Феини работи

Тя се казва Яна и е стопанката на Къщата на феите. Самата тя е Фея.
Изключително финна за годините си, с изтънчена душа и красиви очи за света, които могат да видят Приказката във всеки един човек.
Това й прави в уютното си местенце, наречено приказно Къщата на Феите. Споделя, че въпреки митарствата си по света и 16 години, прекарани в едно от красивите му места- Братислава, Словакия, навсякъде й е било чуждо.
„Като на летище, където никой не те чака“.
Уютно и свойски се чувства само тук: в пъстрите кьошета на Къщата на Феите.
Сгушена в малкото квадратче до старото кино на Казанлък. Няма как да объркате пътечката, понеже често на вратата ви пресреща букет от слънчогледи, прегърнати с диви макове. Всеки ден.
Където, както тя казва има само „фейски работи“. Всъщност са феини ...

Все красиви, изтънчени, събрали душа и светлина, ръчно изработени красоти: от сувенири и дрехи от вълна, бижута от какво ли не, рисувани стъкла, картини- пастел и акварел, камъни, сувенири, цветни венци, ръчни бродирани, везани рокли и шалове, малки джунджурийки и „боклучета“, които носят в себе си голям свят. Шапки.
Красив будоар, в който има парченце свят за всяка жадуваща красота душа.
И много Приказки. Най- различни.
Това съзира малкият Елф, дошъл чак от София, но привлечен от Светлината на Къщата на Феите. Дълбоките му умни очи стават ей- такива, при вида на свещето красиво местенце, което го посреща на ухилена вече луна.
За Яна, която определя себе си като „Монтесори човек“, в очите на деветгодишиния малчуган е „прибран“ красив Елф. От онези, които един ден могат да създават световни Приказки, които да превръщат света в друго, по-симпатично и добро място.

И тръгва Приказката: не само за деветгодишния Елф с име Макс, а принципно Приказката за семенцата. Които всеки един от нас сее. И като стане голяммалчуган, забравя. Че всички сме семенца. Повечето, свиит в шушулки. И че не може от едно семенце, да поникне друго. Още по- малко звяр. И е обречено усилие да се стараем.
Кофти Приказка.

Ей такива приказни работи разказва Яна от Къщата на Феите. Докато всеки прекрачил прага й се загубва във феини красоти.
Самата тя е възпитаничка на Математическа гимназия, но животът бил безпощаден към нея и сметкитей, затова и дръзко отсякъл: Ще правиш и създаваш красота!
С ръце и очи.
Затова и Яна се чувства най- добре, когато нещо шари с ръцете си. Като й отеснеят четките, хваща молива. После ножицата и така .. до безкрай.
Важното е да върти спиралата нагоре.

Еди ден осъзнаваш, че животът ни е спирала. Вселената е спирала, казва Яна, докато реди на малкото тезгяхче ръчно създадените красоти: на Нефизе Куюмджиева, на Ваня Драгиева, на Георги Костадинов и на още неколцина красотници. С орисани очи да виждат и ваят красивото.
Феи.

Докато въртеливите движения на очите не си намират място от богатството в пъстрина на цветове, светове и души, малкият Елф Макс си е харесал таралежчето. От много вълна, с плетката.
Дело на старозагорска Фея.
Яна вади вълшебната му кутийка и той е готов да отпътува за новата си къща. Пак на Феи, защото го разпознават. За да носи късмет, добра енергия, вълшебства.
И да я напълни с Ангели.

И с Янините Феини приказки.
Които всеки може да види, пипне, получи и носи, стига да прекрачи прага на Къщата на Феите.
Където го очакват невероятни Феини работи. Приказни работи.
И ако не друго, то със сигурност всеки пораснал и влезнал във Феината къща, със сигурност ще си тръгне оприказен.
Защото най- малкият там, и най- порасналият, може да си намери очите за изгубената някога своя Приказка.

Онази.. която рано изтърваме и после цял живот дирим...

Докато не ни подпре някой слъчогледов букет с диви макове и отворена порта по никое време.
Феини работи.