Добро дошли, другови!
Звучи ви като щрих от песен на Цеца... Ама не е!
Послание за приемственост е - от една държава, която сега я няма. Но ще я има! Затова е от бъдещето!
Има и такива държави! Фугурират на картата, но ги няма действително...
Държави, в които да имаш бюст е всичко и да имаш ум е нищо. Държави, в които инвестиция е не образование, а кубик... силикон. Държави, които не показват на света културното си наследство, а врат на населението мазните и потни деколтета на днешните си дами. Дами да видиш! С финес и аристократизъм - от 1001 нощи. Дами, за които полунощ е символът на прераждането. Дами, които мечтаят да си изгубят едната обувка /че е от китайския/, за да намерят тази, която заслужават /от мола/. Дами, които станаха символ на държавата си - също толкова разгулни, безкомпромисни в исканията си и арогантни към тези, които ги обичат.
Тиквата става каляска, лакеите са там и си знаят работата...
Една вечна приказка за това как илюзията превзе мислите. И как ще победи. Ще победи не защото хубавият бюст е лошо нещо, напротив. Ще победи, защото циците станаха най-важни... Циците са новата автономия. Те са полукълбата на Земята сега. А имаш ли ги, значи имаш всичко. Дори бъдещето, дето не е дошло. Но ще дойде!
Непременно ще дойде!
Ще дойде, за да ошамари всички, дето си мислят, че така с мисъл ще стане!
Ще дойде, за да убие всичко, дето остана на територията на естеството!
Ще дойде, за да ни покаже, че така не може.
Добро дошли, другови!
Цеца си пее, ние се кефим и пляскаме с ръце - въобще пиянство на един народ. Но не в кавички! Защото от онова “пиянство” до това пиянство днес имаме само един кисел махмурлук! Който ни дави в своята безпощадност и тъжен смях. Махмурлук, който е нашето народностно утре. Махмурлук, който ни връща във времената, когато бяхме роби.
“Аз имам бюст, аз имам бъдеще, аз имам всичко!” - новата ни идея.
Радваме й се.
Забелязваме я.
Възбуждаме се.
И ни убива.
Убива ни по най-красивия начин... както всъщност само един бюст може да го направи! ...дори в бъдещето, което не можем и на стена да напишем!

Автор: Минчо Байков,Казанлък