработицата в рамките на 4-5 процента, на практика е оптималното възможно ниво, ако се вярва на Милтън Фридмън. А защо да не му се вярва - все пак той е Нобелов лауреат по икономика. Такова състояние на пазара на труда, в макроикономически мащаб, показва отлично състояние на стопанската система – безработните са точно толкова, колкото да се поеме луфта от намирането на работа, за което, все пак, се изисква някакво време. И точно толкова, че падането на безработицата под тези стойности, да не води след себе си повишаване на инфлацията.
В конкретната местна ситуация, обаче, това не означава, че проблеми на пазара на труда няма. Както и в системата като цяло. Основният проблем на местния пазар на труда, е все още високото равнище на незаетите млади хора до 29 години. Казанлък влиза в 2015-та година с най-ниска безработица в областта – 5.6 %, при 11.1 % за цялата страна и 9.5 % за област Стара Загора. 20.53 % от безработните са младежи. Почти толкова – 20.88 %, са ненаетите над 55-годишна възраст. Вникването в структурата на безработните показва, че образованието е основната причина, казанлъчани да не си намират работа. Този национален проблем, по думите и на местните работодатели, е проблем на липсата на кадри с квалификация и образование, такова, каквото е нужно на бизнеса. В Казанлък функционират десетки машиностроителни фирми, но кадри машиностроителни, няма. Има готвачи, средни мениджъри, сервитьори...Но това е само част от проблема, който възниква при растежа в местната икономика. Местната икономика, наистина е в растеж. Но ако съдим само по сравнително ниските нива на доходите в Казанлък, хората тук биха казали, че „нещата не вървят“. Бизнесът обаче знае, че преди да дойдат и по-високите доходи, трябва да се инвестира. Инвестиции в близките години назад, очевидно има, щом фактите показват: при официални данни от сайта на Община Казанлък, още през 2013-та година, от 3006 местни фирми, 2107 са на печалба и само 480 фирми регистрират загуба. Расте и броят на заетите. Абсолютно съпоставими актуални данни към този момент няма, но дори фактът, че през последната година от юли 2014 до юли 2015 година, само в „Арсенал“ АД са назначени нови 2 000 души, е достатъчно показателен. 7 100 са работещите днес в казанлъшката оръжейница, без да броим повече от стоте в „Арсенал 2000“. По данни от статистиката в края на 2013-та, в „М плюс С Хидравлик“ АД работят 1042 души, в „Капрони“ АД – 830, в „Завод за пружини“ – 239, а там към момента персонала варира около числото – 350. „Българска роза Севтополис“, която вече не съществува като такава, а е част от „Софарма“, към ден днешен, дава работа на 250 души. В „Гуала Клоужърс България“, към края на 2013-та работят 262 –ма, а към момента броят им е нараснал на 350 души. Казанлъшката „Кремона“ води на работа 130 казанлъчани. С подобен персонал – между 100 и 500 души, разполагат още десетина фирми. МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ е най-големият общински работодател с около 450 души персонал. Данните дори само в първата десетка на казанлъшките фирми, показват категоричен растеж на заетите в последните две години. Обаче, оказва се:
Растежът на бизнеса не е само радост. Това е проблем.
И ако проблемите с липсата на качествени кадри, фирмите се опитват да решават сами и отчасти – в партньорство с Общината и някои от местните училища, като ПГ „Иван Хаджиенов“, която откри нова специалност „Мехатроника“, то има проблеми, които може да решава единствено местната власт. Всички виждаме интензивното движение по улиците на Казанлък, спрелите безразборно коли, паркиралите по зелените площи...Всъщност, наличието на подобен безпорядък е сигурен знак, за увеличения поток от хора, въвлечени активно в местната икономика. Растежът на икономиката и ниското ниво на безработицата решават проблемите на бизнеса и доходите на отделния човек, но трупат проблеми за местното управление. Което е съвсем естествен процес. Ако макроикономиката, изобщо допуска някакво използване на парафрази, може да се каже, че постигнатото естествено ниво на безработицата в Казанлък логично е довело до нови – естествени проблеми. /Да ме прости Отгоре, ако нещо бъркам, Бащата на монетаризма, този, според Economist - „най-влиятелен икономист на втората половина на 20-и век“!/.
За последния месец юли, анализиран от статистиката у нас, данните показват, че по отношение на безработицата, Казанлък, с равнище от 4.9 %, е не просто с показатели под средните за страната. Безработицата за България като цяло е 10.7%. Област Стара Загора е с 9.7%, Търговище – 9.7 %, Варна – с 6.2 %, Бургас – 6.5%. Областите - Плевен, с 16.8%, Враца – с 19.7%, Видин – с 22.1 %, продължават да имат проблем с осигуряването на работа за населението. В Казанлък, такъв проблем няма. Както ми каза тия дни един сериозен работодател на територията на общината: “В Казанлък безработни няма, има хора, които или не могат да правят нищо, или просто ги мързи...“.
За съжаление, Министерството на труда и социалната политика, чрез Агенцията по заетостта, не предоставя публично подробни данни на сайта си, за да може да се направи съпоставка по градове, не само по области. Няма и всеобщо достъпни публични регионални анализи, нито достатъчно публикации по темата, базирани на редовните пресконференции на областно ниво. Подробна информация се предоставя по процедурата на Закона за достъп до информация, от която ще се възползваме в бъдеще. Но и оскъдните данни, с които разполагаме, недвусмислено показват, че Казанлък, е развиващ се град. Личи дори по огромния поток хора по улиците, гъмжащите детски площадки, пълните с купувачи хранителни магазини и предимно – по хилядите автомобили, подкарани от определено активни хора. “Няма таксита, особено сутрин и вечер около 17 часа. Арсеналци ни задръстват линиите. Даже си крадат таксита...“, сподели ми преди дни таксиметров шофьор. Превозваческите фирми в тоя сектор вече избират специални тактики, за да избегнат неприятности с поръчано от един, а ползвано от друг съсед такси в часовия пик – на път за работа.
Казанлък е развиващ се град. Вярно е, макар рядко да гледаме на проблема, точно през този мисловен ракурс. Затова не е чудно, че тук, вече на дневен ред идват типичните проблеми за големите градове – като проблемите с организацията на движението. Може да се стори някому преувеличено, но по отношение на равнището на безработица, Казанлък наистина гони столицата София. Разликата между 4.9 и столичното 3.5 е само 1.4 в процент. Вярно е, че въпросите за решаване пред местната власт в тази ситуация се увеличават. Но растат и местните приходи. А и нали всички искаме Казанлък да бъде един по-привлекателен за живеене град.